„Не отричам, че жените са глупави. Бог все пак ги е направил да приличат на мъжете.” Приписват тази фраза на Мери Ан Евънс, позната като писателя Джордж Елиът, чиито творби са сред шедьоврите в световната литература
„Мидълмарч“ е най-добрият британски роман за всички времена според Би Би Си и най-великият роман в историята на човечеството според класацията на „Дейли телеграф“ от 2018 г. Второто издание на шедьовъра от Джордж Елиът излезе на български в два луксозни тома в превода на проф. Весела Кацарова и с корици от Милена Вълнарова. И ме предизвика да поровя в темата за жените, които пишат под мъжки имена, както е в случая с Джордж Елиът.
Но първо за романа, смятан за корона на нейното литературно творчество, което е немалобройно въпреки твърдението на авторката, че „прекомерната литературна продукция е социално престъпление“.
Във времето, когато сестрите Шарлот, Ан и Емили Бронте публикуват първата си стихосбирка с псевдоними Кърер, Елис и Астън Бел, Мери Ан Евънс се подвизава в литературния свят като Джордж Елиът от първия до последния си роман
Сюжетът изпраща читателя във въображаемото градче Мидълмарч (истинско едва ли би се наричало с това име – б.а.). Героите му обаче са такива, каквито всеки е срещал. Благородното сърце на Доротея Брук постоянно я подтиква към саможертви. Една от тях е бракът ѝ, който се оказва капан.
Д-р Лидгейт пристига в Мидълмарч с мечти за открития в медицината, а намира… съпруга. Какви тайни крие Уил Ладисло и ще се впише ли в града? Колко струва дадената дума?
В „Мидълмарч“ авторката разказва не само истории на сърцето, но и описва подробно обществените и икономическите промени във Викторианска Англия. Литературните критици определят романа като панорама на бурна епоха.
Когато публикува първата част на книгата, Джордж Елиът е на 51 години със солиден житейски и професионален опит. Името ѝ стои върху шест романа – „Адам Бийд“ 1859, „Мелницата на река Флос“ 1860, „Сайлъс Марнър“ 1861, Romola 1863, Felix Holt, the Radical 1866, множество преводи от латински и немски, както и на статии за философската мисъл и актуалната политическа обстановка. Накратко, Джордж Елиът е безспорен авторитет във Викторианска Англия. Но почти никой тогава не подозира, че острото перо на Джордж Елиът държи жена. Родена като Мери Ан Евънс, писателката се изявява под мъжко име, за да е сигурна, че ще вземат книгите ѝ на сериозно и няма да ги четат единствено като романтични истории. Има примера на сестрите Ан, Емили и Шарлот Бронте, които публикуват първата си обща стихосбирка като Кърер, Елис и Астън Бел. Най-голямата от тях – Шарлот, авторка на „Джейн Еър“, обяснява: „Не сме искали да се обявяваме като жени, защото нашият начин на писане и мислене не е това, което се нарича „женско“.“
За разлика от британките първата писателка, скрита зад мъжко име, не само мисли и пише като мъж, но и живее, скандализирайки обществото в Париж – Жорж Санд. Родена като Амандин Орор Люсиел Дюпен, тя пише заедно с Жул Сандо романа „Роз и Бланш“, подписан с общия псевдоним Жорж Санд. Той остава за нея и тя го насища със стил, който чупи нормите – движи се облечена в мъжки костюми, пуши лула и дори се развежда. С начина си на живот французойката се бори и на жените да бъде разрешено да бъдат автори, да имат свободата да пишат и да бъдат финансово независими. Както и да се радват на единственото щастие в живота – да обичат и да бъдат обичани.
За първопроходчик в избора на мъжки псевдоним се смята французойката Жорж Санд
Такъв е частично и мотивът на Мери Ан Евънс да се скрие зад мъжко име – ходът ѝ се оказва правилен особено след като скандализира лицемерното викторианско общество, заживявайки с женен мъж – философа Джордж Хенри Луис. Неслучайно използвам думата лицемерие – общественото мнение е не на страната на свободната необвързана жена, имала неблагоразумието да се влюби, а на женения мъж с „отворен брак“.
Мери Ан Евънс, родена в Уоруикшир през 1819 г., дъщеря на мениджър на имоти, е любознателна девойка, опиянена от литературата. Дори когато губи майка си на 17 години, тя успява да се грижи за домакинството и по-малките си брат и сестра, но и да не занемарява образованието си. Известно е, че тя има задълбочени познания в областта на историята, теологията, антропологията, философията, социологията, психологията, музиката, изкуството, а също и в точни науки като физика, геология, химия, астрономия, биология. Когато се установява в Лондон, съвсем естествено попада сред елита на викторианското общество. Първата голяма стъпка в писането прави, когато е наета за помощник-редактор в радикалния вестник Westminster Review. Среща знаменити личности, но онзи, който оставя най-дълбок отпечатък в сърцето ѝ, е Джордж Хенри Луис – ерудит, енциклопедист и… женен мъж.
Мери Ан Еванс е на 32, Луис – на 34, когато се запознават. Само три години по-късно се събират да живеят заедно. Луис не може да се разведе с Агнес Джервис, с която имат три деца в допълнение към четирите на Ан от Торнтън Хънт. Тъй като Луис е посочен в акта за раждане като баща на едно от тези деца, той се счита за съучастник в изневяра. Въпреки всички тези обстоятелства в личния му живот етикетът „грешница“ е лепнат на Мери Ан Евънс, с която през 1854 г. заедно поемат към Германия за изследване на творчеството на Гьоте.
Никога не съм успявала да намеря източника на някоя от т.нар. крилати фрази, приписвани на известни личности, но от цитатите на Джордж Елиът тук бих сложила „Харесват ми опитите за забременяване, но не съм много сигурна относно раждането на деца“, което напълно описва характера на връзката ѝ с Луис.
Двамата живеят заедно 24 години, въпреки че дори братът на Мери Ан Евънс прекратява отношенията си с нея. Хората я гледат с пренебрежение и омраза, но това не я срива. Джордж е винаги до нея и я насърчава да пише. Не е случайно, че тя избира неговото име за свой писателски псевдоним. През 1871-1872 г. излизат двата тома на „Мидълмарч“, а през 1876 – последната ѝ творба, „Даниел Деронда“. С Джордж напускат Лондон и се установяват на село в Съри, Югоизточна Англия. Там през 1878 г. любимият на Мери Ан умира. Душата ѝ е разбита, но успява да открие нов спътник в живота – и той Джордж (Уолтър Крос), американски банкер, дълбоко покрусен от смъртта на майка си. Женят се и Мери Ан отново е в окото на бурята от одумки в светските кръгове – избраникът ѝ е по-млад с цели 20 години. И е твърде странен. По време на медения месец във Венеция той или скача, или пада от балкона на хотела. Оцелява на косъм и двамата докуцукват до Англия. Но бракът им продължава едва няколко месеца след сватбеното пътешествия, тъй като Мери Ан умира от инфекция на гърлото, възпламенила хроничното заболяване на бъбреците. И въпреки че е с фамилията на Уолтър Крос, погребана е до Джордж Луис.
Джейм Типтри-Младши е изборът на американката Алис Брадли Шелдън, която пише в жанра научна фантастика, а това според амeриканската аудитория през 70-те години не е женска територия. Приключва живота си, застрелвайки своя съпруг, а после и себе си, през 1987 г. Романът ѝ The Girl Who Was Plugged In e първата „жива книга”
Романът Up the Walls of the World на Джеймс Типтри-Младши е издаден през 1978 г. и скоро след това е награден с престижни отличия. Година преди това е станало ясно, че зад псевдонима Джеймс Типтри-Младши стои американската писателка Алис Брадли Шелдън. Тя е жена с невероятна съдба – служила е в армията, ръководила е успешен бизнес, работила е като шпионин в ЦРУ, едновременно с това е написала блестящи романи, а също така е била и експериментален психолог в лаборатории.
Тя публикува много романи и компилации, включително Ten Thousand Light-Years from Home (1973), Star Songs of an Old Primate (1978), Byte Beautiful: Eight Science Fiction Stories (1985) на Quintana Roo (1986) и други, изключително популярни сред феновете на фантастичния жанр.
Тя е обяснявала защо използва мъжки псевдоним (Тiptree между другото е марка мармалад) в интервю: „Мъжко име изглеждаше като добра маскировка. Имах усещането, че един мъж няма да бъде толкова старателно оглеждан. Прекалено често през живота си съм била първата жена на някоя гадна работа.“
Някои изследователи предполагат, че Алис е имала проблем със сексуалната ориентация, докато други са склонни да вярват, че се е скрила зад мъжко име поради темите и жанра, в който работи. Със сигурност не всички американци по онова време са били готови да възприемат като автор на фантастична литература една жена.
Тя държи далеч от любопитството личния си живот, въпреки че акуратно поддържа кореспондеция с читателите и почитателите си. Известно е, че прекарва няколко инфаркта и не е далеч от мисълта за самоубийство.
На 19 май 1987 г. 71-годишната Алис Брадли Шелдън застрелва своя 84-годишен парализиран и ослепял съпруг, а след това се самоубива с изстрел в главата. Двамата са открити в едно и също легло, ръка за ръка, в къщата им във Вирджиия. Има и предсмъртно писмо. Името на писателката е обезсмъртено с наградата The James Tiptree, Jr., присъждана ежегодно за произведения в жанра на научната фантастика или фантъзи, които засягат и разширяват разбирането на проблема за половете и половото самоопределение.
Съвсем наскоро книгата на Джеймс Типтри-Младши The Girl Who Was Plugged In се превърна в първата „жива книга“. Тя е снабдена със сензори, съединени със специална жилетка, която по време на четене вибрира, свива се или се нагрява в зависимост от събитията, за които четеш в романа.
Нора Робъртс залива читателите с лавина от романи „…в смъртта” под името Дж.Д.Роб
Изборът на Дж. К. Роулинг („Хари Потър“) на мъжкото име Робърт Галбрейт, което стои върху поредицата криминални романи с главен герой Корморан Страйк, е обясним, но съвсем не е оригинален. По същата причина далеч преди нея американската писателка Нора Робъртс пише поредицата „… В смъртта“ като Дж. Д. Роб. Иска читателите да оценяват криминалните ѝ романи заради тяхната художествена стойност, а не заради това, че ги е писала славната и обичана авторка на романтични трилъри като „Всичко е любов“ и прочее (според Джордж Елиът тя трябва да е истински жив извършител на социално престъпление – б.а.).
По-интересно обаче е, че вече имаме прецедент – мъже, които пишат под женско име. Едва при връчването на литературна награда на Кармен Мола за романа „Звярът” през 2021 г. се разкриха Хорхе Диас, Агустин Мартинес и Антонио Мерсеро. Първият им роман от поредицата за инспектор Елена Бланко – „Кървавата годеница“, излиза през 2018 г., последван от „Пурпурната мрежа“ и „Годината на свинята“.
