Винаги съм искала да докажа на себе си и на околните, че съм достатъчно силна да се справя с всички роли и предизвикателства. Страхът не е нещо, което съм позволявала да ме спре – казва едно от най-ярките лица в листата на „Продължаваме промяната”
Фотография / Диляна Флорентин
Асистент-фотограф / Цветан Игнатовски
Стайлинг / Ина Иванова
Грим и коса / Марина Младенова
За първи път се виждаме с Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“ минути преди фотосесията за корицата на D!VA. Енергията ù напомня малко на актрисата Ан Хатауей в „Стажантът“ – вглъбена, уверена, устремена към големи дела, но посвоему чаровно кокетна.
Нямам лични впечатления за една от най-обсъжданите жени в политическия ни живот в последните две години и се раздвоявам между предразсъдъците и любопитството. Първите ми нашепват да очаквам проблеми, ако си позволя да я предизвикам с нещо различно от класическата черно-бяла визия. Вторите ми напомнят да не се отказвам от възможността да я представя в нова светлина, ако ми се отдаде възможност. Накрая точно те побеждават, неочаквано за целия екип, който с удоволствие открива една интелигентна млада майка, която не е потънала изцяло в политическите битки.
В сивия майски ден Лена разцъфва в розово, макар да не го обличала от почти 20 години. „Последно носих нещо в тази тоналност в седми клас. Идеята, че жените и бебетата момиченца трябва да носят розово заради пола си, робува на остарели стереотипи. Все ми се иска женствеността, мъжеството, характерът да не идват от тях, а да им позволим да се откриват в поведението на човека“, ще признае по-късно тя.
Лена не обича клишетата и готовите решения нито в живота, нито в гардероба си. Още по-малко е готова да приеме тези в политиката и в обществения живот, който рядко дава шанс на жените да се откроят с интелект и професионализъм. За всичко това говорим в следващите страници без ограничения.
Обеци Mango
Сако MSGM от Plus Zero Concept Store
Колан H&M
Рокля Zara
Лена, защо избра да се занимаваш с политика? Политиката никога не е била моя цел за професия. Не си мечтая да се видя като премиер или министър например. (Смее се.) Тя ме намери по стечение на обстоятелствата. Като адвокат се сблъсках с казуса на Българската банка за развитие, която се оказа, че е злоупотребявала със средствата, предвидени за развитие на малки и средни бизнеси, давайки ги на 8 големи фирми без никакви основания и обезпечения. Говорим за сума около 1 милиард. След този случай осъзнах колко много неща трябва да се променят в държавата, неща, които обществото приемаше за нормални в онзи период. Моментът донякъде съвпадна с връщането ми от САЩ след специализация в Харвард, където много от колегите ми бяха политически активни и в същото време имаше едно подценяване на България – и по отношение на политическото ù значение, и по отношение на гражданите ù. Помня, че тогава ми се прииска тази картина и в очите на чужденците, а и в нашите, да се промени. Искаше ми се да допринеса с нещо за тази промяна и отговорът дойде по този начин с „Продължаваме промяната“.
Често следваме примери, които виждаме в семейството си – в твоето има ли политически активни фигури? Не, но родителите ми винаги са имали ясни граждански позиции. Винаги са се възмущавали от нечестност, несправедливост, от кражби и лъжи. Това са възпитали у мен и сестра ми. Семейството е от най-уязвимите страни на всеки, който влиза в политиката, защото се превръща в един от основните обекти на атака в калните медии. Близките най-много страдат от участието на човек в публичния живот и, без да искат, също попадат в него. Може би и затова родителите ми не са ме окуражавали да тръгна по този път.
А спирали ли са те? Не са ме спрели. (Смее се.) Не са ми давали и настоятелни съвети да се откажа. Те силно вярват в свободата на волята и правото на всеки да прави това, в което се чувства най-полезен.
От кого имаш най-голяма подкрепа в политическия си път? Партньорът ми Мирослав Иванов е винаги до мен, заедно сме от 11 години. Той най-много ме е окуражавал. Може би защото сме заедно в тази сфера и разбира процеса и цената на всеки успех. Ако не проявяваше такова разбиране и подкрепа, сигурно нямаше да се задържа в политиката досега.
Превръща ли се максимата, че зад всеки успял мъж стои една силна жена, в обратното – за да е успешна една жена, зад нея трябва да има силен мъж? Процесът е двустранен, защото и двамата се подкрепяме в предизвикателствата, които срещаме в политиката.
Срещу теб често има атаки – и политически, и лични. Как се грижиш за душевното си спокойствие в такива моменти? Има две стратегии – при едната влизаш в ролята на жертва и приемаш, че всичко и всички са срещу теб и не можеш да разгърнеш плановете си. Другата е да се стегнеш и да си кажеш, че трябва да се справиш. Разбираш, че това, с което си се заел, е по-голямо от някакви дребни унизителни приказки, от атаки срещу теб. Не позволяваш тези неща да те спрат, защото именно това е тяхната цел. Политиката е едно от онези редки занимания, при които, ако си с правилния отбор, какъвто е за мен „Продължаваме промяната“, можеш да направиш много съществени промени, да чувстваш удовлетворение, че си оставил добро наследство. А ние вече имаме няколко такива, които завинаги променят обществената нагласа: като общество вече не се страхуваме, че ще умрем от студ и глад, ако не купуваме само руски газ или петрол; вече има очакване, че проектите за общините ще са прозрачни и ще има за всички кметове и населени места, младите семейства пък очакват, че средствата за ин витро процедури ще продължат да растат, за да има повече български деца, и т.н. Това е ролята на политика в наши дни – да преодолее страховете и да направи така, че всички хора да живеят по-добре.
Обеци Архив на стилиста
Костюм Liviana Conti от MDL Shop
Как преодоляваш своите собствени страхове? Винаги съм искала да докажа на себе си и на околните, че съм достатъчно силна да се справя с всички роли и предизвикателства. Страхът не е нещо, което съм позволявала да ме спре. И съветът, който давам на дамите около мен, които преминават през труден момент, е да вярват в себе си. Всеки може да загуби енергия и да се почувства зле, но жените особено сме така създадени, че носим огромна вътрешна сила и можем да се справим с най-различни предизвикателства.
Имало ли е моменти, в които си искала да се откажеш от този път? Не. Страхуваш се, ако имаш какво да криеш. Ако си в зависимост от някого.
Или ако има какво да губиш… Какво може да загубиш, ако си независим, конкурентоспособен, имаш образование, работил си и друго, преди да влезеш в политиката? Най-лошо в политиката са зависимите от нея политици – тези, които се боят, че ако не са в структурите ù, няма как да си осигурят охолен живот. Те правят всичко, само и само да останат. Пред мен нито един от тези въпроси не стои.
От кое изкушение на политиката се пазиш? Може би най-много човек трябва да внимава да не загуби себе си. Не ми се е случвало досега, но съм виждала немалко такива примери. Много нагледен пример бе случилото се с Мария Габриел – тя можеше да бъде министър-председател в редовно правителство, но позволи на други да говорят вместо нея, други да вземат решенията ù, да подготвят списъка ù с министри. Мъже, известни с подценяващото си отношение към жените.
Темата за подценяването на жените не ти е чужда. Имало е коментари по твой адрес, дори унизителни песни. Световната история познава много примери на успешни и ценени жени в политиката, затова не ми се иска да приема и няма да ме чуете да казвам, че всички жени са подценени. У нас разликата обаче е, че публичната комуникация и култура позволяват простащината да вземе превес и да звучи от най-високата трибуна. Вулгарността, която може да се използва в комедийни предавания, при нас излиза от устите на хора в парламента. Нивото е ниско. Лидери на партии наричат жените около себе си с обидни и грозни думи, а самите тези жени продължават да са в обкръжението им, сякаш това е нещо нормално. И тези лидери не се променят с години…
Откъде трябва да дойде промяната? От цялото общество – това не е отговорност на една отделна група. Конкретно за нас, дамите, наша отговорност е начинът, по който говорим за себе си, и думите, с които позволяваме другите да ни наричат. Не може някой да ти каже, че си „поцинкована кофа“, и да седиш до него и да му се усмихваш. Толерантност към такова поведение е немислима. Трябва да научим децата си, синовете си как да се държат с жените. Реакциите ни като общество към грозните прояви също са важни. Радвам се, че в случая с песента, която спомена, веднага имаше отзвук. Получих голяма подкрепа, а това е знак, че обществото ни е все по-малко търпимо към подобно вербално насилие срещу жени. А моят случай далеч не е единствен. Но нека ви дам и обратния пример. Един-два месеца, след като бях родила, бях написала коментар в качеството си на гражданин с позиция във фейсбук. Под него имаше немалко реакции, които ме „съветваха“ да си стоя вкъщи и да си гледам бебето, сякаш една майка, след като роди, губи възможност да мисли, губи гражданската си позиция, губи правото да бъде легитимен изразител на мнение. По-неприятното обаче беше, че част от тези коментари не идваха от мъже, а от жени – от хора, минали през този процес, и са наясно, че да станеш родител, не значи да се обезцениш.
Може би защото наистина за мнозина животът претърпява голяма промяна. Как се случи при теб? Аз имам късмет, защото дъщеря ми Деа е много добро бебе и се разбираме чудесно.
В този момент сякаш по телепатия Лена вижда пропуснато обаждане от партньора си Мирослав, който е поел грижите за дъщеря им по време на снимките. „Пожела ми да се забавлявам“.
Покрай нея за пръв път смених режима си, в който всичко беше на всяка цена. Започнах да намирам време за сън, вместо да работя по нощите. Често се шегувам, че първите шест месеца след раждането съм спала повече, отколкото през предишните две години, взети заедно. А Деа е много социална и е сигурно бебето с най-много сменени пелени в обществени сгради – в Министерския съвет, Народното събрание, щаб, парти за избор на кмет на столицата… Това, което най-много ми помогна в грижите за нея, е законодателната промяна, която прокарахме в 49-ото Народно събрание, с която позволихме майчинството да се прехвърля на роднина след шестия месец от раждането. Така успях да получа помощ от майка ми и да мога да се върна към работа по-ефективно. Колегите ми в щаба също са щастливи от новия член на екипа. Случва се четирима да сменят пелените ù не защото не знаят как, а защото всички искат да помогнат и да са част от процеса по отглеждане. Затова не е чудно, че Деа много обича да е на оперативки и работни срещи.
Много жени споделят, че майчинството ги е направило по-отговорни и стриктни. При теб имаше ли такъв момент? С бебе или не, ако си човек със самодисциплина, ще се справяш. Моите страхове от майчинството бяха дали ще успея да съхраня себе си като личност. Оказа се, че не само съхраних предишната си личност, но я допълних с още качества, за които до този момент не подозирах. Да, всекидневието е различно, но не мисля, че това ме ощети. Просто станах по-пълна версия на себе си с възможността да бъда майка.
Мотивира ли те дъщеря ти да променяш нещата, до които имаш достъп, за да оставиш по-добра среда за нея? Със сигурност. Но имам и разбирането, че трудните времена раждат силни личности, които водят до хубави времена, а те раждат слаби личности. Та имам известни колебания, дали хубавото не е капан.
Да разбирам ли, че си отгледана в трудни времена като силна личност? Само родителите ми могат да кажат колко им е било трудно. Но съм учена да се справям, независимо от обстоятелства. Това е и примерът, който съм виждала от майка ми.
