Макдонна-Мосхо Тзавелла: Пред света с чисти очи и добро сърце

Откъде нахлуват идеите в главата ти? Как се раждат картините ти?

Когато като цар Еол сложа всички ветрове на света в кожена торба, светът притихва. Тогава се раждат картините ми и носят в себе си всичко, което ме вълнува.

Богата ли се чувстваш с историята на прародителите и родителите си?

Когато се обърна назад, а очите, сърцето и умът ми преброждат вековете,  аз виждам да стоят до мен моите предци – мъже и жени, за които свободата е била по-ценна от живота, а смъртта не ги е плашила. Синове и дъщери на един от най-значимите родове на Балканите с многовековна историческа памет, обединил съпротивата си в името на свободата и справедливостта. С кръвта им са написани някои от най-храбрите страници на Гръцкото освободително въстание, а малко по-късно се включват в новосъздаденото Гръцко кралство през XIX в. като премиери, министри и военачалници. В родовете на моите майка и баща има воеводи, въстаници, митрополити, свещеници, адмирали, режисьори, художници, журналисти – хора на честта, умирали още преди да пораснат децата им. Моят баща бе мъж на дълга, творец с криле на орел, които държеше разперени – за полет или за битка. Майка ми пък е като всички жени преди нея – като майка й, гъркинята, като баба й, италианката, като всички други преди тях от Средиземноморието: емоционална, бъбрива, грижовна и винаги усмихната като слънцето на Юга. „Ние всички сме едно – в живота и в смъртта”, казваше баща ми. И всички сме свързани с тези преди нас, с тези, които ще се родят след нас и ще пазят спомена.

На какво учиш дъщеря си?

Искам да бъде добър човек, да има криле и да лети с тях, да чувства силата, която идва от знанието, да бъде щастлива в самата себе си. Искам да знае, че да живееш с чест е по-трудно, но и леко, че ще има такава съдба, какъвто е характерът й, че светът ще се оглежда в очите й като в огледало и ще й отвръща със същия поглед, с който го гледа. Искам да бъде смела, любопитна и да не забравя, като порасне, колко смях е имала в гласа си като дете. Искам да се грижи за братовчедите си и да ги обича като себе си – от сърце и душа, както аз обичам моите брат и сестра.

Ти ли я учиш, или тя сама ражда своите детски шедьоври? Какво ти дава това дете в творчески план?

Вярвам, че децата избират родителите си, за да преминат заедно с тях през уроци, които да ги направят мъдри и по-силни. Считам детето си за отделна личност още от раждането му, за мой учител. Искам да й покажа пътеки, по които да тръгне. Добрият родител издига пръст към звездите, а детето лети, щом всеки път вдигне към тях глава. Заедно мечтаем на глас и следваме с радост пътя, по който вървим. Чувствам прилив на сила всеки път, когато я погледна, когато си помисля за нея, когато я прегърна. А това е енергия, с която творецът създава изкуството си.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Представяне на монография и изложба с непоказвани картини на Цанко Лавренов
На 12 декември 2023 г. в галерия „Мисията“ към Държавния културен институт...
Read More
Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *