Водещата на новините по bTV разпуска с поезия и шопинг
Познаваме я като красивото лице на новините по bTV, което вярва в доброто. На екрана е винаги ослепителна в класически рокли и костюми, но в ежедневието не се разделя със своите любими Converse и дънки. Вече седем години Лиляна Боянова е част от bTV Новините като водещ и репортер, а този ноември заедно с нюзрума празнува 21 години от стартирането им. Това е официалният повод да се срещнем в една дъждовна сутрин в близост до НДК. Разговорът ни обаче преминава през всички актуални теми от живота на една жена професионалист.
Лиляна, от лятото емисиите на bTV Новините са в обновен вариант. Какви предизвикателства носи това?
Новините на bTV вече са с по-дълга емисия и включват студио със събеседници, с които дискутираме важни теми от деня. Предизвикателство е да имаш възможност да зададеш въпросите, които вълнуват зрителя всяка вечер пред екрана, и да му осигуриш важна информация преди всички. Това изисква любопитство, подготовка, но винаги е било и част на работата на водещите на новинарския блок. С колегата ми Иван Георгиев не просто прочитаме събитията от деня, но и постоянно участваме в процеса по редакция, търсене на теми и още информация за тях. В bTV Новините отразяваме всичко най-важно от деня по обективен, балансиран, равно отдалечен начин, но близък до хората. Това е патентът на bTV Новините – да разказваме събитията през човешките истории.
С тази постоянна динамика как маркираш времето?
Има години, които минават неусетно, и такива като пандемичната 2020-а, в които времето е спряло… Тази ми е работна, тече много бързо, наситена от събития и професионални предизвикателства – само за една година сме свидетели на три парламентарни вота и един редовен президентски вот. Но пък на 18 ноември bTV Новините стават на 21 години, което си е пълнолетие по американските закони. През тези години в bTV Новините се стараем да оправдаваме доверието, което ни гласуват зрителите, като винаги сме поставяли потребностите и желанията на публиката на първо място – да ги информираме и да разказваме историите, които ги трогват, вълнуват, вдъхновяват, да бъдем близо до хората в решаването на техните проблеми. Наша отговорност и цел е да бъдем винаги безпристрастни и каквато и лична позиция да имаме по темите, да не допускаме неволно да се превърнем от журналисти в активисти.
Успяваш ли да се откъснеш от новините на деня, когато не си в новините на bTV?
Нямам пауза. Част от работата ми е да съм винаги наясно какво се случва. Не е полезно да излезеш от потока на събитията, защото трудно се връщаш. А и винаги може да се наложи да се отзовеш за спешно включване. Предизвикателство е да си новинар, защото трябва да търсиш баланс между готовност за работа, но и присъствие в живота на любимите си хора. А ако си и родител, е тройно по-сложно.
Зрителите свързват новинарските емисии с неприятни събития и статистики. Как човек като теб, който търси добрите примери в обществото, се справя с този аспект на работата?
Не мисля, че акцентите при нас непременно са лошите новини, те просто правят много по-силно впечатление на хората и се създава погрешно впечатление, че доминират в емисиите. Най-хубавото начало на тазгодишните ни емисии бяха българските успехи на Олимпиадата в Токио. Неповторимо е да започнеш емисия с такава широка усмивка и толкова хубаво събитие. Разбира се, най-тежките моменти са в дни с трагични събития, особено ако в тях са намесени деца.
Случвало ли се е да плачеш заради новини?
В ефир се събирам, но след емисията… Има дни, в които не успявам да се абстрахирам от трагедиите – атентати, катастрофи. Отнема ми дни, за да рециклирам тази емоция, да я преработя. Плачеш, ако си чувствителен човек.
Такава ли си?
Дори съм свръхчувствителна. Това не е непременно хубаво, защото всичко преминава през сърцето и накрая емоционалната батерия пада. Не остава енергия за останалото в живота. Уча се да съхранявам силите си, но не мога да избягам от същността си. Старая се да управлявам емоциите, но и в това има някакъв лимит.
Трудно бих допуснала, че си толкова емоционална – на екрана си така концентрирана…
Това е специфика на професията – нямаш право да показваш лични емоции. Новините са сериозен формат – трябва да сме балансирани в професионално отношение. Разбира се, не сме сухари и всеки колега има свой стил и запазена марка. Моята е усмивката в края на всяка емисия. Така зрителите остават с приятно усещане.
Каква е емоцията, когато затвориш емисията?
Ако е била тежка и трудна, чувството е удовлетворяващо, че си свършил работата си добре. Имам огромен прилив на енергия. Адреналинът ми е в небето.
Това ли правиш след работа – отиваш да тренираш?
Не ми се отразява добре да спортувам вечер. Емоцията се натрупва и не мога да заспя до късно. Напоследък съм се завърнала към заниманията с фитнес и имам личен треньор. Той включва кардио и тежести в тренировките ни по три-четири пъти в седмицата за по два часа. Интересно ми е как се променя тялото, как се оформят мускулите от редовния спорт.
Спортен тип ли си?
Не бих се определила така. Още като тийнейджър си обещах да се грижа повече за тялото си, да обръщам внимание на движението, на храненето. Преди години се занимавах със спининг. Беше чудесно, но някак ми омръзна. Тогава видях фитнес резултатите на колегите си и реших да опитам с техния личен треньор. Вече три месеца посещавам занимания при него.
