Навършили 90 години, диаметрално различни, двете актриси продължават да произвеждат новини, вълнения и възхищение
Те са лицата, гърдите, бедрата на сексапила, който променя света през втората половина на XX век. Те са самото изкуство да прелъстяваш. През 50-те Европа иска да забрави безумията на войната и търси нови идоли в попкултурата. Феминизъм все още е мръсна дума, но публиката е закопняла за красиви жени, които имат смелостта да заявят желанията си – на сърцето и плътта. Сред първите, които го правят, са София Лорен и Брижит Бардо.
София Лорен през 2015 г.
Фотография / Jeffrey Mayer/WireImage
Приличат си, но са и достатъчно различни – енергиите им, посланията им са полюсни, макар че съдбата често ги изправя пред идентични избори. Едната ги решава с романска мъдрост, както повелява името ѝ, другата – с галска истерика. Неаполитанката от дете бленува за патриархалното статукво – половината от кръвта във вените ѝ е синьо-сицилианска. Парижанката от малка дава всичко от себе си, за да взриви същото това статукво, като типична столична буржоазка, превърнала се в космополитна бунтарка. И двете са продукт на католицизма, но по едно и също време започват да бойкотират коварното му лицемерие и насилието над морала.
София цял живот е официално моногамна, за нея едно и едно винаги прави две деца. Брижит има четири брака и 100 любовници. Но митът, че мъжете са ги създали, отдавна не работи – те са тези, които ги манипулират.
И въпреки че Бардо се отрича от божествената привилегия на майчинството, и двете са емблеми на матриархата, който и във Франция, и в Италия се опитва да се наложи, откакто е тиражирана вселенската хипотеза, че Исус Христос се е оженил за Мария Магдалена. Характерите им са сходни, макар че в ранната си младост Бардо няколко пъти пробва да се самоубие, а София никога не си позволява и най-малкото отчаяние.
Брижит Бардо
Фотография / Getty Images
Сега две от последните кинодиви на предишното столетие, станали почти случайно актриси, и на по 90 остават на „вие“ със старостта, а характерът им е все така железен въпреки капризите на крехкото им тяло. Библейската възраст не ги плаши. „Продължавам да чета сценарии. Винаги съм била оптимист. Няма нищо по-важно от това да бъдеш позитивен. Действителността надмина и най-лудите ми мечти“, споделя София Лорен, чийто по-малък син – режисьорът Едоардо Понти, обмисля нейно участие в свой следващ филм. Той вече снима майка си в „Отчуждени сърца“, „Човешкият живот“ и „Животът пред теб“, а сега цял екип умува как ще е най-добре да върнат Лорен в играта.
„Омръзна ми от този мой рожден ден. Бягам от човечеството, искам тиха самота“, категорична е Брижит Бардо, но това не означава, че би зарязала всекидневната си маниакална отдаденост към животните, които от десетилетия се опитва да спасява чрез своята фондация.
Нито майките, нито бащите им са от кротките. София Вилани Шиколоне се ражда в абсолютна бедност – в клиника за зарязани жени някъде на края на Рим. „Дойдох на света с две достойнства, които ми дадоха преднина –
Незаконородена и разсъдлива
ще каже тя след години. Красивата, но неосъществена талантлива пианистка и актриса Ромилда Вилани, на която продуценти предричат бъдеще като на новата Грета Гарбо, е забременяла без брак от дребния и женен аристократ Рикардо Шиколоне, докато учи музика в Рим. Той изненадващо се появява в покрайнините на столицата, за да даде името си на София, а след това отново изчезва. Ромилда се завръща в родното си Поцуоли край Неапол, защото бебето има нужда от постоянни грижи. Рикардо продължава да дели времето си между бедняшкия дом в рибарското селище и по-лъскавия си съпружески имот в Сицилия. Скандалите и обещанията продължават четири години. И Ромилда прави нещо, за което нито една подчиняваща се жена няма и да си помисли – ражда на маркиз Шиколоне още една дъщеря. Той обаче не признава Ана-Мария и Ромилда повежда срещу него безкрайни съдебни дела. Няколко десетилетия по-късно София Лорен ще му плати един милион лири, за да узакони сестра ѝ. Въпреки всичко актрисата ще напише: „Баща ми е от най-важните личности в моя живот – неговото отсъствие ме кали като нищо друго. Научи ме да не се оплаквам, да не вярвам на никого, да не чакам помощ. Разбрах, че извън семейството всичко е съмнително и не бива да се доверяваш на никого. След смъртта на мама дълго бях изгубен кораб без платна.“ Другата пътеводна звезда в мрака на детството е баба ѝ Луиза, която през Втората световна война проявява невероятен кураж, за да спаси момичетата си от глада, а когато идват американците, превръща половината от къщата си в ресторант. Луиза моли и един от лекарите им да заличи огромния белег от шрапнел върху горната устна на София.
Луи Бардо е индустриалец от първа класа – фамилията му притежава няколко фабрики, но хобито му е да пише стихове и да снима с любителска камера и с фотоапарат. Благодарение на неговите кадри
Публиката е виждала Брижит Бардо и като бебе
Грациозната Брижит може да стане чудесна балерина, он съдбата я праща на друга сцена
Фотография / Roger Viollet via Getty Images/Roger Viollet via Getty Images
Ан-Мари е красива дама от бомонда – баща ѝ има влиятелен застрахователен бизнес, но тя обожава танците и мечтае за своя модна къща. Затова записва първородната си дъщеря Брижит на уроци по балет, а когато тя става на 14, я праща да дефилира като модел на шапки. Семейството живее между огромния апартамент край Сена, вилата на Ривиерата и хотелите на Довил. Въпреки светския си блясък двамата Бардо са правоверни католици – контролират във всичко Брижит и по-малката ѝ сестра Жана и изискват момичетата да се обръщат към тях на „вие“. Луи Бардо дори шамаросва наследничките си. Но колкото и да е суров и непреклонен вкъщи, именно той ще запознае Брижит с приятелите си от голямото кино.
Като малки и французойката, и италианката вярват, че са грозни. София е с огромна уста и дълъг нос, а американският доктор, извършил интервенцията върху лицето ѝ, е предупредил семейството, че момичето едва ли ще се разхубави някога. До 14 е „слаба като клечка“, непривлекателна и вечно намусена. Брижит е с плитки, които ненавижда, шини на зъбите и малки кръгли очилца, алергични обриви загрозяват нежната ѝ кожа.
Но изведнъж всичко се променя и двете разцъфтяват – бъдещата Лорен става първа подгласничка на „Мис Италия“, а Бардо изкушава от корицата на Elle. Госпожиците бързо осъзнават, че могат да въртят мъжете на пръста си. Усъвършенстват еротичната грация на походката си, докато обикалят конкурси за красота и фотосесии.
През 1974-та Брижит изгрява във фотосесия за „Плейбой“ – подарък от списанието за 40-ия ѝ рожден ден
Формално се подчиняват на домашните постулати, но на практика
Не позволяват намеса в отношенията им със силния пол
Първото предложение за женитба към София е от учителя ѝ по физическо – тя е само на 15, но в Неапол уговарят браковете по всяко време. Тя дори не желае да изслуша нещастния влюбен. Майка ѝ пък трескаво шие рокля от розови пердета и маже черните ѝ обувки с бяла боя, докато я подготвя за състезанието „Мис Неапол“. София е безразлична към акцията, но после се оказва, че на сцената ѝ харесва – мъжете я зяпат почти в несвяст, докато тя ги гледа отвисоко и със снизхождение. Получава една от наградите и с Ромилда се качват във влака за Рим. Там са големите събития, там е киностудиото „Чинечита“, където през 50-те вече снимат американски филми и постоянно търсят статисти. Но преди всичко – във Вечния град е Карло Понти.
„Беше любов от пръв поглед. Бях на 16, когато ме забеляза в кафенето, в което седях с приятели. Изпрати ми бележка, в която ме питаше дали искам да участвам в конкурса „Мис Италия“. Юристът продуцент така се омайва от красивата южнячка, че веднага ѝ предлага пробни снимки. Има единствено условие – София да скъси носа си и да изтъни бедрата си. Тя обаче отказва и благодарение на тази ѝ далновидност по-късно двамата ще спечелят милиони.
София Лорен
Мярка се в „Кво вадис“ и други ленти, позира за илюстрации в комикси и дори се включва в някои еротики. Не бърза да се поддаде на чара, струящ от маниерите на 38-годишния женен Карло Понти. Разводите в Италия са забранени, а и Ромилда я е предупредила: никога мъж с халка. Но не заради благоволението му София чака да получи роличка в негова продукция – тя е глава на женската фамилия и се грижи за финансите. „Наричахме я госпожица Чакалня“, ще си спомни след години прочутият режисьор Дино Ризи. Любовното табу пада, когато София и Понти се озовават на снимки в Америка – без надзора на Ромилда, без каноните на Ватикана, без ревността на съпругата Джулиана Понти, майката на двете му деца. „Когато станах на 19, си позволих това между нас да бъде сериозно. Обичахме се искрено и истински.“
Брижит Бардо също прекрачва табутата в собственото си семейство – залюбва се с Роже Вадим Племянников, чиито руски корени подсказват на родителите ѝ бохемство, безхаберие и зестрогонство. Срещат се тайно. Той е с шест години по-голям от нея, но вече атакува седмото изкуство като асистент на славния режисьор Марк Алегре.
Карло Понти получава ясен ултиматум от София – или се женят, или се разделят. Лорен подкрепя думите с дела – докато снима в Холивуд, започва уж невинно приятелство с Кари Грант, но целта й е да дразни Понти. Резултатът не закъснява – Кари Грант се излива в любовни писма, с които й предлага брак, а Понти плаща на двама мексикански адвокати, които го развеждат по тяхното законодателство и го женят за Лорен. Новината мълниеносно се разнася из римския хайлайф и провокира мощен гняв из коридорите на Ватикана, откъдето не дават развод на Понти. Медиите на Светия престол призовават
Филмите на Понти и Лорен да бъдат забранени
Двамата предвидливо живеят във Франция и Швейцария, където наемат апартаменти под чужди имена. Само отбрани приятели знаят телефонните им номера. Именно чрез тях разбират, че Лорен е първата чужденка с „Оскар“ за главна роля – за перфектното превъплъщение в „Чочарка“ на Виторио де Сика по романа на Алберто Моравия. Еуфорията е огромна, но разводът от Мексико е невалиден. И тук неочаквано се намесва Джулиана, все още законната съпруга на Понти. Тя е практична като всяка римлянка, която гони интереса си – тримата стават граждани на Франция, където развеждат на воля. Понти плаща щедро на вече бившата си жена и с Лорен се подписват в кметството на парижкото предградие Севър.
Първата сватба за Брижит Бардо е на 21 декември 1952 година. Казва „да“ на Роже Вадим на пищна церемония с двеста гости – това е едно от условията на родителите ѝ. Тя стиска зъби, за да постигне заветната цел: да бъде омъжена и да се отърве от опеката им. Следват няколко малки роли, а четири години по-късно Роже Вадим я снима като главната героиня в своя дебют
„И Бог създаде жената“ – скандалът е чутовен
тъй като нейната Жулиет вдига високо полата си и спи с когото си иска.
„И Бог създаде жената става тотален хит, в САЩ бокс офисът е милиони, но някои киносалони в Европа и Америка отказват да го прожектират
Фотография / Getty Images
По това време страстта между Вадим и съпругата му е изтляла. Тя се хвърля в леглото на екранния си партньор – женения Жан-Луи Трентинян. Вадим ѝ дава развод без проблеми, докато любовникът ѝ се разделя трудно със съпругата си Стефан Одран. Докато го чака да приключи с казармата и с брака си, Брижит омайва следващия семеен Дон Жуан – певеца Жилбер Беко. „Имам потребност да принадлежа на мъжа, на когото се възхищавам. Обичам ли го, негова съм“, признава тя. „Бардо прави само онова, което ѝ харесва – това, което смущава другите“, казва за нея феминистката и интелектуалка номер едно на XX век Симон дьо Бовоар.
Докато снима с Жак Шарие в „Бабет отива на война“, решава, че той е новата ѝ страст. А когато осъзнава, че е поредният в леглото ѝ, вече е късно –
Той е влюбен, а тя – бременна
Бардо прави два аборта от Роже Вадим, преди да се оженят. Никога не е мислила да става майка, но още преди да е излязла от кабинета на гинеколога с благата вест, цялата преса вече е гръмнала, че чака дете от Жак Шарие. Без да ѝ пука от тази публичност, моли в няколко клиники да я освободят от „плода“, наричан от нея „растящ тумор“. Но не ѝ се получава и за пореден път опитва самоубийство. „Радвах се на своя плосък корем в огледалото като на скъп приятел, когото се канех да погреба“, безцеремонна е тя в мемоарите си. Бардо не може да се отърве от репортери и папараци, които денонощно я следват по петите, и на 11 януари 1960 година ражда у дома. Девет месеца по-късно бащата на бебето заварва майка му в скута на Сами Фрей, с когото снимат заедно в „Истината“. През 1962-ра Бардо и Жак Шарие се развеждат, а момченцето е дадено на татко си. Актрисата дори не дели попечителството, изцяло се отказва от правата си.
Първата бременност на София завършва трагично
Понти цяла нощ чака пред операционната в швейцарската клиника, за да научи сутринта, че са изгубили бебето. Получават съчувствени телеграми от Грейс Кели, Марлон Брандо, Жан-Пол Белмондо, Одри Хепбърн, Чарли Чаплин… Лорен още няколко пъти помята и изпада в дълбока депресия. Тя е на ръба на тоталния психически срив, когато гинеколог от Женева се ангажира с обещание – ще износи детето си, но само ако остане на легло под наблюдение. Следват осем месеца, през които Лорен не общува почти с никого. Докато ражда Карло Понти-младши, 500 журналисти обсаждат клиниката. Толкова е психясала, че не иска да напусне болничната стая, където се чувства сигурна за себе си и Карло. Остават още 60 дни. Когато след четири години забременява с Едоардо, отново ляга до появата му на бял свят. Но този път е много по-уверена след раждането и още на втория ден се прибират вкъщи.
София Лорен никога не говори за себе си като за секссимвол. За седем десетилетия играе в 87 филма и в десет телевизионни продукции. Работи с Виторио де Сика, Федерико Фелини, Марио Солдати, Луиджи Коменчини, Стенли Крамър, Джордж Кюкор, Майкъл Къртис, Синди Лъмет, Питър Устинов, Чарли Чаплин, Дино Ризи, Марио Моничели, Лина Вертмюлер, Еторе Скола, Робърт Олтман, Петър Увалиев…
„Уроци, поуки, сълзи и предизвикателства“
нарича тя етапите в кариерата си.
След 58 филма Брижит Бардо се отказва от киното едва на 38. Не може да преглътне, че Франция я приема като лекомислена и дашна красавица. „Повечето от великите актриси приключиха кариерата си с трагедия. Когато се простих с разкоша и блясъка, спасих живота си“, твърди Бардо пред „Гардиън“.
Тя обаче продължава да търси съпруг с надеждата, че ще открие партньор, който може да я дели с любовниците ѝ. Но третият също не желае подобно съдружие – германският милиардер Гюнтер Закс. Подава молба за развод, когато я заварва в обятията на някакъв италиански плейбой. Но междувременно тя му е изневерявала неведнъж със Серж Генсбург и тъкмо тази ѝ афера е в дъното на скандала. Най-мръсният и съблазнителен мъж в Париж пише за нея еротичния хит „Обичам те… аз също не“. Изпяват го заедно, но тя му забранява да го издаде. Въпреки това Гюнтер Закс дава ход на делото.
През 1983-та диагностицират Бардо с рак на гърдата. Тя отказва лечение и твърди, че ще посрещне каквото ѝ е отредено. Марина Влади обаче променя решението ѝ. В тежка криза след кончината на Владимир Висоцки, тя не желае повече смърт около себе си. Държи ръката на Бардо и след операцията, и след успешната лъчева терапия.
После в спалнята на Бардо влиза съпруг номер четири – Бернар д‘Ормал, който няма нищо против 20-те кучета, 40-те котки и всички останали домашни четирикраки и пернати.
