За първи път от 70 години насам легендарната модна къща Dior поверява ролята на артистичен директор на жена. Но тя не е каква да е. След като почти двайсет години работи рамо до рамо с Пиерпаoло Пиколи, Мария Грация Кюри напуска Valentino, загърбва италианските традиции и заминава за Париж. Поема руля на Dior, пред който са заставали само мъже, през юли 2016-а и уверено пристъпва там, където хиляди си мечтаят да бъдат. На върха на висшата мода. Най-после сама.
Мария вля свежа кръв в пулсиращия свят на модата още докато беше във Valentino. Прави го и сега с всяка колекция на Dior, зад която стои креативната мощ на италианката, нейните страст, стихия и убеждения. Под ръководство й Dior се превърна от марка, която създава красиви дрехи, в бранд, който все още носи романтика и поезия в сърцето си, но и повече женственост и индивидуалност. „Важно е да дадем на жените дрехи, които им позволяват да се чувстват уверени. Модата има огромна отговорност, защото ако се чувстваш уверен, ще правиш нещата по-добре. Аз не искам да налагам своята гледна точка, искам само да подкрепям жените“, казва Кюри.
Жените в живота й
Родена в Рим през 1964 година, темата за правата на жените, особено правото им на избор, присъства ежедневно в дома на малката Мария Грация. „Виновник“ за това била нейната майка, която работи като шивачка. Тя възпитавала своята дъщеря преди всичко да обича себе си и да се бори за своето място в свят, в който мъжете винаги са имали доминираща роля. „Чувствам се късметлийка, защото съм била заобиколена от жени. Жени като майка ми и баба ми, които са намирали начин и да работят, и да се грижат за семейството си. Имах и пет сестри, които работеха здраво, но никога не изгубиха своята индивидуалност. Успяваха да съчетаят личния живот със страстта към професиите си. Сега дъщеря ми ме вдъхновява.“ Когато Кюри е на 20 години, светът и усещането й за модата и индустрията са напълно различни. Сега, говорейки с часове с представител на новото поколение, тя осъзнава колко е важно да изпраща правилните послания чрез нещата, които създава.
Първо Fendi, после Valentino
Кюри започва кариерата си във Fendi през 1989-а, където заедно с Пиерпаоло Пиколи създават Baguette, първата it чанта, която се превръща в иконична и миналата година инфлуенсърите припомниха на целия свят за нея. След това заедно се местят във Valentino, където дълго време отговарят за аксесоарите на марката. След като Валентино Гаравани се оттегля от поста си на криейтив директор, а след това Алесандра Фачинети се задържа на него едва година, Кюри и Пиколи официално оглавяват италианската модна къща. „Когато започнах във Fendi, бях голяма късметлийка и работех с идеята, че съм част от семейство. Когато реших да се преместя във Valentino, беше само защото исках да се предизвикам, да изляза от зоната си на комфорт. Но отново имах късмет, защото там открих друго семейство. Беше различно от Fendi, но беше красиво изживяване“, връща се назад в спомените си Мария Грация.
Грижи се за новия бранд така, сякаш е неин. Но е и нещо повече. Толкова близък го усеща, че Valentino завинаги остава като част от нея и от живота й. А и 17-те години, които прекарва в модната къща, не са никак малко. Изключително й е трудно да си тръгне, но и съвсем очаквано да не остане.
„Когато избрах да работя с Пиерпаоло, бях в друг етап от живота си, бях различна жена“, казва тя. Не искала да дава интервюта, да се снима, да излиза на сцената, настоявайки, че това не е нейна работа. „Но се научих. Научих се да говоря за колекциите. Беше еволюция на личността. Осъзнах, че чрез работата си мога да бъда повече себе си, да разбера коя съм и кои са моите ценности.“ Двамата работят толкова успешно заедно, че мнозина приемат с изненада решението на Кюри през 2016-а да стане творчески директор на Dior. Моментът, в който Пиколи ще трябва да остане във Valentino сам. Нещо, което ще му се случи за първи път. „Беше трудно. Помня много добре първата седмица, когато се опитвах да разбера коя част от нашето минало е била повече моя“, спомня си дизайнерът. И нещото, което му помага, са думите на Ницше, когото в този момент чете дъщеря му, че е добре да осъзнаем миналото си, но без да се обременяваме от тежестта му. „Знаеш кой си. Само трябва да бъдеш себе си“, пък го насърчава тогава вече покойната Франка Сузани, дългогодишен главен редактор на италианския Vogue.
(Не)очакваното обаждане
Една вечер, докато е у дома в Рим със семейството си, Мария Грация получава онова неочаквано, а може би очаквано обаждане, което няма да промени живота й, но със сигурност ще изстреля кариерата й с поне няколко стъпала нагоре. Да отиде в Dior! “Чувствах се горда и знаех, че това е огромна възможност. Но заедно с това имах своите съмнения. Имах семейство, имах Рим, имах живот там.“ Семейството й обаче веднага я насърчава да приеме и й дава цялата подкрепа, от която има нужда. Вълнение е думата, описваща промяната, която настъпва, от това, че трябва да тества себе си в едно напълно ново предизвикателство, в което този път няма да има мъжко рамо, а ще бъде сама на върха. В началото била повече притеснена как това ще се отрази на личния й свят, отколкото за предстоящата работа. Намерила баланса, сега Мария Грация трябвало да го намести отново, в напълно нова среда. „Това е нещо, с което се справяш сам. Опитвам се да не слушам другите. Това е единственият съвет, който мога да дам, и единственият, който трябва да бъде следван.“
