Лика Янко създава напълно нова за българското изкуство естетика: тя рисува предимно в бяло, като казва: „Бялото е цветът на Бога!” В платната си инкрустира мъниста, копчета, конопени въжета, речни камъчета, мидички и стъкла
Дъщеря на албански преселници, Лика Янко (родена като Евангелия Лазар Янко Грабова) е наричана „Пикасо в рокля“ и „Художничката на белия цвят“. Завършва Френския колеж в София, където се запознава с френския модернизъм (Сезан, Ван Гог, Гоген), който бележи мисленето ѝ. Влиза в Националната художествена академия през 1946 г. и учи живопис при корифеите проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Така и не се дипломира – академичното жури оценява дипломната ѝ работа със „среден“, тъй като стилът ѝ излиза извън рамките на наложения тогава социалистически реализъм.
През януари 1967 г. Лика Янко открива първата си самостоятелна изложба в София. Само след няколко дни тя е официално забранена и затворена от комунистическата власт, а картините ѝ са обявени за „авангардизъм“, „кич“ и политически некоректни. След този удар художничката прекарва 14 години в пълна изолация, без право да излага публично. Тя рисува тайно в малката си стая, а купувачи на творбите ѝ са предимно чужди дипломати и посланици в София. През 1981 г. по покана на Людмила Живкова Лика Янко реди втора изложба, която се превръща в сензация.
През лятото Лика Янко бяга в Созопол с триножник на рамо. Морето я вдъхновява да скъса с класическата перспектива. В платната ѝ се появяват рибари, лодки, мрежи, риби и морска фауна. Един от първите ѝ шедьоври е „Рибари в синьо“ (1960-те), която се пази в Националната галерия.
Заедно с малка група художнички (като Славка Денева и Дора Кънчева) Лика организира тайни неформални пленери в Родопите. Планината я привлича със своята първичност, фолклор и тишина. Родопските ѝ пейзажи са изчистени, пасторални и почти космически – стари къщи, самотни дървета, хълмове, овчари и птици. Формите са по-обрани, фигурите се стилизират до знаци, а силното слънце над хълмовете започва да „изгаря“ останалите цветове, проправяйки път на нейното легендарно бяло пространство. Творчеството на Лика Янко е пълно с експерименти и смелост. Тя съчетава абстрактни форми с ярки и наситени цветове, които сякаш пренасят зрителя в непознат, но пленителен свят.
Художничката никога не се омъжва и няма деца. Тя посвещава целия си живот единствено на своето изкуство, живеейки в уединение. Отива си от този свят през 2001 г. в София от пневмония броени дни след откриването на последната си изложба. Малко преди смъртта си дарява над 80 от най-обичаните си платна на НХГ.
След две мащабни експозиции през 2002 и 2011 г., базиращи се на максимално пълна хронология, настоящата изложба „Пътуване към образа“ насочва вниманието към ранното ѝ творчество. Представени са ключови произведения от различни периоди на артистичната ѝ кариера с възможност да се проследи еволюцията на нейната визуална поезия.
Изложбата продължава до 5.09.2026 в Националната художествена галерия
