Madrid Design Festival набляга на присъствието на дизайна навсякъде, където се обърнем. „Това е дисциплината, която променя всекидневието и подобрява околната среда по съзнателен и красив начин“, казва за D!VA директорът Алваро Матиас
Фотография / MDF
Колкото повече се променя светът, толкова по-убедени са от Madrid Design Festival, че мотото, което най-добре отразява тяхната същност, е все по-валидно и неотменимо, а именно Redesign the World. Организиран от La Fabrica, фестивалът MDF25 събира проекти, събития, продукти, експерименти и хора от целия свят, общото между които е трансформиращата сила на дизайна във всичките му проявления. Организаторите настояват, че отдавна дизайнът не е елитарна област, свързана само с висококласни марки и продукти, а демократизиращ елемент, който е навсякъде около нас, при това постоянно. Също основен инструмент за справяне с многобройните предизвикателства на едно общество в развитие.
Дизайнът във всичките му дисциплини – графичен, дигитален, моден, продуктов, индустриален, осветителен, архитектурен и т.н., се представя като двигател на промяната в индустрията, занаятите, градското планиране и услугите. Според директора Алваро Матиас от основаването си фестивалът популяризира „демократично виждане за дизайна, за да подчертае дисциплината, която променя ежедневието и подобрява околната среда по съзнателен и красив начин“.
Лампи от кайен и портокалови кори
Ако има „закон“, който да важи за почти всичко в съвременния дизайн, това е устойчивостта, а тъй като тя често е спорна и трудно доказуема, желанието е поне да няма разхищение и ресурсите да се използват максимално, преди да бъдат изхвърляни. Иновациите също играят ключова роля с артикулите от рециклирани материали, както и използването им в доскоро напълно неприемливи интерпретации. Като например вълнените лампи от остров Майорка или тези, изработени чрез 3D принтиране с венчелистчета от кайен и портокалови кори от Андрейна Ревентос. От своя страна творбата Gravity, включена в голямата изложба за връзката между светлината и човека, отразява виждането на Amarist Studio за това как светлината трансформира пространствата, архитектурата, пейзажа и живота на хората.
21 часа на ден на закрито
По данни на СЗО хората прекарваме 90 процента от времето си на закрито, т.е. около 21 часа на ден. Затова Wanna замисля инсталацията Welcome Indoor Creatures. Подход, който признава настоящото състояние на хората като „същества на закрито“ и следователно превръща кабината Qyos в биофилна дизайнерска бърлога. Благодарение на сътрудничеството с Greenarea растителната ѝ покривка създава емоционална връзка с посетителите и отдава почит на често губещата се връзка между хората и природата. Въздействието върху сетивата нараства благодарение и на акустичния комфорт в интериора, звуците на природата, естествените аромати на растителността и килима Woop, изтъкан от зелена вълна.
Отвътре навън
За новия сезон пролет-лято 2025 компанията Gandia Blasco предлага ексклузивни новости от своите звездни дизайнери. Екстериорните табуретки Costuras Twins на италианката Тереса Сапей се допълват с размери XL за двама души. Подканват към по-интимно общуване подобно на близката връзка между близнаците. Шевовете, които обикновено остават скрити, тук умишлено са на първа линия, вдъхновени от бейзболната топка.
Модулната колекция екстериорни мебели Mass на Тод Брахер
Модулната колекция екстериорни мебели Mass, създадена от Тод Брахер, позволява да бъдат наредени така, че да насърчават диалога и зрителния контакт, или „един по-свързан начин на седене в компания“. „Моите проекти се основават на една „задължителна“ сложност: за да работи един добър проект, всички отделни компоненти трябва да са на правилното място. Всичко останало е излишно“, казва Тод Брахер.
„Дом“ от мицел
„Дупка в градината ми“ е мултисензорно изживяване, създадено от Елена Рокаберт и Ракел Буж за Istituto Europeo di Design в Мадрид и демонстрира ролята на авангарда в дизайна за експерименти, творчество и сътрудничество между дисциплините. Те предлагат да свалим човешката си кожа и да се покрием с дермата на мицела (вегетативната част на гъбите или гъбоподобните бактериални колонии). Идеята е вдъхновена от моделите на растеж на мицела, подобни на тези на клоните и корените, които растат и се простират над субстрата, в който се намират, създавайки мека, лека и крехка тъкан. Инсталацията символизира деликатна, но огромна мрежа, свързваща живота в естествените екосистеми. Влизането в това пространство е и покана за замисляне за крехкостта и уязвимостта на екосистемите, които обитаваме и от които сме част. Звуковата композиция в пространството е създадена с помощта на геофони, записали иначе нечуваните вибрации на субстрата в изкуствена гора в покрайнините на Амстердам.
Ручей през масата
Пътуващата инсталация Metamorphic на световноизвестния дизайнер Том Диксън за Gancedo е по средата между архитектурата и скулптурата. Водата преминава буквално по средата на масата подобно на планински ручей през долина. Композицията е вдъхновена от посещението на дизайнера във фабриката на испанската компания Cosentino, където се произвежда иновативният материал Dekton – свръхкомпактна порцеланова повърхност, получена от смес от естествени материали като кварц, стъкло и порцелан. Издръжливостта и красотата на този материал му позволяват да създаде 3D инсталацията с маса, „почти като издялана от камък“, обяснява Том Диксън.
Материи на бъдещето
Инсталацията Cityre: Град на бъдещето на Джанлука Пулиезе е изградена от излезли от употреба гуми, от които ще се появят градски елементи. Роденият в Торино Джанлука е специалист в областта на 3D принтирането, а през 2018 г. основава компанията Lowpoly, посветена на устойчивостта в областта на широкоформатния 3D печат, която изследва и разработва нови устойчиви технологии и материали. Сред тях са отпадъците от портокали, кафе, банани, грозде. Според фирмата само един процент от тези органични отпадъци се използва повторно.
В своя проект Uprooted дизайнерът Хорхе Пенадес изследва връзката между дизайна и материалите, като използва за конкретен пример влиянието на индустриализацията върху производството на зехтин в испанската област Андалусия. Съчетавайки научни изследвания и дизайн, той показва как естествените материали като маслиновото дърво може да бъдат много по-ценени в творческия процес в бъдеще. За демонстрация е създал мебели, инсталации и предмети, прославящи уникалността на маслиновото дърво.
Табуретки (само) от вълна
Колекцията Paños de Guirra наИнес Систиага включва предмети, които изследват възможностите на вълната от застрашения от изчезване вид Guirra от Валенсия. Компанията Wool4Life я превръща в различни видове прежда и тъкани. Колекцията е и експеримент, разширяващ възможните приложения на вълната, наблягайки на нейните уникални топлинни, акустични и антимикробни свойства.
Табуретката Bellón е създадена от свръхизобилен, но доста забравен материал като вълнения пълнеж. Вдъхновени от начина, по който се съхраняват балите вълна след стригане, възлите препращат към традиционните техники на производството на матраци и предлагат структурна здравина, която се постига само от сплъстената вълна.
Завесите Umbral и Lindeса изтъкани в град Толедо с дигитален бод и вълнена прежда. Структурата им е подбрана така, че да осигурява различни нива на (не)прозрачност, като в същото време се разчита и на добрите изолационни свойства на вълната.
Сред най-актуалните „вълнени“ творци е и Клауди Йонгстра, известна с монументалните си текстилни инсталации с вълна от овцете Дренте Хийт от собствената ѝ ферма в Нидерландия. Тя отглежда и багрилни растения за производство на естествени пигменти, като постига самодостатъчна и екологична производствена верига. Работата ѝ, изложена в музеите MoMa и Rijksmuseum, е смесица от изкуство, активизъм и традиция.
