Все по-често жени в сравнително млада възраст се оказват с изчерпан яйчников резерв. Затова специалистите съветват да не се отлага майчинството, както и да се следят отрано и прецизно репродуктивните способности. По темата говорим с д-р Динчо Георгиев, акушер-гинеколог с дългогодишна практика и впечатляващ брой участия в международни форуми по специалността
Д-р Георгиев, някъде преди 6-7 години се заговори, че жените трябва да са наясно със своя яйчников резерв в сравнително млада възраст. Това свързано ли е с акцелерацията?
Жената започва живота си с 400 хиляди бъдещи яйцеклетки, от които само 4 хиляди са й необходими за периода от 15-16 до 45 години, колкото са циклите на средностатистическата жена. Но този резерв плавно намалява докъм 35, после по-стръмно, а след 37 се счита, че е буквално като пуснат по леден улей. Това е естественият процес.
А как точно се случва преждевременното изчерпване на яйчниковия резерв, така че дори и жени на 20 да не успяват да забременеят по естествен път?
Оперирани по някакъв повод жени, особено с методите на класическата хирургия, губят много яйчникова тъкан. Затова се препоръчва, ако може, операцията да е лапароскопска. Но има злокачествени заболявания, вродени кисти, ендометриозни кисти, които отнемат яйчникова тъкан. Много момичета стигат до оперативни интервенции по повод кисти. Те се образуват поради отклонения в нивата на хормоните, не от лошия въздух. Има колеги, които смятат, че операцията е радикалното им решение на проблема. Но много скоро след нея, само след два цикъла, кисти може отново да се появят, ако не се приложи адекватно лечение на отклоненията в хормоналните нива. Същото важи и за ендометриозните кисти. От това не се умира, но съсипва яйчниците. Загубите там са най-тежки. Ендометриозата е част от проблема яйчников резерв. При това външната ендометриоза е по-опасна от вътрешната, запушва тръбите или буквално изяжда тъканта на яйчника както ръждата метала. При такива жени, ако ще да са наистина на 20 години, трябва да започне активно ежегодно следене на яйчниковия резерв с кръвни изследвания – две в целия свят. Масовото е Антимюлеров хормон (АМХ) и другото инхибин Б, по-точно, но и по-скъпо. Правят се на добро ниво във всички лаборатории.
Казахте, че не сте повярвали в препоръките на колегите си в Щатите, докато сам не сте попаднали на такива случаи.
Преди повече от пет години в един специализиран медицински сайт чета, че от Американското дружество по акушерство и гинекология препоръчват на момичета със съмнения за образуване на кисти на яйчниците, с несъвсем редовен цикъл проследяването на яйчниковия резерв да започне под 20-годишна възраст. Признавам, тогава помислих, че колегите са се побъркали и прекаляват. Поначало този проблем се поставя на дневен ред от работещите в областта на репродуктивната медицина преди повече от 15 години. Започна се с това, че не бива да се правят урбулешки операции от типа на т.нар. обелване на яйчника. Когато се прави операция на яйчници, особено при нераждали жени, тя трябва да бъде максимално щадяща. Защото, грубо казано, двата яйчника са склад на бъдещи яйцеклетки, фоликули. С тях момичето се ражда. Огромен брой бъдещи яйцеклетки в двата яйчника с настъпването на пубертета започват да намаляват и да стареят. Отникъде жената не може да си набави нови. Разполага само с което господ й е дал. За разлика от мъжете, облагодетелствани, че сперматозоидите на всеки 60-70 дни са чисто нови млади клетки. При жените резервът намалява и старее. Което води до дефектни зародиши и когато това не се установи с методите на феталната медицина – и до увредени плодове, с аномалии. Заради това винаги ние, акушер- гинеколозите, съветваме жените да не чакат последния момент, за да станат майки. 40-те години на една жена са не последни влакове, а стъпалата на последния вагон.
Ясно е, че жени с гинекологични операции може да се опасяват от изчерпване на яйчниковия си резерв. Ако обаче нямам такава операция, трябва ли да се притеснявам за него отрано?
От последния месец имам две пациентки – на 22 и на 26 години, с много малко наличен резерв след операции. По-масовият случай е отклонение от нивата на женските полови хормони. В повечето случаи те са даденост като сините или кафявите очи по наследство. В Европа 25% от момичетата имат отклонение от тези нива и тъкмо те трябва да изследват яйчниковия си резерв.