В Европа пък келтската кралица Будика вдига бунт срещу Римската империя и печели редица победи, преди въстанието да бъде смазано от римската военна машина, а тя самата да се самоубие. Макар да няма категорични археологически доказателства за съществуването ѝ, до днес името на кралицата воин се почита в Британия, а за смелостта ѝ се носят легенди.
Най-известната червенокоса кралица е Елизабет I, владетелка на Англия и Ирландия, наричана още кралицата дева. По време на нейното управление международното влияние на Англия нараства, а културата е в разцвет. Този период остава в историята като Елизабетинска епоха или Златен век. Елизабет отказва да се омъжи, а вместо това се превръща в майка на нацията.
Горе-долу по същото време в Османската империя една червенокоса руска робиня успява с красота и ум да изкачи всички йерархични стъпала в харема и да се превърне в любима и незаменима жена на султан Сюлейман Великолепни. Това е Александра Лисовска, известна с името Хюррем Султан. Хюррем е много повече от красива наложница. Тя е най-влиятелната жена в империята, съветва Сюлейман по политически въпроси, съумява да извоюва свободата си и да стане законна съпруга на султана – нещо нечувано до момента.
Вечните музи
Ако някъде червенокосите са като у дома си, това е изкуството. Пламенни, непостоянни и прелъстителни, те вълнуват въображението на художници и поети открай време – като колорит, като символика и защото творците трудно им устояват и в живота.
Античните хора си представяли Венера, красивата, но невярна богиня на любовта, червенокоса. Такава я рисува и Сандро Ботичели във великолепната си картина „Раждането на Венера“. Изящното бледо лице на дамата със златисторижи коси се появява и в други негови произведения. Това е Симонета Веспучи, омъжена благородна флорентинка, в която художникът е несподелено влюбен. Тя умира от туберкулоза на 22-годишна възраст, а Ботичели пожелава в завещанието си да бъде погребан редом с нея – 34 години по-късно.
Половин век след Ботичели друг италианец – Тициан, превръща рижите коси в мода. Всички женски образи, които рисува – от Венера до Дева Мария – са с един и същи кестеняво-меден цвят на косите. Модерните венецианки от онова време използват ревен, куркума и шафран, за да постигнат този нюанс, който и до днес носи името на художника.
Епохата на Ренесанса е ренесанс и за червенокосите. След средновековните мракобесия на Инквизицията огнените жени отново излизат на сцената благодарение на художници като Ботичели, Тициан и Леонардо. Но истинският им разцвет в изкуството е през XIX в. в школата на прерафаелитите, които по всичко личи са били напълно обсебени от тях. Най-известният им представител Данте Габриел Росети ги боготвори и върху платното, и в живота – от четирите му музи-любовници три са рижи.
Обсебен е и Густав Климт. В картините му виждаме жени с млечнобяла кожа и ефимерна красота, а отблясъците на медните им коси се сливат с тези на златото. Страстта към червенокосите, изглежда, е заразна, защото я има и при неговия ученик Егон Шиле.
Под прожекторите
Днес, когато изкуството е по-масово и достъпно, рижите богини са се пренесли на екрана и на сцената. При някои от тях цветът е естествен, при други не е, но всички са го превърнали в своя запазена марка.
Дотолкова сме свикнали да виждаме Никол Кидман като гламурна блондинка през последните години, че сме на път съвсем да забравим непокорните ѝ рижи къдрици. Когато става дума за цвят на косата, няма „големи малки лъжи“ при Никол – тя е 100% естествено червенокоса. Но докато другите актриси от руси стават червенокоси, при нея е обратното. Защо? Само тя си знае.
За разлика от нея Джулиан Мур е неизменно вярна на естествения си червен цвят, макар през годините да го подсилва в един или друг нюанс. Една от най-известните червенокоси холивудски актриси, тя смята косата си за свой основен актив и е рекламно лице (по-скоро рекламна коса) на L’Oréal Paris.
Кристина Хендрикс, която познаваме от сериала Mad Men, е въплъщение на женствеността и чувствеността с пищните си извивки и огнените си кичури. Тя не е от натуралните червенокоски – естественият ѝ цвят е русоляв. Но като блондинка би изгубила половината от жизнерадостно-сладострастния си чар.
Още една блондинка по рождение – Ема Стоун, сменя често цветовете на косата си, но най-често се връща към червеното. За първи път го прави за роля във филм през 2007 г., но трансформацията ѝ харесва. Казва, че с червения цвят се чувства най-добре. В интерес на истината той и най-много ѝ отива.
Трудно можем да си представим Ейми Адамс с друг цвят на косата освен червен, но всъщност естественият ѝ е рус. Започва да боядисва косата си, когато е на 27, и казва, че това е повлияло драматично на актьорската ѝ кариера – в добрия смисъл, разбира се.
Джесика Частейн, която скоро гледахме в „Сцени от един семеен живот“, е една от най-актуалните холивудски червенокоски в момента. Фризьорът ѝ се кълне, че никога не е боядисвала косата си, защото естественият ѝ нюанс подхожда най-много на цвета на кожата ѝ. Факт – разкошната ѝ дълга коса в меки прасковени тонове подчертава бялата ѝ кожа и светлите ѝ очи.
И макар темата ни да е посветена на жените, няма как да подмина мъжете. Някои от най-горещите холивудски актьори са от Лигата на червенокосите – достатъчно е да спомена Юън Макрегър, Сам Хюган, Деймиън Луис, Майкъл Фасбендър, Пол Бетани, Еди Редмейн, Бенедикт Къмбърбач и вечния Робърт Редфорд.
Вчера, днес и утре
Според учените генетичната мутация, отговорна за рижия цвят на косата, се е появила за първи път в степите на Централна Азия преди около 100 000 години. По време на Бронзовата епоха заедно с миграцията на племената на изток тя се е разпространила към Балканите, Централна и Западна Европа, а по-късно и към Британските острови. Малко известен факт е, че нашите предшественици – траките, (които според някои хипотези имат родствена връзка с келтите) са били рижи.
Днес червенокосите могат свободно да празнуват екзотичната си красота, без да се страхуват от клади. Всяка година те организират фестивали в чест на генетичното си наследство. Най-големият и известният е в Нидерландия и се провежда през последния уикенд на август. Такива има още в Ирландия, Англия, Германия, Франция, САЩ и дори в южни държави с преобладаващо тъмнокосо население като Италия.
Някои учени обаче алармират, че заради климатичните промени мутацията ще се случва все по-рядко, броят на червенокосите ще намалява и след 100 години ще изчезнат напълно. Силно се надявам да грешат. Свят без червенокоси би бил много по-сив, тъжен и скучен. Можете ли да си представите Пипи Дългото чорапче без стърчащите оранжеви плитки? Аз не искам.
