Мила Стоянова: как да пазаруваме втора ръка

Мила Стоянова

Мила Стоянова е работохолик, shopaholic, природозащитник, творческа личност и co-founder на интернет платформата @femmeperium. Нямам представа как успява да балансира натовареността си на работа с хобитата си и с изграждането на невероятно стилен гардероб. Който впрочем е пълен с чудни секънд хенд находки, част от които виждаме в профила ѝ в Инстаграм (@millaa.nova). Сигурна съм, че тя е човекът, който ще ни даде най-добрите съвети как да пазаруваме втора ръка.

Предразсъдъците в тази посока са много. Мила  споделя, че нейни познати я посъветвали да занесе дрехите си от магазините втора ръка в църква, за да бъдат осветени и „пречистени“ от енергиите на предишните си собственици. Тя обаче не се стряска от подобни коментари, защото не пазарува втора употреба от вчера. Още като дете има добри примери в лицето на свои близки. От братовчедка, облечена в секънд хенд сако в прасковен нюанс, до майка си и леля си.

Кога започна да пазаруваш втора употреба?

В пубертета пазарувах бърза мода покрай приятелите ми. Но след това се завърнах към втората ръка. В началото просто защото ми беше по-изгодно, нетолкова с мисъл за околната среда или дали бих носила дрехите дълго време.

По време на следването си започнах да шия дрехи в университета. Тогава осъзнах, че не е реално роклята ти да струва 20 лева, при положение че само материалите са повече. Това бе повратната точка, която ме отказа от бързата мода. Последната ми покупка от такива магазини беше през 2019-а.

През 2020-а научих за неправителствената организация Slow Fashion Movement от Рада Бонева (известна с блога си thriftsheep.com – б.а.). Те отправяха предизвикателство 3 месеца да не си купуваш нищо и реших да се впусна. След огромен пазар за рождения ми ден реших, че това е точният момент.  Доста добре ми се отрази, тъй като се отказах да следя тенденциите. Успях да изляза от омагьосания кръг.

До каква степен социалните мрежи влияят на поведението ти като консуматор и как се бориш с това? По себе си съдя, че когато Хана от @cocobeautea качи снимка със съвършения раиран пуловер, едва се сдържам да не си купя поредния.

Разбирам те. Мел Робинс, известна с 5-секундното правило, и Джеймс Клиър (автор на „Атомни навици“) казват, че ако можеш да се въздържиш от нещо, по-добре за теб. Ако не, откажи се от него в някакви проценти. Започни с 50%, след това се откажи от още 20 и виж как ще ти се отрази.

Социалните мрежи оказват влияние върху всекиго и аз, за съжаление, не съм изключение. При мен методът е следният: ако не мога да се въздържа от някакъв тренд, който обзема психиката ми, първо отивам да си го търся във втора употреба. Миналата есен започнах да следвам много парижанки – голяма грешка. Бях тотално погълната от всичко на райета и мидирокли с копринени копчета. Реших, че задължително трябва да притежавам раиран пуловер също като теб. И затова започнах да търся в магазините втора ръка. След около 3 седмици си намерих един в магазин Mania след усилено манифестиране към Вселената от моя страна (смее се). Но когато реша, че ще пазарувам, в никакъв случай не е от магазин за бърза мода. Ако дрехата е нова, държа да е етично и устойчиво произведена. Затова се старая да пазарувам повече български брандове. Ако все пак не мога да покрия тези условия, позволявам си марки бърза мода, но само ако са втора ръка.

„Нямам нито едно шопинг приложение на телефона, изтрих всичко в опит да намаля консумацията. Стремя се да се ограничавам дори за дрехи секънд хенд.“

Когато пазаруваш, как разбираш, че даден артикул е твоят? Имам чувството, че ако влезеш в магазин  втора употреба с конкретна идея (например бял костюм), трудно ще постигнеш успех.

Нека те убедя в противното. Във втора употреба ходя по две причини. Едната е за определена дреха, която търся като въпросния раиран пуловер. Имам един лилав пуловер, който си бях харесала в Инстаграм. Реших, че трябва да го притежавам и си визуализирах лилави пуловери с буфан ръкави и набори. Открих го за невероятните 5 лева на бул. „Стамболийски“ две седмици по-късно. Обикновено изчаквам идеята ми да отлежи, да реша какво точно искам и след това отивам и го намирам. Може би невинаги от първия път, но досега съм имала доста успешни опити.

Другият повод да отида в тези магазини е денят на зареждане. Щом ми хареса нещо, купувам го само ако ми каже „твое съм“. Много артикули съм си харесвала и са ми „проговаряли“. Но повечето пъти, ако не е планирано и не знам с какво от гардероба си мога да го съчетая, не го купувам. Преди вземах всичко, което ми хареса, и се прибирах с две торби вкъщи. Вече избягвам безобразното пазаруване на дрехи.

Spread the love
More from Ина Иванова
Корсетите са отживелица, време е за друг вид талия
Тъкмо когато корсетът е в разцвета си – било то в традиционния...
Read More
0 replies on “Мила Стоянова: как да пазаруваме втора ръка”