Какво прави Лиза Шопова, когато не може да работи вкъщи заради шума от ремонта на съседите, започнал още през пролетта? Разхожда йоркширския териер Ози, чиято фамилия не е Озбърн. „Не знам защо го кръстих така, може би точно в онзи момент съм чула някое парче на Ози, което емоционално е повлияло на решението ми. Но не съм му кой знае колко голяма фенка“, споделя сдържано Лиза пред DIVA!, докато отмята косите с червеникав оттенък, хипарски веещи се около финото й скулесто лице. Това е тя – непредвидима и изненадваща, екстравагантна и енигматична, излъчваща бохо шик, който идва от стайлинга й на артист, пожелал и успял да бъде различен. Защото дъщерята на великия Наум Шопов и аристократичната Невена Симеонова, сестрата на международния киноас Христо Шопов, майката на Асен – сина на Христо Мутафчиев, съпругата на авангардния художник Кольо Карамфилов се оказва страхотен автор и режисьор. Лиза започва да вади категорични режисьорски хитове, като в началото са авторските й пиеси „Всичко или нищо“ (измисля я специално за Христо Шопов, Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас), „Трима мъже и една Маргарита“ (сътворява я за Асен и Христо Мутафчиеви), “Мъжът ми е виновен“ (цялата работа е заради Силвия Лулчева), а сега вече и „Верига от думи“ на Жорди Галсеран, „Тест“ на Елин Рахнев, „Бум-бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър“ на Ваня Николова, моноспектакъла на Михаил Билалов. Какво е особеното в цялата тази арт завера освен таланта на Лиза? С твърд глас, привидно звучащ като кадифе, в половината от постановките тя дирижира на сцената мъжете в живота си. Не липсват и драми. Докато репетират с двамата Мутафчиеви в „Трима мъже и една Маргарита“ в Сатирата, умира бащата на Христо, който не може да понесе неотдавнашната смърт на съпругата си.„Това беше поредният голям удар за всички нас. Те ми бяха като второ семейство, изключителни хора. Както винаги Христо беше железен, не позволида отложим нито една репетиция“, казва Лиза, която само за година и половина губи баща си, майка си и Кольо. В Сатирата плътно до екипа е и Елица, съпругата на Мутафчиев. Лиза й е благодарна за подкрепата, макар че на Христо сигурно не му е било лесно и с бившата, и с настоящата.
Сега Лиза отново приема овации – Христо Шопов и Асен Мутафчиев са перфектен дует в „Тест“. Идеята е на вуйчото, вече убеден, че племенникът му достойно ще се впише в работохолизма и славата на династията. Текстът на Елин Рахнев никак не е лек, макар и изпълнен с черно чувство за хумор – за матрицата, която поглъща и обезличава всеки, дръзнал да й се противопостави. „Не е лесно да режисираш брат си и сина си дори за трети и втори път. Няма как да не се съобразяваш с тях, а не е хубаво да се джавкаме, нали сме семейство, винаги сме заедно и всеки от нас разчита денонощно на другия. На сцената всичко се получава добре, когато се съберат хора, мотивирани от професионален хъс и човешка любов. Режисьорът не е сам юнак на коня. От Христо нямам изненади, той е много опитен. И твърде респектиращ, макар че не го налага. Понякога стискаме зъби, за да не влизаме в творчески противоречия – той държи първо да си направи неговото, да си го подреди, да си го уплътни, а аз съм доста по-експресивна. Асен успява да ни изненада, вече се проявява като мислещ актьор, готов да опитва до крайности“, споделя Лиза, работила някога като сервитьорка и секретарка.
Докато режисира момчето си, което след кратки извънтеатрални приключения в Лондон се завръща в лоното на правата фамилна вяра, Лиза има единствен проблем – все се обръща към него с „маме, маме“, което понякога го дразни. Затова пък му харесва, когато отбелязват, че е визуално копие на вуйчо си от епохата на „Маргарит и Маргарита“ и „Вчера“.
Лиза вече работи по нов сюжет. Наясно е, че писането на пиеси е самотно занимание. Засега се е отказала да актьорства в театъра – не й е по душа да поддържа еуфорията в една и съща роля в продължение на няколко сезона. „Това е сложно. Затова най-обичах премиерите, а след тях не можех да съхраня нагласата. И реших да се оттегля. Киното е друго, то би могло да ме изкуши – отиваш, правиш сцената пред камерите и си тръгваш. Бих се снимала с двамата Христовци – Шопов и Мутафчиев, с Асен и с Наум Шопов“, категорична е Лиза, която във ВИТИЗ е завършила златния клас на Крикор Азарян, Тодор Колев и Елена Баева. Още оттогава е известна с непреклонния си характер. Когато обявява вкъщи, че напуска Младежкия театър, Наум Шопов не й говори два дни. За съжаление, той не доживява аплодисментите за режисьорските й проекти. А да пише пиеси я насърчава Кольо Карамфилов. Той – артист до последната си капка кръв, настоява: „Окей, не искаш повече да си актриса, но трябва да останеш в театъра!“ Неслучайно тя му посвещава своя спектакъл „Любов“ в Народния по пиесата на Елин Рахнев, с когото Карамфилов е неразделен през последните години от земния си живот.
