Текст Илиана Николова
Днес, точно както и вчера, изядох една баничка на бюрото си и това беше закуската, обядът и следобедната ми закуска. Като се замисля, от доста време се храня така – набързо, без претенции, без емоции, по необходимост. Знам, че това е най-неправилният начин на съществуване, но отдавна съм влязла в релсите на точно това ежедневие и трудно ще избягам от него. Лятото обаче е период, в който реално си давам сметка колко и как се е променило тялото ми за година, къде съм натрупала допълнителен килограм и кои от миналогодишните рокли вече не ми стоят както искам. Това ме кара да взема внезапно решение да отслабна драстично, налагам си ненужни ограничения, втурвам се да тренирам и да стягам отдавна несъществуващите си мускули. Разбира се, всички тези жертви и усилия са безсмислени – нищо не може да се случи изведнъж. За възвръщането на формата (както и за придобиването ѝ) е нужно време.
DIVA! реши да потърси помощта на специалист. Намерихме я в лицето на Александър Тодоров – икономист по образование, неколкократен шампион на България по културизъм, дългогодишен фитнес инструктор, специалист по спортно хранене и диетология.
Александър е от хората, които харесват работата си. Успехът му се дължи не само на опита и познанията му, а и на убеждението, че за да си добър диетолог, трябва да си и отличен психолог, да умееш „да прочетеш“ човека срещу теб. Всекидневно за съвет го търсят всякакви хора – от тийнейджъри до сериозни бизнесмени, мъже и жени с различен социален статус, начин на живот и интереси. Той оценява диетологията като динамична наука, която непрекъснато се развива, но не е трудна, ако имаш достатъчно познания. Както във всяка наука – ако искаш да си добър, трябва да следиш новите изследвания, които постоянно се правят.
Няма универсална диета
Има милиарди диети за милиарди хора, но никоя от тях не е универсална, казва Александър. Сигурен е, че няма общо правило, по което всички изведнъж, още утре, ще придобием стройни, стегнати и атлетични фигури. Обяснява, че във всеки човек е заложена една определена „база данни“, която оказва влияние върху него и с която диетологът трябва да се съобрази. Хората са различни – има такива, предразположени към пълнеене още от деца, а има и други, с атлетични фигури, без да са тренирали. Различният генотип определя и личния подход към храненето. Ако един организъм може да преработва добре въглехидрати, за друг това може да не е толкова лесно.
Има два начина за определяне на подходящата храна за даден човек. Най- лесният начин е изследване на генотипа. Извършва се в лаборатория на базата на ДНК проба и определя начина, по който организмът ни реагира на различните хранителни вещества – как ги усвояваме и преработваме, дали имаме склонност към преяждане и трупане на мазнини, към кои храни можем да се пристрастим. За момента обаче генетични изследвания, позволяващи изготвянето на персонализиран хранителен режим, се извършват само от малък брой специализирани лаборатории и все още не са достатъчно популярни.
Другият, доста по-разпространен метод, е „проба-грешка“. Александър пояснява, че за него ни е нужно достатъчно време и най-вече добър слух – важно е да слушаме тялото си. Методът е сравнително прост – опитваме различни храни и наблюдаваме реакцията на организма. Ако една храна ни прави мързеливи и тежки, засища ни прекалено много, приспива ни или ни кара да се чувстваме като балон, тя със сигурност не е нашата. Храната, която е добра за нашия организъм, е тази, която ни кара да се чувстваме леки, енергични и тонизирани.
Кога трябва да преминем от ядене на банички към хранителен режим?
Александър обяснява, че показател за здравословното ни състояние е процентът мазнини в организма. За жените здравословните показатели са между 13–14 и 20%, при мъжете долната граница е малко по-ниска – между 10 и 20%. Липсата на мазнини в организма отслабва имунната система, намалява нивата на някои важни хормони и води до нарушения в концентрацията, постоянна умора и много други проблеми. Ако надвишим тези нива, също подлагаме тялото си на стрес и хормонален дисбаланс, както и на опасност от сърдечни заболявания и забавен метаболизъм. Процентът мазнини в тялото ни се определя най-точно с апаратура и ако той надвишава „тавана“ от 20%, трябва да се замислим за диета. При стойности над 30% за мъжете и 35% за жените вече говорим за затлъстяване, което носи не само проблеми с визията, но и риск от множество болести като диабет, сърдечносъдови проблеми и т.н. Александър уточнява, че и тук субективният фактор играе важна роля – има хора, които се чувстват добре при 12% мазнини, а има и такива, които се нуждаят от 20%, за да са работоспособни и енергични. Възрастта също има своето влияние – с увеличаването ѝ максималната стойност на здравословните мазнини се покачва.
Всъщност има диети, близки до универсалната,
но никоя от тях не работи еднакво за всеки организъм. Най-добре би било преминаването към хранителен режим да става постепенно, твърди Александър. Много хора са склонни да се поддават на модни в момента тенденции, на това, че даден метод е проработил за няколко хиляди души, но подценяват факта, че е много вероятно тяхното тяло да не работи по същия начин. Не е нужно да броим калории: по-важно е какво ядем, какви продукти употребяваме и как тялото ни ги преработва. Александър се храни по класическия за атлетите начин –
бели меса, зелени зеленчуци,
малко ориз, овесени ядки, риба, обезмаслено мляко и извара… и от време на време по някой плод. С плодовете обаче не бива да се прекалява, защото те съдържат много фруктоза, която в по-големи количества се преработва от тялото в мазнини. Едно интересно изследване на Мичиганския университет показва, че преработката на сериозни дози фруктоза натоварва черния дроб така, както метаболизирането на много алкохол. Затова – със зеленчуците можем да прекалим, но с плодовете не бива. Въпреки разпространеното мнение, че те трябва да се ядат едва ли не непрекъснато, един-два плода на ден са достатъчното здравословно количество. С водата също не бива да се прекалява – нормалното количество е между 2 и 6 литра на ден.
Това, което е най-вредно за организма, са трансмазнините, отбелязва Александър. Лошото е, че се съдържат в много продукти, които употребяваме ежедневно, без да се замисляме – пуканки, вафли и кроасани, чипс и солети, растителна сметана, някои шоколади, бутертесто – и, разбира се, баничката, която ежедневно дъвчем на бюрото си.
Не можем да променим начина си на хранене,
без да променим начина си на живот и на мислене, уверява ни Александър.
А колко време ще ни трябва, за да има диетата ефект? Това също зависи от индивидуалните особености на организма – едно тяло с по-бавен метаболизъм ще се нуждае от повече време. Това, което някой може да постигне за седмица, на друг ще коства месец. А най-добрият начин за стимулиране на метаболизма е спортът.
И след дългия разговор с Александър, вместо да вземем поредната баничка, започваме един бавен процес по осмисляне на нещата в друга светлина… С идеята за зелена салата и риба, движение и баланс, и най- вече – съобразяване с индивидуалните възможности и потребности. Защото всичко започва оттам.
