Credit: TIME
За разлика от в. „Сън“ Меган не се притеснява от смесената си кръв и от майка си, чиято раста прическа бе укротена под резедава шапчица на сватбата в Уиндзор. Фактът, че се гордее с произхода си, обаче не прави живота й по-прост.
Родена от срещата на белия Холивуд с чернокожия свободолюбив дух, Меган познава предразсъдъците от дете. Дъщеря на Томас Маркъл (оператор и осветител, носител на „Еми“, представител на бялата раса) и Дория Рагланд (социална работничка и йога инструктор, тъмнокожа), тя расте в Уудланд Хилс, един от хубавите „бели“ квартали на Лос Анджелис. Когато излиза на разходка в околността с майка си, обикновено се случват две неща: 1. До тях спира непознат автомобил, шофьорът сваля стъклото и просъсква: „Негро“, срещу жената, оставяйки и нея, и дъщеря й с пламнали лица и насълзени очи. 2. До тях спира непознат, който щипва бузката на сладкото момиченце с европеидни черти и чистосърдечно предполага, че чернокожата жена до него е бавачката.
През следващите години (90-те, не 50-те) Маркъл преживява още унижения. Съучениците й постоянно залагат дали е „бяла“ или „черна“, докато не я разплачат. По-късно, когато вече е звезда в Suits, тормозът продължава. В един от епизодите на сериала героинята й Рейчъл за първи път се изправя срещу баща си. В ролята влиза Уендъл Пиърс, афроамериканец. “Ама щом той е чернокож, значи и тя е чернокожа! А изглеждаше готина!”, коментират почитателите й в Щатите.
Шушу-мушу в Кралството
А консервативните британци? Как ще понесат факта, че афроамерикански гени ще поникнат в кралския двор, на метри от 500-годишните чемшири? Трудно.
В популярната култура на Острова мулатката е чуджо тяло, носещо нещо средно между еротично вълнение и социална погнуса. В романите, пиесите и филмите от миналия век красавицата с капка черна кръв се срамува от произхода си и го пази в тайна. А когато някой бял като сирене благородник й предложи брак, тя изтръпва ужасена – раждането на дете би разкрило „позора“ й!
Днес почти нищо не се е променило. По ъглите в Бъкингам вече се шушука как ли ще изглежда бъдещият наследник на Меган и Хари. Дали бебето ще е черно? Или – още по-лошо, черно с оранжева коса! Боже, пази Кралицата от този дявол!
(Photo by Toby Melville – Pool/Getty Images)
Докато едни тихо шушукат, други открито коментират. Преди месеци принцесата на Кент Мишел пристигна на кралското коледно парти с Меган и Хари, закичена с брошка от XVII век в стил blackamoor. Бижуто върху ревера й – малка фигурка на африканец, беше наречено „расистко“. Впоследствие принцесата на Кент помоли да й простят, че е избрала точно това украшение. Мнозина обаче не повярваха, че извинението й е искрено. Може би защото по-рано, подразнена от шума, вдиган от чернокожи клиенти на ресторант, тя ги посъветвала да се върнат обратно в колониите.
Властта на папараците
Стане ли дума за кралски особи, британската преса винаги търси под вола теле (и обикновено намира слон). Меган Маркъл тепърва ще бъде гледана под лупа, а във всеки неин жест, дума, рокля и бижу ще се търси скрит смисъл. Заради опита си като актриса тя вероятно ще бъде подготвена за това внимание. Дали обаче ще успее да се примири, че отсега нататък няма да разполага напълно нито с думите си, нито с тялото си? Защото влезеш ли в кралското семейство, ставаш част от обща фантазия, изграждана и от поданиците, и от медиите.
Ако модерната монархия е приказка, въпросът е кой я разказва – официалният говорител на двореца или дрезгавият глас на таблоидите? През последните години жълтите медии са взели думата, а тонът им става все по-саркастичен. Да ги прелъстиш, е невъзможно. Когато отношенията между Чарлз и Даяна се обтегнаха до непоносимост, тя опита да привлече фотографи и журналисти на своя страна. Въпреки че медиите й симпатизираха, не я пощадиха. А папараците буквално я преследваха до смъртта й под парижкия мост Алма.
Поведението им не е оправдано, но е донякъде обяснимо. Когато кралете и кралиците са просто екзотични, безгрижно реещи се птици, папараците ги отстрелват. През дългите им обективи виждаме Кейт Мидълтън без горнище на банския; брат й Джеймс – подпийнал, пристегнат в къса секси униформа на камериерка; принц Хари, веселящ се в костюм с нацистка свастика на ръкава; Елизабет II, прекършваща врата на ранен фазан. Разбира се, дворецът успява да спре публикуването на още дузина подобни кадри. Срещу каква сума, можем само да гадаем. Сигурно е само, че сега ще трябва да отдели бюджет и за Меган.
Това е друга приказка
Сватби, тиари, шапки, ръкавици.Кръвни линии, йерархии, привилегии. Благотворителност, традиции, дълг. Любовници, скандали, абдикации. Папараци, папараци, папараци. Британската монархия се крепи върху няколко предвидими сюжетни линии, които публиката следи с интерес. Меган и Хари обаче не искат да бъдат част от сапунената опера, в която всички реплики вече са раздадени.
Красивата американка предпочита ролята на съвременна жена и феминистка. “Време е да се съсредоточим не върху стъклените пантофки, а върху стъклените тавани – онези невидими бариери от предразсъдъци, които се издигат пред жените и им пречат да стигат по-високо в кариерата си“, казва Меган. Хари пък иска да го виждат като нормален уязвим мъж, който още носи емоционалните белези от загубата на майка си и от срещите си със смъртта в Афганистан, където служи. Двамата заедно не се срамуват да признаят, че освен любов изпитват гняв, болка, срам. Чувства, които ги правят автентични, близки до всеки от нас.
“Всеки може да стане човека, когото си поиска – казва Меган в лицето на кастова Великобритания. – Моите предци са го направили, когато са получили свободата си. През 1865 г., след като робството в САЩ е било отменено, бившите вече роби трябвало да си изберат фамилии. Моят прапрапрапрадядо решил да се нарече Уиздъм (от англ. wisdom – мъдрост).“
Да не робуваш никому, да рискуваш, да започнеш отначало, да казваш каквото мислиш – това е мъдростта, която жените, които имат черна, не синя кръв, си предават една на друга. От прислужницата с възлести ръце Мами от „Отнесени от вихъра“ през Роза Паркс, Мишел Обама и Опра Уинфри до Меган Маркъл.
