Лив Константин: Пиеса за четири ръце

Срещаме се с авторките на бестселъра „Последната госпожа Периш“, за да научим повече за писането, жените в литературата и какво прави един роман специален

Когато Лин и Валъри Константин написват „Последната госпожа Периш“ (изд. Benitorial) под псевдонима Лив Константин, те са наясно, че са сътворили бестселър. И са прави. За разлика от първата им съвместна творба – Circle Dance, която подписват с двете си реални имена и която излиза през 2013 година, психологическият трилър за Дафни и Джаксън Периш веднага е поет от агентка, която продава правата му за отрицателно време. Скоро след излизането си „Последната госпожа Периш“ оглавява класациите за бестселъри на USA Today и Wall Street Journal и привлича вниманието на Рийз Уидърспун, която я избира за книга на месеца в

световноизвестния си литературен клуб. Книгата е преведена на 29 езика, има над 200 000 ревюта в читателската платформа Goodreads и десетки допечатки на оригиналното издание, а стрийминг гигантът Netflix е в процес на разработка на екранизацията на романа. Всичко обаче започва от две сестри, които като малки обичат да слушат и да преразказват историите на баба си от Гърция. Тази любов не избледнява дори когато двете се ориентират професионално в две тотално различни посоки  – Валъри към Белия дом, където работи в екипа на президента Никсън, а Лин към маркетинга. И двете не могат да си представят, че е възможно да изкарват хляба си с разказването на истории. Но когато децата им порастват, те решават да се отдадат на хобито си – перфектния начин да прекарват повече време заедно. Иначе ги делят три щата и затова постоянно говорят по Zoom и непрекъснато си разменят имейли. Отдават умението си да съчиняват мрачни сюжети на факта, че с часове са слушали историите на баба си.

Какъв е начинът им на работа? Всяка от тях работи по една глава от романа, след което ги разменят за редакция и дописване. „В момента на завършване на дадена книга вече всяка страница е пипната и от двете ни.“ И макар да са различни, двете се допълват перфектно. Например работното място на Лин е офисът ѝ на третия етаж на нейната къща. Тя обича да пише, заобиколена от своите книги, в светло пространство, боядисано в тюркоаз. А работното място на Валъри е в уютен ъгъл на голяма стая, която гледа към малка рекичка. И има камина и една голяма стена от рафтове, пълни с книги.

Рязката промяна в кариерата им не е учудваща – и двете четат много, с настървение и не се ограничават жанрово. Съответно се наслаждават на всичко – от психологически трилъри през историческа фантастика, мемоари, биографии до разнотипна художествена и нехудожествена литература. И както ме уверяват, обикновено всяка чете поне по две книги едновременно – една художествена и една научна.

Сестрите Лин и Валъри, които стоят зад прякора Лив Константин; Фотография Bill Miles

След като прочетох „Последната госпожа Периш“, която излезе в разгара на лятото у нас, реших да поговоря с авторките. Книгата излиза през 2017 година и разказва историята на  безскрупулната златотърсачка Амбър, която подлъгва красавицата с добро сърце Дафни в приятелство с единственото намерение да отнеме съпруга ѝ – ослепителния богаташ Джаксън Периш. Сестрите Константин не се ограничават жанрово, когато започват романа по идея на Лин, но шокиращите обрати и тъмните тайни естествено го позиционират редом до най-свежите и апетитни психологически трилъри. А     историята е разказана от гледните точки на двата основни женски персонажа. В момента Лин и Валъри завършват най-новата си книга „Съпругата на сенатора“ (Senator’s Wife),  планирана да излезе през май 2023 година. Дали ще има същия успех като „Последната госпожа Периш“? Надяват това да е така.

Как се „ражда“ една книга и как се „раждат“ вашите?

Започваме с идея – понякога това е обратът, друг път може да е тема и оттам развиваме героите. Оформя се в продължение на много седмици и разговори, след което попълваме подробностите за обстановката и образите и след това започваме да пишем.

Имате ли специален ритуал, когато решите да пишете, и колко често го правите? Интересно ми е как двама души пишат една книга?

Когато започнем проект, пишем всеки ден. Всяка от нас има определена глава или дори глави, които трябва да напише за деня. Когато завършим дадена глава, я изпращаме на другата за редакции и предложения. В края на деня си говорим за това, което сме написали, и решаваме върху какво ще работим следващия ден. И така, докато не завършим книгата.

Двете живеете в два различни щата, как решихте да пишете заедно?

Живеехме в Мериленд, когато написахме първата си книга заедно. Сега го правим чрез имейли, Facetime и Zoom. Те направиха много по-лесно живеенето на различни места и работата ни, разбира се.

Знам, че баба ви е гъркиня и част от нейните истории са ви вдъхновили за сюжетите, които превръщате в книги – имате ли любима? И има ли такава, която стои зад „Последната госпожа Периш“?

Някои от най-интересните истории, които тя ни е разказвала, бяха от годината, която е прекарала в Египет и учила в Александрия. Като млади момичета, родени в Америка и все още не пътували по света, слушането на тези истории за един далечен свят, който изглежда много екзотичен, беше вълнуващо. Но вероятно най-трогателната история беше за младия мъж, за когото баба ни искала да се омъжи. Той живеел на различен гръцки остров от този на баба и затова бил смятан за „чужденец“. Било ѝ забранено да се омъжи за него. В крайна сметка тя се омъжва за мъж от собствения си остров. Двамата се местят в Америка, раждат им се четири деца и живеят чудесно, докато на четиридесет дядо ни внезапно умира от мозъчен кръвоизлив. Повече от трийсет години по-късно тя се завръща в Гърция отново и чува, че мъжът, за когото първоначално е искала да се омъжи, е все още жив. Тя никога не е съжалявала, че се е омъжила за нашия дядо,  винаги е оплаквала преждевременната му смърт.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Малкълм & Мари

Има нещо крайно любопитно в дисекцията на любовните отношения. На човешките отношения...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ