Когато преди година се отказаха от кралските привилегии, принц Хари и Меган Маркъл си обещаха живот далеч от светлините на прожекторите. Преди дни обаче самите те ги потърсиха, за да разкрият лична загуба – тази на второто си още неродено дете.
Разказът на Меган бе публикуван в списание The New York Times със заглавие „Загубите, които споделяме“. Поводът – съпругата на Хари се надява с личния си пример да вдъхнови и други, които изживяват тежко преломната 2020 година.
„Беше юлска сутрин, която започваше както всеки друг ден. Приготвих закуска, нахраних кучетата, взех си витамините, открих липсващия чорап. Вързах косата си на висока опашка, преди да взема сина си от кошарата му. След смяната на памперса на сина ми усетих остър спазъм. Свлякох се на пода с него на ръце, тананикайки песничка, която да ни успокои и двамата. Мелодията й беше в контраст с усещането ми, че нещо не е наред. Докато стисках първородното си дете, знаех, че губя второто си“.
Така започва есето изповед на Меган, в която тя разкрива, че това лято е преживяла спонтанен аборт. Новината за кратко време обиколи целия свят, тъй като това е един от редките моменти, в които съпругата на принц Хари говори за личния си живот.
„Часове по-късно лежах в болнично легло и държах ръката на съпруга си. Загледана в студените бели стени, се опитах да си представя как бихме се излекували. Виждайки, че сърцето на съпруга ми е съкрушено, докато се опитва да успокои моето сърце, осъзнах, че единственият начин да започнем да се възстановяваме, е да задам въпроса „Добре ли си?“, споделя актрисата.
Тя разкрива и причината да сподели този личен момент. След изтощително пътуване до Южна Африка, в което докато се грижи за новороденото си се опитва да изглежда силна пред обществеността, един журналист я пита именно „Добре ли сте?“. Без да си дава сметка как казаното от нея ще бъде прието, тя отговаря честно. „Изглежда, че отговорът ми без преструвки даваше на хората – на млади и по-възрастни, и всеки, който по свой начин страдаше мълчаливо, разрешение да говорят за своята истина. Но най-много ми помогна не честният отговор, а самият въпрос. Защото не са много хората, които са ме питали дали съм добре“, споделя още Макръл.
Цялото й есе бе публикувано в рубриката Мнения на The New York Times и може да бъде открито тук.
