Дали има нещо във въздуха на Холивуд? Дали тревата действително е по-зелена? Дали животът наистина е по-хубав, когато е окъпан в блясък, прожектори и носиш скъпи рокли? Сигурно. Иначе нямаше толкова хора да се опитват да се доберат до там, нали?
Сега си го представете: Холивуд през 30-те и 40-те години. Втората световна война диша във врата на целия свят, Германия напъва Европа по шевовете, Голямата депресия е в пика си, а киното бележи първата си еволюция – то става говоримо. Холивуд произвежда фалшива реалност с красиви хора и невиждани сюжети, в които човек може да потъне и да забрави за всичко. Алкохолът се лее, пуши се във всяко помещение, мъжете носят костюми, жените – очни линии, студиата те притежават, хората те обожават. Животът в Холивуд не е като никъде другаде.
Някъде там, в този бум на иновации, на война и надиграване, на цигарен дим и сатенени рокли, един изключително млад, амбициозен и безкрайно талантлив аутсайдер, решава да дебютира като режисьор с филм, който ще промени историята на киното завинаги. Филмът е „Гражданинът Кейн“, а човекът е Орсън Уелс. След забавяния, скандали, спекулации, прикрития и митове, които се носят около него като тежък парфюм на похотлива жена, „Гражданинът Кейн“ се появява през 1941 година и прави истински бум. Въпреки заплахите и обещанията, че никога няма да види бял свят, този филм създава прецедент и води до революция. Посрещнат е толкова възторжено, че оттук насетне Орсън Уелс е провъзгласен за гений. „Гражданинът Кейн“ бетонира Уелс в света на киното още с дебюта му и оставя най-яркия отпечатък в кариерата му. Тогава той е само на 24 години. От талантливо и напористо аутсайдерче, изведнъж се превръща в човек, към когото хората таят страхопочитание.
