Мак Маринов: „Да“ за театъра на абсурда, „не“ на комедията в живота

Той е новото лошо момче в българското кино, на което предричаме главни роли и много разбити женски сърца

Мак Маринов – млад, красив и талантлив. Завършва НАТФИЗ преди пет години при Ивайло Христов. Шефката на Малък градски театър „Зад канала“ Бина Харалампиева го назначава в трупата без колебания. Той играе още в „Сфумато“ и „Азарян“. Рязко се различава от повечето представители на своята генерация, която се опитва да атакува сцената и екрана. С декадентско и леко болезнено излъчване на силно драматичен мъж. След по-епизодични и по-сериозни изпълнения в „Тилт“, „Кецове“, „Каръци“, „Асансьор за пациенти“, късометражния I don`t want to grow up и няколко сериала скоро вероятно ще бъде обявен за новото лошо момче в българското кино. В превод от медиен жаргон това означава главни роли и фенклуб.          

Мак действително не е от послушните. Учи в НГДЕК – бастиона на класиката, но го „напускат“ заради различен тип несъгласия и завършва в гимназия „Пейо Яворов“. Името му също някак се вписва в дискурса на изненадите – но не е кръстен на червеното цвете, което понякога може да бъде и отровно, нито пък на някой от дядовците си. И въпреки че майка му е известната актриса Жорета Николова, а баща му – продуцентът в киното и преводач от френски Валентин Маринов-Пело, няма намерение да се отправя към НАТФИЗ. Записва „Философия“ в Софийския университет, но преди трети курс се отказва – заради поредното разочарование из лабиринтите на човекопознанието. И пътят го отвежда до НАТФИЗ, където открива себе си под менторството на Ивайло Христов и с подкрепата на родителите си.

В началото на кариерата си Мак събира вота на почитателките още като момчето, което крещи без глас от мъка по момичето си в клипа към „Тази песен не е за любов“ на Стефан Вълдобрев за сериала на БНТ „Денят на бащата“. В черно-бялото видео, в което той се бори със снега, гората и планината, има нещо пророческо – до него в минисюжета е прекрасната и трагична Лорина Камбурова, която отлита без време към рая. Другото в кадрите никак не му тежи – Мак живее в подножието на Витоша и е цар на преходите по стръмнините. В „Дяволското гърло“ също е чедо на природата с противоречиви към хората намерения. В „Лъжите в нас“ пак е горски човек. А в „Пътят на честта“ е супергаден лигльо и престъпник.

Но каквото и да се случва в киното с Мак, то  никак не е скучно. Сега той очаква да се превъплъти в централни образи в две предстоящи продукции. Влиза в доспехите на Владимир Расате – непокорния син на цар Борис, във филма на Милена и Невена Андонови за свети Иван Рилски. Но не се знае кога и дали въобще ще гледаме „Пастир“ заради конфликти между авторите, продуцентите и държавата. Мак не изпада в подробности за своя Расате, но му е напълно достатъчно, че е партнирал достойно на Руси Чанев. Край корифея е и в сръбския екшън „Южен вятър 2“ – наркоман е, който трепе наред. Готов е да пререже гърлото дори на баща си, който по сценарий е Захари Бахаров. 

„Понятието „лошо момче“ за мен е под въпрос. Актьорът е длъжен да служи на персонажа – независимо дали е положителен или отрицателен. Какво се случва оттук нататък, зависи от мнението на зрителите. А над него нямам власт.“ Но няма мечти за роли – все пак може би Бъргър от „Коса“.

В театъра Мак е не по-малко атрактивен и амбициозен. В документалния спектакъл на Неда Соколовска „Попфолк хроники: Бели птици и куршуми“ влиза в костюмите на подземно-надземните босове Васил и Георги Илиеви. Заради него те стават симпатични на зрителите, въпреки че преди премиерата някои доброжелатели подхвърлят: „А дали не е опасно?“ В световноизвестната пиеса на Харолд Пинтър „Завръщане у дома“ е същински дивак, скаран с цивилизацията. В премиерната постановка „Без асансьор“ играе в няколко  миниатюри. Неговите герои са смешни по начин, който предизвиква екзистенциална печал – малки човеци с големи комплекси. „Може да ги видите в автобуса – или никога да не пресечете пътя си с тях. Те са тъжни, защото не им е дадено да общуват. Те никога няма да се срещнат със света, защото се страхуват от него. А се страхуват от него, тъй като изначално не приемат механизмите му. Да играеш в пиеса на абсурда, е най-висшата форма в професията. Не знам до каква степен аз съм в абсурда, но със сигурност изпитвам интерес към неговите територии“, коментира Мак Маринов пред „D!VA“. И въпреки че брои „Без асансьор“ и за комедия, не включва често този жанр в собственото си битие.

„Рядко и минимално съм комедиен, защото в днешно време комедийността е свързана с някаква лекота. А аз не откривам никаква лекота нито в моя живот, нито в този на близките и приятелите ми. Не смятам, че това е прекалено песимистично. Актьорът по дефиниция трябва да се занимава с трудните и с блатистите територии в човешкото. В това е дълбокият смисъл. Актьорът е носител на напомнянето, че животът не е толкова прост, колкото си го представяме. Затова не смятам, че да мислиш за сериозни неща, е черногледо“, категоричен е Мак. Сред сериозните неща е потресът от министъра на културата, когото Мак вече слага в кавички след „напушеното“ видео, и опасността театър „Азарян“ в НДК завинаги да спусне завеса заради натрупани дългове. „Ако някои неща зависеха от гилдията, щеше да е друго“, повече от скептичен е той.

Мак уважава своеобразните експерименти под прожекторите. Той е себе си в авторския проект на Весела Василева „Настане вечер“ в „Сфумато“, като дебатът е дали и неговото поколение ще се превърне в изгубено, докато снима тъпи реклами и реалитита, за да се храни и да си плаща тока. Идентична е темата и в „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, където двама от героите са наречени на Мак и на брат му, въпреки че Маринов отпада на кастинга за филма и не успява да изиграе себе си.       

Извън професията Мак също не е предвидим. Преди години се отдава на бойни изкуства: винг-чун, крав мага. „И до днес при необходимост ги използвам. Винаги съм се отнасял с уважение към тях. И тъй като нямам необходимото време, за да им се посветя, те остават в миналото – няма как да са „между другото“.  Затова наблягам на плуването.“

Много е музикален – от 15 години свири добре на китара и устна хармоника. „Самоук съм. Слушам блус, хардрок и психеделик рок – най-вече музика, сътворена от 1975 година. Всичко, което е създадено след това, не ме е заинтригувало същински, а само временно. За съжаление.“ Не стига до конкретика за нежното присъствие около себе си. Най-важната жена логично е майка му. „Тя никога не се въздържа, когато ми дава оценки – те са адекватни на постигнатото от мен“, лаконичен е Мак. Сред най-милите му същества е ридер шнауцерът Навахо.

Spread the love
Публикувано от
Още от admin

Жените от рода Стоянович

Запитана как е стигнала до преклонна възраст, Жана Стоянович отговаря: „Със слугиня“,...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ