Свободата е водеща ценност за Мария Конакчиева. Невероятните си приключения на три континента дамата, която от 90-те е пресаташе във Френския институт, разкрива в мемоарите си „Влюбена в живота“ на „Книгомания“
Фотография / Павел Червенков, Ани Петрова, личен архив
По подбалкански – без куртоазия до крайна откровеност. По френски – чрез непосилната лекота на битието, както казваше Милан Кундера, един друг славянин също като нея влюбен в Париж. Но и с непосредственост, сърдечност и донякъде мил наивитет, така характерни за Черния континент, Мария Конакчиева описва невероятния си и изпълнен с превратности път от малкото градче Елена до сърцето на Европа заедно с всички радости и разочарования по него.
Майка ѝ Зорка е от уважавания Камбуров род, чиито корени отвеждат към началото на XIX век. Прапрадядото на Мария – Стоян Камбуров, е от строителите на възрожденска България. Не само заради Камбуровия хан, където през революционното пробуждане нощуват Раковски и Левски, а днес се намира Етнографският музей на Елена, а и заради проектираните и издигнати от него църква и училище в село Йовковци. Учителката ѝ по френски е Анна Тодорова – първа братовчедка на П.Ю. Тодоров и Мина. Тя разказва на Мария, че не само великият поет е тъжно влюбен в Мина – младият беден френски офицер Дьо Гол иска в писмо ръката ѝ от тежкия еленски чорбаджия Юрдан Тодоров. Той обаче отхвърля и бъдещия президент на Франция със същата подбалканска надменност, с която загърбва чувствата на дъщеря си към Яворов.
Неслучайно главната роля в биографичната си книга Мария Конакчиева отрежда на любовта – за нея алфата и омегата на всяко съществуване. И затова на нито една страница не пести собствените си чувства, залитания, падания и ставания…
Най-важните мъже в нейния детски рай са баща ѝ Стефан, брат ѝ Александър и кучето им Цезар. Първото момче, заради което сърцето ѝ се качва в гърлото, свири на контрабас в Музикалната школа, където тя е с акордеона си. С него е и първата целувка. С него е и първото разочарование – от баналните писма, които ѝ праща от казармата. Но Мария открай време няма страх да бъде максимално откровена с мъжете. Дори ако има претенция например към Аристотел Онасис – да ѝ прати от Монако рокля за абитуриентския бал. Споделя желанието си в писмо, което обаче, естествено, остава без отговор. За чест на Мария трябва да се каже, че тя не само моли гръцкия магнат за бленуваната дрешка, но и му разказва колко красива е България. Вече в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където изучава геохимия, се впуска в бохемския маратон, въпреки че не близва алкохол – в Млечния бар на площад „Славейков“, в бирхалето на хотел „България“, в ресторант „Берлин“, в Руския клуб, където я води актьорът Стефан Пейчев. В компаниите са бъдещият главен редактор на „Поглед“ и „Дума“ Евгений Станчев и бъдещият ректор на Художествената академия Божидар Йонов, партийни функционери като Лъчезар Аврамов, но и момчета, които ще атакуват европейския бизнес като братя Салабашеви. Любим приятел на Мария е Митко Стефанов, син на големия диригент Васил Стефанов. В онзи момент обаче красавицата от Елена се влюбва в Йордан Матев, станал масово известен като Борис Морев в тв сериала „Тютюн“ по безсмъртния роман на Димитър Димов. „Неговият чар ме плени от пръв поглед. Понякога се срещахме в някое кафене – аз го гледах влюбено, но той обичаше да говори с очи, наведени към земята, а очите му бяха толкова хубави“, връща лентата Конакчиева в изповедната си творба. Една вечер страхотният мъж, който ще умре едва на 39 заради злоупотреба с „твърдото гориво“, кани госпожицата в дома си. Мария не се колебае – надява се на така очакваното сантиментално признание. Но се оказва, че Йордан Матев просто иска да поплаче другарски на рамото ѝ – егото му на артист е накърнено, тъй като всички дитирамби за „Тютюн“ отивали в сметката на Невена Коканова.
Йордан Матев все пак се разписва в съдбата на Мария – след представление на „Вуйчо Ваньо“, където той е д-р Астров,
пътя ѝ пресича Хамза
Дипломат, временно управляващ посолството на Алжир у нас и бъдещ баща на близнаците ѝ. Така започва връзката с „най-търпеливия мъж на света“, която ще прерасне в бурна любов. В началото Мария е поласкана от вниманието на Хамза – съвършен кавалер, стопроцентов джентълмен, отличен компаньон на дансинга в „Крим“ и „Ропотамо“. Чужденецът не си позволява нито за момент да прекрачи границата на добрите обноски. Прави го първият му приятел – Хачо Бояджиев, който заклеймява Мария като „стеснителна провинциалистка“. Тримата редовно купонясват – на 8 декември във ВИТИЗ с първокурсника Стефан Данаилов. В зала „България“ аплодират имитаторката на Рита Павоне – Лили Иванова. Хамза е близък с две красиви актьорски двойки – Гинка Станчева и Пейчо Пейчев, Емилия Радева и Любомир Димитров. С тях пък се събират „Под липите“. Мария Конакчиева остава до последно приятелка и с четиримата. Благодарение на Хамза изживява концерта на Далида в зала „България“ – тя е официалната му светска половинка на страхотното шоу. Докато слушат хитовете на Шарл Азнавур, Едит Пиаф, Ив Монтан, Нина Симон, Ела Фицджералд и Луис Армстронг в автомобила и апартамента на Хамза, Мария променя отношението си към него – от дружеско към любовно. Но това не ѝ пречи да флиртува с момчето от съседната кооперация, което ѝ пуска „Пада сняг“ на Адамо. А понеже винаги е притежавала здрав разум, периодично си казва, че това долче вита няма как да продължава вечно. Затова предпочита да не мисли за бъдещето, а да танцува в прегръдките на Хамза, докато се разтапят под звуците на „Странници в нощта“ на Франк Синатра в бара на „Ропотамо“. Един от българските служители в алжирското посолство – със сигурност информатор на службите, неведнъж съска срещу нея: „Ще те зареже и теб като другите!“ Хамза също осъзнава, че над безкрайния празник надвисва сянка, когато Мария получава призовка от Държавна сигурност, и му се налага много бързо да звъни за помощ на външния министър Иван Башев.
