Макдонна-Мосхо Тзавелла принадлежи към знаменит род, корените на който стигат до XV век, дал забележителен принос към историята, политиката и културата на няколко европейски страни, САЩ и Канада. Макдонна-Мосхо е творец. Добре образован при това. Рисува от малка, като възприема своя талант като дар, който трябва да бъде развиван с труд, знания и страст. Магистър по културология в СУ „Св. Климент Охридски“, получава наградата „Илия Бешков“ на Фонд „13 века България“ за най-добре написана и защитена дипломна работа. Специализира национална психология, гръцко изкуство и фолклор в Института за балкански проучвания в Солун, Гърция; история и философия на изкуството в Държавния университет на Милано, културна антропология, история и теория на гръцката култура. Неуморно и с жар работи по изследователски програми върху балканската културна история на всекидневието и градския живот в различни университети в Гърция и Холандия. Пише разкази, пътеписи, коментари,статии. Създава илюстрациите за две детски книжки с приказки на Андерсен, издадени в България. Свири на пиано, играе тенис и не спира да пътува. Макдонна-Мосхо Тзавелла има множество успешни самостоятелни изложби. Нейни картини са собственост на частни колекционери от Гърция, Канада, САЩ, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Италия, Испания, Унгария, Финландия и България. Нейният пъстър свят и богата душевност се оглеждат в творбите ѝ, които предизвикват веселие, щастие и радост, в тях присъстват хуморът и мъдростта на времето и традициите. Макдонна-Мосхо рисува с цветове и аромати на щастлив човек и за нас е щастие да ви представим интересния разговор с тази космополитна в знанието и чувствеността си жена.
Кой е твоят спасителен остров?
Питаш ме за остров, а аз си мисля за пространство, което населява духът, в което той се развива, мисля за световете, които преброжда душата наяве и насън, за местата, на които съм била или ще бъда, защото ме зоват и аз не мога да устоя на гласа им. Остров на спасение откривам в думите, в творческата работа, на която се отдавам със страст, в търсенето на истини, изгубени или забравени, в любовта, с която е изпълнено сърцето ми. Той се намира някъде извън света, във висините на радостта и красотата, отвъд долината на тъга и печал, отвъд облаците, където душата ми се къпе в цветове и радостно танцува. Този остров е някъде далеч, но е и така близо – в сърцето, във всичко, което обичам. Светът е такъв, какъвто го виждат очите ни, и ако нещо в него ни тежи, ако не ни харесва и ни гневи, е достатъчно като Дедал да намерим път към небето. Всеки полет съдържа лекота в себе си. Всеки полет е освобождение.
Кога разбра, че изкуството е за теб икона? Къде се научи да рисуваш?
Разбрах го още когато се родих. Моята душата ми го каза. Отдадох се със страст на тази магия в деня, в който започнах да ходя. Никога не обърнах гръб на изкуството, никога не го забравих. Вървях към него по дълъг път, по-труден и сякаш изпитание за характера ми, за моята упоритост и отдаденост. Получих класическо образование в ранна възраст, потопих се в древните култури и се научих да мисля за нещата като за част от една система, от един информационен поток. Започнах да ги изследвам в тяхната свързаност и цялост. Продължих да уча, но не спирах да рисувам, да развивам дарбата и стила си. Днес мога да кажа, че имам собствен стил, който не прилича на никой друг. А това не всеки художник постига. Той е лесен за разпознаване и труден за дефиниране. Историята ми на художник наивист прилича на тази на много други художници наивисти, живели преди век, които истински обичам и ме вдъхновяват. Каквото и да прави човек, когото и да среща в този живот, винаги се изправя пред себе си.
