Малкълм & Мари

Има нещо крайно любопитно в дисекцията на любовните отношения. На човешките отношения по принцип, разбира се, но има нещо по-сладко, по-горчиво-кисело в любовните. Хората обичат да разказват, да слушат, да гледат такива истории. Като воайори, които тайно през дупка в стената, наблюдават нечий живот.

Любовната история е фундамент в киното и никога няма да омръзне на хората. Нито да я правят, нито да я гледат. Киното все търси нов и нов подход към нея и с радост мога да отбележа, че често успява. Понякога се и проваля, но така е с опитите.

Когато гледаме нечия любовна история, особено на голям екран – казвам го образно, защото в случая говорим за екран на компютър или най-много екран на средно голям телевизор – ние си представяме две неща: искаме това да ни се случи или с облекчение приемаме, че се случва на друг.

„Малкълм и Мари“ е филм, за който гигантът Netflix изсипва една торба с пари и бие доста по-малката компания A24, взимайки го като част от своя каталог. Филмът, конструиран като над двачасова пиеса, е сниман по време на първата изолация през 2020-а в отдалечена къща с малък екип, начело, на който застава Сам Левинсън. Левинсън е правил няколко неща, като това е трети филм за него и може би е най-известен с „Магьосникът на лъжите“ и сериалът „Еуфория“. Двата са ужасно различни един от друг и „Малкълм и Мари“ не прави изключение в тази конфигурация – той е като ново 20 от другите два, с малкото изключение, че тук място отново намира Зендая.

„Малкълм и Мари“ прави дълбок разрез и пълно разчленяване на една дългогогдишна връзка само в една нощ, като минава от обидата, през хвалебствията, до дълбочините, в които двама души стават един за друг. Защото макар и да познаваме правилата на играта на другия, той все пак понякога ни изненадва.

Зендая и Джон Дейвид Уошингтън са Малкълм и Мари – двойка на модел и режисьор, които се прибират след специална вечер за единия и поучителна за другия. От правенето на макарони със сирене с настървението, с което сърдита майка пере мръсните чорапи на напослушното си дете, двамата преминават през обратите на техните отношения, за да кажат кои са нещата, които обичат и мразят един в друг. А тези неща са доста.

Много хора сравняват „Малкъл и Мари“ с Marriage Story, пак на Netflix, може би, защото и в двата случая става дума за краха на човешките отношения и нещата, които се случват, без ние да подозираме изобщо, които водят след себе си промяна. Но както казах – любовните отношения са фундамент в киното и то няма да спре да разказва за тях. Ако Marriage Story се опитва да разкаже за причините, поради които спираш да обичаш някого, без да има някакво голямо, болезнено основание за това, то „Малкълм и Мари“ се опитва да направи обратното – какви са причините да продължаваш да обичаш някого, дори когато този някой прави всичко възможно, за да те откаже от себе си.

Малко действие, много диалог и качествен джаз, изпъстрят „Малкълм и Мари“ и черно-белите им краски. Монолози, крясъци и движения от стая в стая, минават през целите отношения на двамата, за да свършат в тишина на другата сутрин. Действието се развива в една единствена нощ, а утрото, както знаем, е по-мъдро от вечерта.

Философски съждения, обсъждания на теми от любов до политика и модерни обществени течения, и много, много химия пълнят цялото това на пръв поглед бездействие с качествена динамика.

„Малкълм и Мари“ прилича на модерна пиеса, която представя мъжът и жената по принцип с всичките им прилики и разлики, дразнения един от друг и онова, което единият допълва в другия. Многото диалог може да ви натовари или издразни дори. За друг всички неща, които ще се кажат и изкрещят в тия два часа и отгоре, ще бъдат като просветление. А трети може и да научат нещо за емоционалната интелигентност, която все по-често отсъства в човешките отношения. Сякаш не е важна, сякаш е срамно да я имаш.

Аз открих много от собствените си дразнения в Мари и много неща, които не харесвам и харесвам в мъжете в Малкълм. „Буря в чаша“ му викат хората на това – създаваш проблем от нищото, просто за да има проблем.

„Малкълм и Мари“ е театрална дисекция на мъжко-женските отношения, напипала пулса на новите хора и начинът, по който те харесват да общуват. След това е поместила всичко това в приятна кино естетика. Някои ще глътнат филма като чаша черен чай – силно, трапчиво и с удоволствие. Други ще му се мръщят. Независимо от всичко обаче, не омаловажавайте качествата му, защото както казах – любовните отношения са фундамент, за който всички искаме готови решения, общопризнати истини и доказани теории. Такива няма и именно затова са толкова интересни за гледане и слушане.

     

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Милош Бикович: Камерата го следва с любов

Ръсел Кроу най-сетне детронира Милош Бикович, който след излизането на „Хотел Белград“...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ