Когато Марлене плава към Ню Йорк от Париж, където за няколко седмици споделя апартамента на Руди и неговата Тамара, на кораба „Ил дьо Франс“ попада на самия Ърнест Хемингуей, който пък се връща от сафари в Северна Африка. Колкото и да е странно и за двамата – той е ненаситен за жени, а тя е машина за секс, остават приятели. При това – до доброволно избрания край на неговия живот. Сближават ги „пълната безнадеждност“ и липсата на синхрон в чувствата – когато сърцето и леглото ѝ са свободни, неговите са заети, и обратното. „Влюбвам се в теб и това е ужасно“, пише ѝ Хемингуей. „Ще те обичам вечно и дори по-дълго“, отговаря му тя. Марлене е удостоена с привилегия, за която може да ѝ завиждат всички законни съпруги на Хемингуей – първа чете ръкописите му. За писателя няма по-красноречиво обяснение в любов. А какво да кажат боксьорите – „папа“ обучава Дитрих как да нанася ъперкът на непослушните момчета.
Междувременно звездата подновява сексподвизите си в дует с Гари Купър, докато снимат в „Желание“, но навестява и постелята на Мерседес. През 1937-а за втори път отказва да се завърне в Германия. Емисар на Хитлер и Гьобелс е Лени Рифенщал, а отговорът на поканата ѝ е подадената от Дитрих молба за американско гражданство. Следващата жертва между божествените ѝ крака е Дъглас Феърбанкс-младши. Но той не може да понесе, че тя, Руди и Тамара се пекат заедно голи край басейна в Люцерн, където Дитрих води бандата на ваканция. Чашата прелива, когато една сутрин Дъглас ги вижда тримата в леглото да четат вестници. Но кулминацията настъпва, когато той звъни на вратата, докато Гари Купър се измъква по гащи през задните стълби, а Мерседес уговоря „теменужени“ удоволствия по телефона. Както твърди Хемингуей, „няма никакво значение по какъв начин тя ще разбие сърцето ви, ако е до вас, за да го излекува“.
В поредната интимна схема на Марлене влиза самият Ерих Мария Ремарк. Първата среща между двамата германци, недолюбвани от нацистите, е гарнирана с цитати на философа Кант и поета Рилке – с тях актрисата пленява големия писател. През следващите три години го омайва и чрез всички възможни прийоми от арсенала си, но не желае да се разведе, за да се омъжи за него. И двамата са в криза – особено Ремарк, който след феноменалния успех на „На Западния фронт нищо ново“ няма морални сили, за да пише пак. Като любовник също не е шампион – гнетят го душевните и физическите травми от Първата световна война. Затова пък се разнежва в 300 писма до музата си. „До болка се нуждаехме един от друг. Имахме твърде много минало и съвършено никакво бъдеще. Не го и искахме. Навярно се надявахме на него само понякога – може би през нощите, когато животът прилича на съновидение!“, излива Ремарк пред Дитрих. Тя му отговаря едва 20 пъти, но като компенсация му осигурява американска виза. Той пък обезсмъртява любовта им в „Триумфалната арка“ – там е Равик, а тя е Джоан Маду. Книгата е екранизирана, като в първата версия през 1948 г. Равик е пресътворен от Шарл Боайе, един от епизодичните ухажори на Дитрих.
Отношенията между Марлене и Ремарк постепенно се установяват в традиционното за актрисата русло – парад из парижките ресторанти и ваканция на Ривиерата с цялото домочадие: тя и Руди с любовниците плюс дъщерята, майката и сестрата на актрисата.
Драмата Дитрих и Жан Габен е от най-необикновените сред киноелита от средата на предишното столетие, въпреки че никой от двамата няма навик да се изповядва пред медиите. Според градската легенда Марлене е на среща с Хемингуей, когато кани Габен на масата си. Според други спомени запознава ги британският драматург Ноел Кауърд – на Ривиерата, под носа на Руди Зибер и Ремарк. Първото, което ги свързва, е ръчно завита цигара – и двамата димят като комини в Манчестър. Дитрих е отегчена и от мъжа си, и от любовника си, но адреналинът нахлува в сетивата ѝ с присъствието на малко първичния и ръбат Габен, който и за секунда не оставя съмнение в своята хиперпотентност. Но и той се дърпа – заради статута ѝ на омъжена жена. За да не губи форма, докато чака решението на Габен, Марлене се забавлява с Джон Уейн, с когото са тандем в „Седмина грешници“, и се опитва, макар и на шега, да свали прекрасната Карол Ломбард. Съпругата на Кларк Гейбъл също ѝ отвръща на шега, че ако реши да премине в другия лагер, Дитрих е първа на опашката.
Жан Габен все пак пристига в Ел Ей – след като Хитлер влиза в Париж през 1940 г. Толкова е отчаян, че се нахвърля на Дитрих като изгладнял за плът звяр – сякаш Франция мъсти на Германия. Бързо елиминира Джон Уейн, но се държи съвсем приятелски с Ремарк, който пише в съседното бунгало, чийто наем, както винаги, плаща Дитрих. Марлене готви на Габен лучена супа и му пее „Марсилезата“ – тя му е приятелка, майка, сестра, „дори повече“. Двамата си общуват само на френски. Целият този комфорт не променя намеренията му да се включи във Френската съпротива, оглавявана от генерал Дьо Гол. Според клюките в Холивуд Дитрих е бременна от Габен, когато той се качва на презокеански кораб. Неслучайно тя споделя, че французинът е единственият, за когото може да се закълне, че е нейното второ „аз“. Събитията го доказват – Дитрих също се включва във войната. Първо готви за морските пехотинци в холивудската кухня, после хуква да пее пред американските войници по света. Няколко пъти е на крачка от смъртта, хваща въшки, гладува и мръзне като куче, Райхът обявява награда за главата ѝ. Но най-накрая получава заветната телеграма от Габен, който е в противотанковите отряди с база в Алжир. Успяват да се видят само за час, в който се държат за ръце. В Тунис тя за първи път изпява „Лили Марлен“.
Следващата дестинация е Италия, където се разболява от страховита треска – непознат доктор я спасява с авангардния пеницилин. Две години гастролира с песните си почти до фронтовите линии, а по време на Арденската офанзива на Хитлеровите армии оцелява по чудо. За да получи разрешение да продължи със съюзническите войски към разрушения роден Берлин, прелъстява мастития генерал Патън. Той я изпраща да поздрави Чърчил, който празнува рожден ден в дните на конференцията в Ялта, където заедно със Сталин и Рузвелт парцелират бъдеща Европа върху салфетка.