Откъде черпиш вдъхновение? Как успяваш да превърнеш и най-дребния детайл в поезия от колорит?
Когато рисувам, чувствам прилив на сила, вдъхновение, опиянение, наслада, жизненост и страст. В такова състояние всички неволи изчезват, светът ми изглежда съвършен и всичко в него ме вълнува. Вдъхновявам се от листо, дума, мисъл, птича песен, разходка в гората, от всичко, на което се спира погледът ми, от онова, което е събрала в себе си душата ми. Сутрин се събуждам със смях, а вечер не искам да заспивам. Светът сияе в картините ми, той допълва представата на хората, която имат за него. Променя се пред очите им и те престават да виждат границите, които ги възпират. Радостта им приема цветовете, които блестят от картините. Щастливи са. Това ме окрилява!
Кога рисуваш сред всички други твои дейности?
Рисувам всеки път, когато изпитвам вдъхновение и му се отдавам със страст. Докато рисувам, разказвам истории с фантазия, които преминават през Времето. Можеш да чуеш гласа на хората в тях, можеш да видиш как тътрят шарени чехли, как шумолят полите им. Да усетиш аромати, сладостта на крушите, желание да плуваш, да се рееш в небето, да обичаш. Магията на преобразяването, когато всичко друго престава да съществува. Всичко правя с любов и любопитство. В момента работя над нова изложба, рисувам картини, които очакват от мен в Канада. Събирам в книга истории за непознати в България художници наивисти. С дъщеря ми Елевтерия-Мария работим върху друга, за която и рисуваме. Работя с рекламни агенции по различни проекти, обслужващи бизнеса. Пиша статии и пътеписи, реставрирам мебели, обичам да готвя, отглеждам цветя, шия, свиря на пиано, тичам с вятъра, често се смея и мечтая, когато порасне, дъщеря ми да се е научила как да бъде щастлива.
Какво ти дават пътуванията и срещите с нови светове? Прераждаш ли спомените си в картини?
И аз имам кораб във въображението си. Разбира се, той не е призрачен като „Летящия холандец”, добре дошъл е на всяко пристанище и когато го срещнат моряци във водната шир, не се смразява кръвта им. С този мой кораб се изправяме пред морски бури, той разгръща страстта ми към приключения и желанието ми да видя какво има отвъд земите, в които някой е бил, търся хората в тях, искам да чуя гласа им. Пътуванията са друга моя страст, в която мога да разговарям със света и да му се представя. Дават ми усещане за свобода, трупам опит, мъдрост, научавам нови неща и не спирам да рисувам.
Правиш рядко изложби и картините ти, веднъж изложени за жадната за твоето изкуство публика, веднага се изкупуват. Лесно ли се разделяш с тях?
Правя всяка година поне по една изложба – т.е. тогава, когато съм готова, когато имам картини и искам да ги покажа. Обичам всяка картина, която нарисувам, радвам й се, сутрин, щом се събудя, бързам да поздравя хората в нея, да си поговорим и да се посмеем. С тях живея. Понякога ги гледам и се чудя как съм ги нарисувала. Сякаш ги правя в транс, сякаш живея два живота едновременно. Но картините също като децата, веднъж създадени, вече не ти принадлежат, колкото и да ги обичаш. Те имат свой живот, собствен път, който художникът не може да контролира. Няма по-щастливо изкуство от споделеното!
Какво според теб кара публиката да те харесва толкова много?
Щях ли да вярвам, че се случва магия, ако имах ясни отговори? Навярно успехът ми е дар от Съдбата за това, че развих дарбата си, че не я потиснах, че проявих характер. Картините ми са искрени, рисувам с любов и наслада, а когато се изправиш пред света с чисти очи и добро сърце, силно вярвам, че и той ти отговаря подобаващо! Прекалената самоувереност и възгордяване – още от древността, та до днес, се смята за тежък грях и се наказва, защото нарушава естествения ред в света и хармонията, заложена в него. Затова смирено в себе си всеки ден благодаря!
