Макдонна-Мосхо Тзавелла: Пред света с чисти очи и добро сърце

Кога разбра, че дъщеря ти е твое продължение? Нейна ли е идеята за снимки с нея, реплика на световни портретни шедьоври в живописта?

Когато беше съвсем малко бъбриво дете с много сладки бузки, обичаше да танцува, да пее и да се смее. Проявяваше чувство за хумор, което бе досущ като моето. Тогава заподозрях, че си приличаме. Разбира ме, когато й говоря, седи край мен и рисува. Обича да чете, все носи със себе си книга. Върви с тефтерче и си записва нещо в него. Очите й се изпълват със сълзи, когато някой страда. Стреми се към нещо с всички сили, винаги е заета и най-много обича творческата работа. Това, което правим заедно, ни хрумва спонтанно – като в детска игра, без предварителни уговорки и с радост се впускаме да го правим. Тя много обича да снима, да бъде модел пред обектива, да влиза в различни роли, да разглежда албуми с картини, а аз толкова време съм търсила някого, с когото да ни свързва такава творческа радост. Идеите ни връхлитат на различни места – като лятна буря. И нещата се получават с лекота.

Кога и къде беше първата ти изложба?

Живеех в Холандия с моя съпруг, работех с малки галерии там, рисувах, изучавах светлината на деня и нощта, сенките, които хвърлят сградите, холандските майстори, учех и рисувах. Хората ценяха това, което правех, и един ден реших, че човек не трябва да се страхува, ако смята, че има какво да покаже. Изпълних се с увереност и смелост да покажа това, което съм сътворила, пред повече хора. Така направих първата си самостоятелна изложба: точно преди 20 години. Беше в зала „Мати-Д” на НДК, имаше невероятен успех и се продаде цялата. Оттогава всичко се случва по магичен начин и аз благодаря на хората и на добрата Съдба, която се грижи.

Кой те откри или ти сама се наложи?

Щастливци са тези, които, пораснали, сбъдват детската си мечта. Аз следвах своя път. Дарът, с който се родих, се прояви в картините ми. Откриха ме колекционерите и търговците – така, както се случва и с любимите ми художници наивисти. Откриха ме тези, които обичат изкуството и чистата неподправена радост в него. Художниците наивисти не търсят слава. Слава търсят критиците им.

Труден характер ли имаш, или си лека волна птица?

Характерът ми не ми тежи. Това, в което вярвам, го отстоявам. Нося в себе си знание, опит и мъдрост, заради които не могат да ме подхвърлят така, както вятърът си играе със сухо листо. Чувствам вътре в себе си непресъхващ извор на радост и щастие, който ми дава лекота и огромна сила. Живея с любопитство и любов, с чисто сърце и добри очи. Старая се да променям това, което не харесвам, по мой начин, с моите сили. Търся справедливост. У мен бушуват стихии, които само аз мога да укротя.

Защо кръсти дъщеря си Елевтерия, което означава „свобода” на гръцки?

Кръстих я Елевтерия-Мария – на моята скъпа баба и на Богородица. И понеже името е съдба, знам, че духът й трудно ще бъде сломен. Тя всеки ден ще отстоява името си така, както се брани и свободата. Индивидуалната свобода е независима от външен натиск и принуда. Тя е състояние на духа. И докато я държим „на върха на бойното копие”, ще живеем свободни от страховете си.

Каква е твоята най-голяма надежда?

Надявам се ситуацията в страната да не се влоши до такава степен, че да ме принуди да я напусна.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Диана Василева: Граовски напеви в “Борат2”
За колаборациите Искам най-напред да разкажа за Саги Абидбул – един израелец,...
Read More
Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *