LOVEч, тази люлякова любов

И в новата ера има безброй причини този град да бъде обичан, а една от моите най-основателни е архитектурно-историческият резерват „Вароша“, старият квартал на града – истинска съкровищница на паметта и духа! Статистиката е впечатляваща: тук има над 200 исторически и архитектурни паметника. Освен калдъръмените улички и възрожденските къщи, много от които свързани с делото на Апостола, тук се намират и музеят на Васил Левски – част от Регионалния исторически музей, Художествената галерия, етнографският комплекс и средновековната крепост „Хисаря“, която е една от последните, завладени от османците. В сградата на старото училище „Йосиф I Български“ е написан химнът „Върви, народе възродени“, а старата градска баня наскоро бе реставрирана и превърната в единствения в Европа музей на водата – едва ли другаде може да видите картини, прожектирани върху екран от фина водна пара.

Друга лична причина да обичам Ловеч е съществуването на Клуба на дейците на културата, който е жив и дишащ и отвъд гръмкото си наименование. При все цялата ми паника от хорски множества и официалности, все пак е хубаво да знам, че месечно бих могла да присъствам поне на три представяния на книги и че ако се поразходя достатъчно, ще срещна поет или музикант.

Освен пазители на паметта и духа, ловчанлии са и пословично гостоприемни: по всяко време на годината може да отдъхнете не само в хотелите, но и в многобройните къщи за гости. В този град почивката е два пъти по-пълноценна: въпреки бързата мисъл на хората тук животът е бавен и самото време сякаш му се подчинява.

А за да напомни, че „времето е в нас и ние сме във времето“, достолепно над всичко и всички е изправил ръст най-големият паметник на Левски в България. Да стоя в подножието на статуята е едно от любимите ми занимания за приземяване – сгушвам се в сърцето си, държа ръката на моето ловешко момче и изпитвам огромна благодарност от пътуването ми през живота…

Космически забивки

Като временен жител вече съм убедена, че тук човек може да намери много и все основателни причини за безтегловност. Признавам, че височините са извънмерни и са повод за гордост дори само заради това, че в Ловеч е роден Георги Иванов – първият българин, полетял в Космоса. Благодарение на този факт край реката е създадена паметната Алея на космонавта, където астронавти, гостуващи на града, периодично са засаждали брези и сега дръвчетата наброяват тридесет и осем.

А знаете ли, че Ловеч си има и луноход? Макетът на „Луноход 1“ е постоянно експониран в двора на музейната сбирка „Минерали и минерални суровини“ и няма начин да не го видите, минавайки оттам.

Когато говорим за любов и астронавтика, просто не мога да не спомена и радостния факт, че след петнадесет години Ловеч отново има кино! То е създадено благодарение на инициативата на трима млади ентусиасти, завършили кинорежисура, а кръстник е именно Георги Иванов. Киното, естествено, се казва „Космос“ и е едно от любимите ми места в града.

Бих могла, разбира се, да говоря още много за Ловеч. За града, който ме прие; за този, който не ме прие; за красотата и околностите, за богатствата на земята и за хората като скъпоценност; за славното минало и възможното бъдеще.

Неведнъж съм изпитвала гняв за това, че този златен град не е достатъчно жив. Може би не съм направила всичко по силите си, за да го усещам мой докрай, но знам, че каквото и да се случи, накрая помним само тези неща, които са минали през сърцето ни. И съм благодарна, че моята най-истинска приказка – любовта – започна тук. В LOVEч.

Spread the love
Тагове
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Меган с първа детска книжка

Признаваме, Меган Маркъл знае как да привлича внимание. Дни, след като стана...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ