„Аз съм благодарен, че божественият свят подреди нещата. Още по-благодарен съм, че го забелязвам. Знаеш ли на колко хора им се подреждат нещата, но те не виждат доброто в това?“
Така започва своя разказ за случилото се с него моят учител по йога в студио „Дивали“ Людмил Дренски. След няколко месеца отсъствие заради две последователни хирургични интервенции, едната от които за отстраняване на тумор, той се завърна и не само продължи да води часове по въздушна йога, но и развива нова практика, в чийто център е не умът, а сърцето.
Преди да оставя да изтече неговият разказ, ще отбележа, че бидейки последовател на йога от съвсем млад, той създава практиката въздушна йога, след като е скован от неврологично заболяване с много лоша прогноза – да седне в инвалидна количка. Люси, както го наричаме всички, не само се изправя на краката си, но и се движи толкова интензивно, колкото може би малцина от нас го правят – йога, фитнес, колоездене… И изведнъж… Четете по-надолу.
„Тъй като имам ТЕЛК и той свърши тази година, получих писмо, че трябва да ида на изследване. Досега обаче изследванията ми са били само неврологични. Този път поискаха не само краката да ми изследват, но и да мина през хирург, през кардиолог, което е логично. Човек никога няма само една болест. Пред хирурга си признах, че имам една операция отпред от 2012 година, но и това, че десния ми бъбрек не го виждат на ехограф. Той ме изпрати на скенер. Няма случайности, подреди се всичко. Казаха ми, че нямам бъбрек, може да е и по рождение, може и да е закърнял впоследствие. Но че имам нещо на един прешлен в поясната област и не е ясно точно какво е. То кръстът си ме боли, но кого не го боли? Обадих се обаче на един приятел във Военна болница, който ми каза веднага да сложа корсет и докато не разберат какво точно има на прешлена ми, да не го свалям. Турих аз корсета и отидох на ЯМР още на другия ден. Оказа се, че липсват 2/3 от прешлена ми. Останала е само предната му стена. Обясних, че съм падал три пъти все върху него. Казаха ми, че това не може да е причина за разграждането на голяма част от него. Но лекарите наистина не могат дори да предположат колко голям е обемът на движенията, които всекидневно извършвам – карам колело, водя йога практики, какво ли не.
Предложиха веднага
стабилизиране на прешлена с титаниеви платки
скъпа и сложна операция. Обадих се на неврохирург, мой приятел, във Военномедицинска академия и той каза: идвай днес! Беше вече обявена карантината, но в моя случай ставаше дума за спешна и неотложна намеса. Приеха ме, оперираха ме, взеха материал за хистологично изследване. Излезе резултат, който наведе лекарите на мисълта, че имам тумор в тестисите. Направиха ми ПЕТ изследване – един час лежах в капсулата, какво ли не правих, медитирах. Лекарката от „Пирогов”, която проведе изследването, очите й бяха много добри на тази жена, непрекъснато информираше сестра ми: дотук всичко е наред, дотук всичко е наред. Като стигна до тестисите, каза, че има новообразувание в левия.
През цялото време на изследвания и операции до мен беше Мария Вълканова, моя ученичка. В ролята на ангел. Споделих с нея новия проблем, пред който се изправих. А тя отсече, че това е малка беля, макар че от железата на гърба ми не можеха да се видят лимфните ми жлези.
Единият ми тестис трябваше да бъде опериран
Още преди да ме изпратят на ЯМР, само при съмненията за някакво туморно образувание, започнах нов хранителен режим. Седях вкъщи, спазвах карантината, правех йога и медитация. Пак на принципа на случайностите, един ден преди да излезе резултатът от хистологията на прешлена, ходих при билкар в „Люлин” – Данински. Даде ми една книга „Рак на гърдата“, но ми обясни, че не е само за този вид рак, а по принцип за всякакви онкологични проблеми. Започва с протокола на Йохана Будвиг, никога преди не бях чувал за този протокол. Прочетох, порових в „Гугъл”, разбрах, че на Запад има и клиники, работещи по него. Йохана Будвиг е немска лекарка, правила изследвания на хора с онкологични заболявания. И установила, че проблемът е в кислородния глад на клетките. Когато до тях не достига достатъчно кислород, те се израждат, т.е. от аеробни се превръщат в анаеробни. Следва, че всеки ден трябва да им се осигурява достатъчно количество кислород. Според Будвиг това става с помощта на всекидневен прием на
обезмаслена извара, смесена с ленено олио
Шест лъжици извара с три лъжици ленено олио сутрин в продължение на 90 дни. Ако ракът е в по-напреднал стадий, може да го докараш до осем лъжици ленено олио. То се консумира като проводник на кислорода към клетката. Според протокола на Будвиг след 90 дни има обръщане на процеса.
Този метод обаче за мен не е водещ, той е само една част от схемата, по която се храня и живея. Лично аз приемам лененото олио с изварата като помощно средство. Паралелно с това веднага се зарових и се образовах с видеофилмчета на австралийката Барбара О`Нийл. По простичък начин тя обяснява как функционира всичко в тялото на човека. Не е биохимик, но обяснявайки механизмите, по които работи всеки орган и система в човешкото тяло, хвърля и по някой цитат от Библията. В тази жена има дух. По няколко пъти ги изгледах видеата. И „ковашки чук“ е неин израз. Тя казва, че който има онкологичен или проблем с кръвната захар, трябва да спре всички захари – разрешава се от плодовете само грейпфрут, а от кореноплодните – морков. Защото захарта храни туморните клетки. Трябва да се спрат и въглехидратите. Тя е настроена зле към съвременната пшеница, в нея е високо съдържанието на глутен, тя е абсолютно ГМО. Спират се и всички млечни продукти с изключение на изварата.
