Васко Василев e детето чудо на България, талантливия и виртуозен цигулар със световна слава, концертмайстора на Кралската опера в Лондон, човек, рисуващ най-красивите музикални картини с изпълнителското си изкуство на своя любим и безкрайно ценен инструмент – цигулката „Амати“. Документалният филм „Васко и цигулката” е дело на Лора Крумова и Мария Йотова, а тяхната компания MaD in BG е продуцент на филма. За пътя, извървян до рамото на Васко Василев, разговаряме с Лора Крумова.
Защо ви привлече човек, отдал живота си на музиката? В момента, в който се срещнахме с Васко Василев за интервю за предаването „На фокус“, което правя в Нова телевизия, усещането беше все едно от години се познаваме. Той е много открит. Закарах го с колата ми до монумента Асамблея „Знаме на мира“, за да ми разкаже, че всъщност той е откривал асамблеята. И оттам започна да ми разказва истории, които граничат с абсурда и в същото време са реална част от неговия житейски път.
Появи се някакъв нов тип енергия и започнахме да мислим да направим нещо заедно. Тогава Петя Иванова, мениджър на Васко Василев, предложи филм. Привлякох веднага Мария Йотова, с която работя в „На фокус“. Тя е много добър разказвач, добър документалист, а винаги съм имала нужда от съмишленик. И двете с Мария не сме хора, които разбират от класическа музика, но сме разказвачи и точно това ни помогна в случая, защото Васко е земен човек, който не се държи като много успял. Той просто е едно голямо сърце, много лек е за общуване. В същото време умее да поставя ясни граници. По начина, по който свири, той подчинява всичко и всички около себе си. Целият му живот е подчинен изцяло на цигулката.
Следващия път, когато той дойде на интервю, ни казаха, че идеята за филм е може би добра. Така две седмици по-късно започнахме да обикаляме света, а Петя беше направила програма по режима на Васко.
Откъде започнахте? Пътувахме за Лондон, където да направим интервюта с хора, свързани с неговия живот, и с него самия. Всъщност позицията на концертмайстор на Кралската опера в Лондон е създадена за него. Той е бил на двадесет и няколко години, когато става концертмайстор.
След това обиколихме пет държави. Ходихме до Япония, в Италия, в Испания, единствено заради войната не сме ходили в Русия, но за сметка на това открихме невероятни архиви, свързани с тези периоди от живота му. Имаме го от малко дете до 16-, 17-годишен. Включително и в Москва открихме такива архиви благодарение на филми, снимани навремето. Житейската му история съвпада с това, което се случва с България и в социалистическия блок, неговият живот е разделен на Изток и Запад. Една част – до 18-годишна възраст, минава в социалистическа България и в Съветския съюз, където отива да учи, когато вече е звезда в България. На 11 години заминава за Москва и там му сменят всичко – от начина на живот до начина, по който държи цигулката. Правят го музиканта, който е. Там е изковал и дисциплината си. Имал е изключителна учителка, една от много големите имена в консерваторията – 300-годишна школа за музикално изкуство.
А кога и как заминава в Лондон? Когато се случват промените в България, започва емигрантският живот на Васко Василев в Лондон. Намира там един учител, руски евреин, но няма пари да ходи на уроци при него. Той обаче му казва: „Някой ден ти ще имаш пари“, и го записва в един тефтер. Този човек го прави свой асистент малко по-късно и така Васко се издържа, докато живее в Лондон. Един ден му се обаждат от Кралската опера да отиде на прослушване. Свири и буквално им взима акъла по начина, по който разбира музиката, и начина, по който я изпълнява.
Лора, вие имате ли връзка с музиката? Нямам определена връзка. Винаги съм искала да свиря на цигулка от дете, но не се случи. Може би щеше да съм изключително посредствена, няма как да зная. Но много исках. Нашите тогава нямаха тази възможност и това си остана в сферата на нещо, което…
Кой застана зад вас като продуцент на филма? Ние с Мария Йотова сме продуценти. Нашата компания се казва MaD in BG, което означава „Луд в България“ в директен превод, но иначе има скрит смисъл в Mad, защото е абревиатура, съкращение от Make a Difference – бъди разликата. Make a Difference in BG използва силата на добре разказаните истории, за да променя средата към по-добро. Васко е точно човек, който прави разликата по някакъв много специален начин.
Васко с крал Чарлз III
Как избрахте заглавието на филма? Когато търсихме заглавие, искахме да е нещо много чисто, което да отговаря на това какво разказваме всъщност. И тъй като в основата на всичко е той и цигулката му, затова и филмът се казва „Васко и цигулката“ и реално е документален филм и концерт на Васко. Проследяваме неговата биография, това, което го е направило музикант. Той е свидетел на историята. Буквално пред него са падали диктатори и са се възкачвали крале. Малко след като започнахме да снимаме филма, той беше поканен да свири като концертмайстор по време на коронацията на крал Чарлз III. На следващия ден трябваше да свири във Враца в рамките на национално турне.
Мария Йотова и Васко Василев в магазин за цигулки в Лондон
Колко време ви отне да завършите филма? Започнахме да снимаме през пролетта на 2023 година и на 4 ноември излезе на предпремиера в Joy Station, а на 5 ноември в НДК, както и в 18 града в България.
Това ли е първият ви опит в документалистиката? По-скоро е първият сериозен опит. И аз, и Мария сме вървели по този път. Преди да се захвана да водя предаване, това беше посоката, в която исках да вървя, така че след толкова години по някакъв естествен път минаваме през това нещо заедно.
Сравнима ли е подготовката за такъв филм с тази за телевизионно предаване? Има една технология, свързана с предварителната работа, която трябва да свършиш, и всъщност до голяма степен нещата, които правим, са инстинктивни, но и много са от натрупан опит през годините – в начина на боравене с информацията, подготовката за самия човек, да намерим ъгъла, през който да влезем в историята му, как да развием двете линии – едната, историческата, другата – личната му биография, личния му живот. Така че наистина има много общо, да. При Васко Василев, освен всичко останало, има желязна дисциплина в начина, по който живее и работи. Календарът на телефона му е разграфен за две години напред с ангажименти. Така че няма как да правиш филм за него, ако не подходиш със същата дисциплина.
Как се чувствахте с Мария до духовен милионер с неговата любима „Амати“? (Лора се смее) Той самият е истинско богатство, защото е толкова естествен. Не оставя хора назад. С всички, които са му давали шансове, и до ден днешен не само поддържа контакти, но и са част от приятелите му, от живота му. Ние още в началото на снимките на турнето му в България спукахме гума. Васко пътуваше с бус и бе на 30 км пред нас. Обърна буса с музикантите и смени гумата ни. Не сме си и помисляли той да направи нещо такова, не дай си Боже, да контузи ръцете си. Ала Васко както свири на цигулка, така сменя и гуми. Живее пълнокръвно и когато обича – обича, когато харесва – харесва, споделя време, грижа, постоянство. Беше много леко с него въпреки трудния му режим. И между предаването, което правим, влязохме в този режим и го следвахме по света, което беше предизвикателство – хем да си вършим работата тук, хем да сме с него. Имаше един случай, когато след ефир в неделя заминахме за Япония и се върнахме следващата неделя, когато пак имахме ефир.
В коя държава беше най-интересно и имахте ли други куриозни случки? В Испания Васко живее във Валенсия – къщата му е в квартала на наркотрафикантите, неговите съседи са хора с гривни за домашен арест. Той и там има приятелства, има живот, неговата приятелка е японка.
В Япония беше много интересно – кацнахме и на сутринта трябваше да отидем до Токийската филхармония, където той имаше репетиция. В момента, в който започна да свири, започнахме да снимаме. Накрая на репетицията японците, които са по-прибрани и деликатни в изразяването на чувствата си, започнаха да му ръкопляскат. Още тогава видяхме, че той буди същата естественост и възторг, а начинът, по който свири, не може да не те докосне независимо от коя част на света си, какъв език говориш.
Фотосесия на Васко Василев
Разгадахте ли тайната на този негов начин? Той някак си ни хвана за ръка и ни преведе през това как прави музика – той я извайва в образи. Има във филма един епизод, в който ни показва как, свирейки по ноти, си представя нещо и как звучи то – примерно река, буря, птички, пролет. Все едно поемаш дълбоко въздух и се отварят гърдите ти. Започваш да усещаш музиката по съвсем различен начин. Той ти казва: „Сега ще изсвиря това и ти ще усетиш еди-какво си!“ И наистина го виждаш, не просто го чуваш. Васко умее да разказва с музиката си и да те вкарва в своя свят.
Джем сешън във Валенсия с музикантите от групата
Навсякъде ли го приемат като звезда? Да, а и той никога не крие, че е българин. Беше впечатляващо в Кралската опера в Лондон, където си е вкъщи – виждаш един свят, който проявява страхотно уважение към него и в същото време обич. Разбрахме какво е да си концертмайстор – нещо като министър-председател. Ти си човекът, който наема на работа, освобождава от работа, менажира оркестъра, поддържа баланса и отношенията в него.
Цигулки „Страдивариус”, цената на всяка от които е осемцифрена в долари
Кажете ми почувствахте ли се на метър от земята, навлизайки в света на този изключителен изпълнител? Той те кара да се чувстваш здраво стъпил на земята. С него се смееш, с него се движиш. Той е глътка въздух. Процесът по правенето на този филм колкото изискваше дисциплина от нас двете с Мария Йотова, толкова беше като спасителен пояс – да се занимаваш с нещо независимо какво се случва около теб. Бе нещо, за което се хващаш и то те държи на повърхността. Така че от тази гледна точка ни даде различен смисъл да вложим всичко, което до момента сме научили в професията си, в нещо толкова красиво. Искрено се надявам това да бъде усетено по същия начин. Васко е обичан в България. Посрещат го с баници в градовете, носят му непрекъснато нещо да яде и той си хапва. Хората, с които работи, са му като семейство. По време на турнето беше с една част от музикантите си, всеки от тях е много специален, с много сериозна биография. Китаристът му е от родното място на Пако де Лусия. Перкусионистът му е от „Чамбао“. Има един изключителен бандеонист, аржентинец, който прави страхотна музика.
А приятелката му, японката, придружаваше ли ви? Нали не е Памела, за която знаем? Памела е китайка – неговата голяма любов и майката на Ванеса Мей. Ние я снимахме. Страхотна жена. В момента, в който се запознаеш с нея, виждаш защо се е влюбил Васко. Те до ден днешен имат много силна човешка връзка, общ бизнес и обща компания, която развиват.
А от 11 години той живее с една японка – Тому, с която се запознахме в Япония, после се видяхме във Валенсия. Тя пътува с него, когато може. Не е музикант и това му дава някак глътка въздух. Много свестни хора има той край себе си.
