Къде другаде бяхте, преди да станете водеща на две предавания в bTV Radio?
Работила съм като продуцент в bTV и БНТ, а преди това започнах в Дарик радио, където натрупах опит през първите си осем години в професията. Създадох страхотни приятелства и срещнах изключителни хора навсякъде. Не съжалявам за нито една стъпка. В телевизията например се научих на дисциплина и на това, че няма невъзможни неща. Голямата част от програмата на bTV Radio се създава от колегите в телевизията, така че се чувствам, все едно работя и на двете места.
Имали сте невероятно кръщение с първия ви репортаж като журналист – от затвора! Не се ли уплашихте?
Бях започнала стаж във в. „Новинар“. Седмици наред никой не ми даваше никаква работа. Един ден шефката на криминалния отдел каза: “Отиваш в старозагорския затвор и искам репортаж на две страници.” И така стана, че първите ми интервюта в живота бяха с убийци, изнасилвачи и крадци. В килиите ми разказаха какво ги е накарало да станат престъпници, отвориха си душите пред едно 19-годишно треперещо момиче с микрофон. Спомням си, че въпреки ужаса и страха ми беше интересно. До ден днешен си спомням някои от тях и църквата в двора на затвора, където се молеха за опрощение на греховете си. Все още пазя онзи брой на вестника и си го чета от време на време.
Харесвате ли живота днес и как го отразявате в предаванията си?
Не ми харесва, защото като общество до голяма степен изглеждаме фокусирани само към битовите и текущите проблеми, с които се сблъскваме. Не намираме време и сили да направим света си по-чист и справедлив. Предаванията ни трябва да бъдат огледало на този живот, нямаме право да подменяме реалността, но винаги се стремим да даваме и добрите, позитивните, вдъхновяващите примери на слушателите си.
Какво е за вас щастието?
Усмивката на дъщеря ми, хубавата музика и ароматният чай. Щастието е да се чувстваш уютно и добре със себе си, да си обграден от любов. Винаги когато се радвам на малките неща – на есенните листа, на формата на облаците или на песента на някоя птичка, знам, че душата и мисълта ми са чисти дотолкова, че да усещам това толкова истинско щастие.
Двама журналисти сте в един дом с вашия съпруг. Как делите пространството?
С лекота и любов. Опитваме се да говорим за работа само когато можем да си помогнем.
Не идвате ли в повече на детето ви? На какво го учите, какъв пример му давате?
Със сигурност ѝ идваме в повече. Едва ли е много приятно в хола непрекъснато да звучат новини и родителите ти да са нонстоп на телефоните. Но я учим на търпение. Иначе това, което искам да ѝ предам, е да не се страхува да казва високо и на глас истината и това, което мисли, и да бъде добра към себе си и към другите. Надявам се да успея.
Разбрахме, че мечтата ви е да отидете в Индия, защо точно Индия ви привлича?
Представям си я като приказките на Шехерезада от “Хиляда и една нощ” и много искам да намеря време да организирам пътуване до Индия. Искам да се докосна до тяхната култура. Да видя друга перспектива.
Как виждате бъдещето на детето си, вашето, на обществото ни и на България?
Виждам го светло и се надявам да съм права. Като всяка майка искам детето ми да намери щастието си, а това няма как да стане, без да усеща, че живее в подреден свят. Искам да си повярваме, че можем да живеем справедливо, да имаме качествено образование и здравеопазване, да бъдем дисциплинирани, за да бъдем свободни. Става по-бавно, отколкото бих искала, но не губя надежда в нас като народ.
Какво мислите за културата в страната ни и за културните дейци в настоящите дни?
Мисля, че културните ни дейци, които имат безспорен авторитет и се ползват с уважение и признание, трябва по-често да говорят и да сочат пътя ни. Липсват ми в ключовите моменти, когато сме на кръстопът като общество.
На какво ви научиха вашите родители?
На безгранична любов. Научиха ме да обичам да давам, а не да вземам. И да се изправям бързо, когато падна.
Какво харесвате в себе си?
Харесвам най-лошата си черта – много съм наивна.
А какво не харесвате? Перфекционизма си, защото пречи. И ако можех, бих станала по-решителна.
Честна ли сте като журналист и какво бихте направили, ако информацията, която трябва да предадете, не ви харесва или обижда по някакъв начин?
Няма такъв сценарий. Никой не може да ме накара да направя нещо против обективната истина и интереса на слушателите. Затова и избирам внимателно къде и за кого работя.
Уютно ли ви е под крилото на bTV Radio Group?
Уютно е най-точната дума. Тук съм заобиколена от приятели и изключителни професионалисти, с които се гордея, че работя. Имам свободата и отговорността да правя това, което като журналист смятам, че трябва. Безценно е това, което имам в bTV Radio.
Вие сте четирима мускетари, точно като героите на Дюма. Толкова задружни и отдадени един на друг ли сте, или имате и своите недоразумения и несъгласия?
Сигурно няма да ми повярвате, но ние никога не се караме. Светослав Николов, Тереза Захариева и Георги Митов са колеги мечта. Винаги когато е нужно, си помагаме и това се случва без много приказки, което е най-ценното. Не бих ги заменила за никого!
Как отпразнувахте десетия рожден на bTV Radio?
С голяма вкусна торта, вино и вицове.
Как и къде си се представяте след 10 години?
Винаги в красивите ми представи и мечти съм до морето с книга в ръка и релаксираща музика, която да се чува много тихичко. Това, разбира се, е в личен план.
Мъжко момиче ли се крие зад този мек, нежен и топъл тембър на гласа ви? Може и така да се каже, но съм изключително лесно ранима.
