Проста храна, местна храна, сезонна храна – това ли е същността на здравословното хранене?
Никога не съм си позволявала да кажа какво Е здравословната храна, но мога да кажа какво е здравословната храна за мен – ти току-що я описа. Изключително много вярвам, че трябва да опростим храненето си, че трябва да го сложим да легне на едни местни продукти в сезон, на една чистота откъм рафинирани и преработени храни, да се върнем към първоизточниците, защото в днешно време точно тези пакетирани боклуци – съжалявам за думата, но такива са за мен – ни заливат отвсякъде с безсмислието и празнотата си, само да пълниш стомаха си с нещо, без да има стойност за здравето ти, за живота ти… Тези неща трябва да ги махнем от храненето си и ще се чувстваме по-добре. Иначе не съм защитник на нито един режим, смятам, че човек трябва сам да намери своето, да разбере дали трябва да яде месо, млечни продукти, риба, това или онова… Всеки трябва да усети тялото си, но със сигурност като първа стъпка – проста, местна, сезонна храна е моето верую.
Какво мислиш за тренда (а всъщност добре забравено старо) да се готви безотпадно – да се оползотворяват всички части на растението?
Ами намирам го за най-естественото нещо. Защо трябва да изхвърляш това, за което си дал в най-общия случай пари и реално е ядливо, хранително, полезно? По-скоро знанието, че могат да бъдат оползотворявани разни части на растението е изгубено, не толкова желанието на хората да бъдат разумни. Нашите баби и прабаби са готвели по този начин, това е изгубено в поколението след тях, от нуждата след нямането да се скочи в имането и „това сега за какво ми е, като мога да си купя друго, това е малко увяхнало, ще го хвърля“. Това е по-скоро психическа нужда да се откъснеш от нямането, ставайки прахосник. Мисля, че хората от поколението след нас няма да бъдат такива. Надявам се.
Кажи за „Силивряк“, как се стигна до това „хранилище за мечти“, както го наричаш, и какво представлява всъщност, каква е концепцията му? Не е просто къща за гости…
До „Силивряк“ се стигна като естествено продължение на живота ми в планината, в крайна сметка човек трябва с нещо да се препитава. Мисля, че хората са напуснали тези места именно заради това – изгубили са способността да се препитават, а за съвременния човек е трудно да си представи да започне нещо от нулата. Искам „Силивряк“ да бъде такова място, че някой ден като го развия, да може да предложи и работни места, и да създаде някакво препитание във Върбово – това е моята мечта. То не е обикновена къща за гости не защото е кой знае колко по-специално, а просто защото няма възможност да функционира на този принцип. Аз съм сама, майка ми ми помага, всичко се случва „на мускули“, така че трябваше да измисля своя концепция, която да може да съществува на раменете на един човек. Посрещам гости в периодите, които съм си определила за работа в „Силивряк“, защото снимам и предаване, имам и други ангажименти и не съм постоянно там. Гощавам ги с храна от местни хора, от моята градина, идеята е да могат и да нощуват близо до планината, да усетят тази магия, да преживеят този живот. Мястото е изцяло вдъхновено от природата, за мен това беше най-важно. Да няма его, да няма моето лично присъствие толкова, колкото присъствието на планината, на нейното минало и нейното бъдеще.
Всеки ли е добре дошъл, или има някаква цедка, фейсконтрол? Как могат да се свържат хората с теб, за да резервират?
Разбира се, че всеки е добре дошъл, всеки, който иска да усети това, което предлага планината. Въпросът е по-скоро кой би дошъл, аз нямам ограничения и съм човеколюбец като цяло. Как могат да се свържат с мен – тази година беше „проба-грешка“ и по-кротко започнах, с повече познати хора, които да ми дадат обратна връзка. От догодина ще работим малко по-същински, ще имаме сайт, резервационна система, а дотогава може да ми пишат на инстаграм страницата на „Силивряк“.
Какви са ти плановете за „Силивряк“, как го виждаш след 5 години, да речем?
Истината е, че не искам да правя планове, защото не искам да се ограничавам. Плановете ни човешки са страшно ограничение, защото всичко е много по-голямо от това, което можем да си представим, че е доброто за нас. И така ме научи животът, да спра да планувам, а по-скоро да се осланям на това, което около мен се подрежда като по-правилно и по-разумно, защото моето съзнание е по-ограничено от това, което светът е. По-скоро мога да си пожелая в следващите пет години „Силивряк“ и мечтите ми да се разгърнат по най-правилния за тях и за мен начин, а аз поемам отговорността да последвам тяхното разгръщане и да не му се противя.
Мисля си, че това е истинският патриотизъм – не пилон на Рожен, не Левски и Ботев на прасеца, а това, което правиш ти – да подпомагаш местните производители, да даваш поминък на местните хора, да популяризираш всичко това, което е хубаво в България, без излишна помпозност и надъхване…
Истинският патриотизъм е… даже няма да кажа „да не си хвърляш боклука на улицата и в природата“, защото това е елементарно възпитание. Но примерно да събереш боклуците на някое място, което е затрупано. Да гласуваш. Да имаш мнение. Да излизаш да протестираш по важни въпроси. Да говориш с любов за България, не само да се оплакваш. Да разпитваш старите хора, да ти разказват, да помниш, да записваш, ти на свой ред да разказваш. Това е. Другото е псевдопатриотизъм, изключително ненужно.
Да кажем нещо и за „Вкусът на България“. Какво научи, докато снимаш предаването? Какво да очакваме в новия пролетен сезон?
Научих колко интересна е свързаността между България и земите около нея, понятието „балканска кухня“ и какво богатство ни дава тази свързаност. Научих също, че храната на българина е била много здравословна, приготвяна основно с варене и печене, по-малко пържене, използване на качествени мазнини – мас, масло, шарлан, орехово олио. Интересно ми е как се е изменило това и как днес едни мазни, тежки, пържени храни се представят за българска храна. В новия сезон продължаваме с пътуването и следваме досегашната си линия. По-различното може би е, че самата аз установих, че водещото в храната на България е връзката на хората със земята и природата и много искам на това да наблягам.
И за финал едно предколедно пожелание към читателите?
Да оценяват най-важното – да имат семейство и обични, да могат да бъдат с тях. Да си приготвят храната заедно с най-близките си, без да се стресират колко пълна ще е софрата, защото това не е важно, да не разхищават храна и да се радват на живота. Това е моето пожелание и то не е само за празниците, а по принцип. Защото най-хубавото е да си жив на тая земя.
