Идеалният мъж е висок, синеок, богат, романтичен и… не съществува
Един ден Зевс събрал олимпийските богове на празненство. Поканил всички без Ерида, богинята на раздора. Тя била известна скандалджийка и Зевс с право се опасявал, че може да провали партито му. Но… когато нещо е писано да стане, то ще намери начин да стане.
Ерида все пак разбрала, че не е поканена, разгневила се и решила да си отмъсти. Как? Като подхвърли на трапезата златна ябълка с надпис „За най-красивата“.
Тук вече идва интересното. Логично е човек да си помисли, че ябълката по право се пада на Афродита – все пак тя е богинята на красотата и любовта, нали? Но не – Хера, властната, и Атина, мъдрата, също предявили претенции към ябълката. Скарали се жестоко и се задърпали за плитките, крещейки каруцарски псувни на старогръцки. Защото, оказва се, няма значение дали имаш власт или ум, ако нямаш простичкото повърхностно признание, че си най-красивата.
Зевс не успял да реши спора (смеел ли) и възложил тежката задача на Парис – троянски принц, по съвместителство и овчар (като повечето мъже). Парис бил млад и зелен още, нямал опит с тези неща, затова богините се втурнали да го подкупват. Хера му обещала власт над всички хора по света, ако даде ябълката на нея. Атина му обещала цялото знание на света плюс бонус – военни победи. Афродита му обещала Елена, най-красивата жена на света – скромно.
Тук идва вторият интересен момент. Логично е човек да си помисли, че Парис ще избере властта – все пак говорим за власт над целия свят. Или познанието. Или победите. Но не – той избрал жената. Защото, оказва се, дори да имаш власт или ум, като видиш красива жена – моментално губиш и двете.
Така започнала Троянската война
Обичам тази история, защото тя казва всичко за жените. И всичко за мъжете. Както и елементарната истина, че не трябва да надценяваме другите, мотивите им и възможностите им. Дори когато става дума за богове, а какво остава за хора.
Откакто прочетох легендата за първи път, изтече много вода. А междувременно опитът ми ме научи, че проблемите между хората (и в частност между мъжете и жените) идват от две неща – погрешна комуникация и завишени очаквания. И ако погрешната комуникация донякъде е полово детерминирана (знаете го онзи сладък виц за жената в Космоса), то очакванията подлежат на преосмисляне.
Общо взето, първата половина от живота ни минава в завишени очаквания и неминуема фрустрация от разбити илюзии. „Познанието носи печал“ е една от онези вечни общовалидни истини, които нямат срок на годност. От мига, в който разберем, че Дядо Коледа не съществува, вече сме излезли от фазата „Сидхарта“ и сме поели по мъчителния път на порастването. Ако имаме късмет – към фазата „Буда“, ако не – към фазата „кисел и огорчен от живота стар човек“.
Не си спомням кога беше моята болезнена житейска дефлорация. Във всеки случай не беше свързана с Дядо Коледа (по мое време Дядо Мраз), винаги съм знаела, че е измишльотина, маскиран чичко с брада от памук.
Като се замисля, може би детските любови бяха тези, които пропукаха илюзиите ми. В детската градина четях на М. приказки за заспиване и си мислех колко ли е горд, че само неговото гадже може да чете. В първи клас биех момчетата, които биеха С., и си мислех колко ли е горд, че само неговото гадже може да го защити. В пети клас ходех с Б. на олимпиади по математика и си мислех колко ли е горд, че само неговото гадже може да му обясни подточка В. После… после дойде гимназията и разбрах колко дълбоко неправа съм била – и за любовта, и за мъжете, и за гордостта им.
Осъзнаването на собствената ми неправост обаче не доведе до кой знае какви качествени промени. Може и да бях много „светната“ по отношение на Дядо Мраз, но за други неща бях наивна до глупост.
Точно така, за любовта говоря
Нормално е човек да изглупява, когато е влюбен и хормоните се мятат в бясно пого в мозъка му – и това важи за двата пола. Но мъжете, струва ми се, някак по-нормално усещат нещата. Както се казва във вица, идеалната жена трябва да може да прави 70 неща – „69“ и мусака. Истината не е много по-различна – като цяло формулата „секс+храна+добро отношение“ винаги работи добре. Мъжете за разлика от нас не израстват с мечтата за принцесата на бяла кобила.
При нас, за жалост, ситуацията не е толкова проста. Идеалният мъж също трябва да умее 70 неща – но този път буквално 70 (минимум). Завишените очаквания са нещо, което си отглеждаме от малки, а приказките, книгите и филмите, че и рекламите усърдно ни подпомагат в това. Най-голямата и най-вредна женска илюзия е „той трябва да ме прави щастлива“. Замислете се върху всяка от тези думи. Той. Трябва. Да ме прави. Щастлива. Усещате ли всъщност каква токсична, разрушителна смес от принуда и пасивност е това? Аз просто си стоя там, красива и пълна с очаквания, които Той е длъжен да изпълни. По начина, по който аз искам. Всяко едно от 70-те.
А той в повечето случаи дори не знае как. Не защото не го иска с цялото си сърце. А защото не знае, наистина. Няма сензори, които да улавят всичките ни скрити желания. Няма как да разбере, че когато казваме „Махай се!“, всъщност имаме предвид „Да не си посмял да си тръгнеш, кретен! Върни се веднага, умолявай ме, промени се заради мен, обичай ме така, както аз искам!“. Истина е – за него „Не, няма проблем“ означава точно това. И нито многозначителните ни погледи, нито многострадалните ни въздишки ще го накарат да осъзнае, че всъщност ИМА ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ. Евентуално ще се усети чак при спирането на „69“ и мусаката.
Но както се казва, човек се учи, докато е жив. С печал или без, познанието е важно от еволюционна гледна точка. Ако първата половина от живота ни е белязана от разбити илюзии, през втората се научаваме да боравим с реалностите. И понеже говорим за
изстрадани истини
ето ги моите (само 7, не 70):
1. Хората не се променят. Може да работят върху себе си, да се усъвършенстват, да се осмислят, да полагат усилия, но не се променят генерално. Колкото по-рано го осъзнаем, толкова повече болка ще си спестим.
2. Това, което ме е запленило у някого в началото, с времето ще се превърне в това, което най-много ме дразни. Точно то. Обратната страна на монетата.
3. Пасивната агресивност е отровна и съсипва отношенията повече от честния скандал.
4. Комуникацията е всичко.
5. Снижаването на очакванията е ключ към мирно съвместно съществуване.
6. Никой не е длъжен да ме прави щастлива (важно е да не ме прави нещастна обаче!). Усещането за щастие е нещо дълбоко лично и е моя лична задача да открия кое ми дава това усещане, то е част от жизнения ми път и мисия. Изключително нечестно е да стовариш на нечии чужди рамене тежката отговорност да те прави щастлив.
7. И ако може, все пак да даде златната ябълка на мен. Мерси!
