Една от водещите на предаванията „Важното, казано на глас“ и „За града“ по bTV Radio за своята любов към професията, за своите надежди и мечти
През последните 10 години bTV Radio се утвърди като една от най-разпознаваемите радиостанции в страната с висока степен на доверие. Радиото даде платформа на хиляди да разкажат личните си истории и да намерят съмишленици, проследи и подкрепи развитието на десетки наши млади музиканти и творци. bTV Radio изгради сплотен екип от професионалисти, които ежеседмично да информират, да ангажират и да забавляват слушателите. Всеки ден програмата на bTV Radio дава възможност на аудиторията да следи емисиите на bTV Новините, както и актуални и спортни предавания от ефира на bTV.
По повод празника поздравяваме колегите, благодарение на които радиото е това, което е – Тереза Захариева, Лили Ангелова, Светослав Николов, Георги Митов, Павел Сотиров, Жени Марчева, Петър Пейков, Цветелина Симеонова и Александра Гълъбова, и ви срещаме с Лили Ангелова на страниците на нашето списание.
Може би ще ви е любопитно да научите, че тя започва работа на 19 години. Мечтаела да е диджей като малка, но първият ѝ репортаж е за убийци, изнасилвачи и рецидивисти в старозагорския затвор. През следващите 17 години работи в някои от най-големите вестници, телевизии и радиа. Била е част от „Нека говорят“ по bTV. Седем години е здравен репортер и после водеща на здравно предаване. Лили е майка на едно дете – Йоана, връстница на радиото. Има хоби да събира старинни чаени сервизи.
Лили, вие сте една от водещите на предаванията „За града“ и „Важното, казано на глас“. Кое е по-важното за вас и какво казвате на глас на слушателите си?
На първо място най-важно е да чуват истината, защото фалшивите новини ни заливат от всички страни и наша мисия като журналисти е да дадем достъп до надеждна информация. Освен това за мен е важно да бъдем и проводник на красиви, откровени и позитивни мисли към слушателите си. Любим ми е петък, когато каним интересни гости и заедно правим обзор на най-интересните теми от седмицата. В началото на предаването винаги казвам какво ме е впечатлило, ядосало или зарадвало през изминалите дни. Радвам се, че имам свободата да го правя.
В следобедния блок обожавам с гостите ми да пренасяме слушателите на някое красиво място в България или в екзотично кътче на света. И когато предаването завърши с прекрасна песен на Елтън Джон например, съм щастлива, че сме обогатили слушателите и сме им помогнали да се усмихнат.
Как ви завладя ефирът и кога разбрахте, че привличането към радиото ще стане ваша професия?
Моята история с журналистиката е дълга и необичайна. Като дете не съм искала да бъда водещ или репортер. Мечтаех да стана психолог или археолог. Е да, обаче съдбата е имала други планове. Животът ми се насочи към журналистиката, която ми се струваше добра база за по-нататъшно развитие. Изкарах една от най-високите оценки на изпита по журналистика в Софийския университет и бях приета, срещнах голямата си любов в курса и всички други планове отлетяха. Тогава на един от първите ми стажове започнах работа в радио и моментално се влюбих в него, безрезервно и завинаги.
Къде за първи път слушахте радио?
Родена съм в София, но съм израснала в гората. Баща ми работеше на една от телевизионните кули в Средна гора и заедно със семейството ми непрекъснато бяхме там. Беше приказно детство, защото в планината всичко е различно и тя те учи на възхищение към природата, на съзерцание и истинско пълно щастие. Първата ми среща с радиото беше благодарение на първия радиоприемник на баба ми, която слушаше от сутрин до вечер в кухнята, докато ни готвеше.
С какво радиото е повече или по-малко от телевизията?
Когато слушаш радио, не виждаш какво се случва. Майсторството на водещия трябва да те накара да си представиш картината, която ти поднася телевизията. Когато работиш с гласа си, даваш свободата на слушателя да си представя според собствения си свят картините, които пресъздаваш чрез думи. Несъмнено радиото е най-бързата медия, защото буквално едно движение по пулта те дели от слушателите. Мисля, че bTV Radio по изключителен начин съчетава значението и чара и на двете медии.
И към двете човек се пристрастява. Някои се влюбват в гласа си, а други – във визията си. По-защитена ли се чувствате зад пулта в кабината?
Чувствам се на мястото си, което е най-важното за мен. За мен отговорността зад пулта е не по-малка, отколкото би била на екрана. Иначе имам проблем с влюбването в себе си. Непрекъснато търся обратната връзка и се старая да се развивам.
След като станахте журналист, откъде дойде интересът ви към магистратура по здравен мениджмънт?
В продължение на пет години бях здравен репортер в радио и беше важно да разбирам материята изцяло. Имаше години, в които в България липсваха животоспасяващи лекарства, онкоболни протестираха почти непрекъснато, а други губеха битката с болестта заради системата. Със здравето шега не бива, казват хората, и вярвам, че трябва да бъдем коректни към аудиторията с толкова важна за обществото тема. Това образование ми помага изключително много и в отразяването на здравната криза с COVID пандемията, като ми дава съвсем различен поглед. Здравната ни система има проблеми и за да си полезен, трябва да познаваш добре и теоретичната рамка.
