Може би съм бил от Лондон в предишен живот, казва филологът, технократ и експерт в маркетинга и рекламата, който преведе текстовете на 42 емблематични поп и рок парчета
Милен Стаматов е от най-интересните интелектуалци между Бургас и София – филолог технократ, който може и да постави рекорд по преведени от английски текстове на десетки от най-великите парчета в световната поп и рок музика. Завършва прочутата езикова гимназия „Гео Милев“ в морския град, а след това и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През цялата му кариера, разпределена между електронните медии, големия бизнес и авангардните технологии, Милен си остава бохем и бард, почитател на изтънчения език и прецизната лексика – качества, ценени все по-високо в обществото ни, което често остава без сетива за изкуство. Самият той се определя като „висок, но не рус, с телевизионно минало и може би мултимедийно бъдеще – мъж, който вече като че ли намира своя глас“. Според него почерк имаме всички, но стил – само тези, които остават във времето. А двете личности, които най-много уважава в превода, са Златна Костова и Марияна Хил – перфекционистки, винаги вдъхновявали го в тази филигранна наслада. Милен добавя и още нещо за себе си: все така обича словото върху хартия, има си и тефтери, не само джаджи за напреднали. Може би заради тази своя страст към писмеността някой ден вероятно ще издаде преводите си.
Милене, каква беше бурната ви „английска“ младост в Бургас? Имахте ли учители бунтари да ви нахъсват към различното мислене? Беше и бурна, и английска! Годината – 1986-а. Като във филма „Вчера“ отвсякъде. Имаше подстригване на дълги коси, връщане от вратата на училището за липса на униформа. Но все намирахме начини да не се подстригваме. Всекидневни малки бунтове. А иначе милата ми гимназия си е едно от най-скъпите на сърцето ми неща. Влязох, без да знам и дума английски, и противно на всички слухове и хейтърски изказвания мнозина като мен влязоха с изпит и без протекции. Естествено че имаше и от другите, тя, Съдбата, обаче не прощава никому! Но това не е важно. Важното е, че там прослушах „Бийтълс“, „Куин“, AC/DC, „Пинк Флойд“, Dire Straits, Стинг… Учителите ни пускаха музика и ни караха да „вадим“ текстовете на песните от касетофон. Освен чрез музика определено ни нахъсваха да мислим извън нормите. И тези преподаватели не бяха никак малко – млади, умни, напредничави. Бореха се за нас. Радка Памукова ни „тормозеше“ здраво да учим руски, но сега съм й благодарен – нейни са думите: „Дети, езикът има нужда от време! Не бързайте!“ Класната ни Румяна Костова винаги ни подкрепяше. И много скъпият човек, на когото дължа много – учителката ни по литература Дора Николова, която напусна този свят отдавна. Ако не беше тя, нямаше да да мислим, да четем непрекъснато, да вървим напред с мисъл и да чувстваме силно.
Кой беше първият текст, преведен от вас, и защо избрахте точно него?Дора Николова ни научи, че българската литература се крепи на 3 колоса: Ботев, Яворов и Вапцаров. Разбира се, както се казва в съвременните филми, със специалното участие на цяла плеяда: от Патриарх Евтимий до Николай Лилиев. И насън да ме бутнат, мога да изнеса кратка студия по теория на българската литература. Така че няма изненада, че първият ми превод, но от български на английски, беше на „Прощално“ на Никола Вапцаров. Лириката на Ботев, Яворов и Вапцаров трябва много, ама много внимателно да се пипа. Та риск – не риск, мечка страх, мен – не, преведох „Прощално“ на един дъх. Струваше си всяка секунда от преживяването. Нескромно, но знам колко много душа, чувство и ум съм вложил, все едно сянката си съм вградил в превода.
Какво ви провокираше в началото на тази изключително прецизна и самотна дейност?
Това, което ме провокира и досега: възпитаната у мен, а може би и вродена страст към езика, към думите, към раждането им и към енергията, която носят, а тя трябва да се ползва за добро. Нали и Евангелие на Йоан започва така: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, Словото беше Бог“ („Евангелие от Йоан, 1:1). А иначе освен този велик текст, който всъщност е от началата на преводаческото изкуство през хилядолетията, към превод ме провокират най-вече любимите ми песни. Един ден осъзнах, че освен говорещите английски у нас малцина знаят за какво става дума в почти всички от най-известните парчета на света. Всичко започна от Delilah на Том Джоунс и Green Green Grass of Home. Бях в осми клас и прибирайки се вкъщи, един ден попитах мама и татко: „Кой е любимият ви певец? Не беше ли Том Джоунс?“ И след като им преведох съдържанието на любимите им евъргрийни, те адски се изненадаха, защото дори не подозираха, че зад привидно „леката“ поп музика на Delilah се крие трагедията на Кармен от едноименния роман на Проспер Мериме и операта на Жорж Бизе – убийство от страст. Или че „зеленото поле на моя роден дом“ е метафора преди осъденият на смърт герой на песента да поеме към края. Учудването на моите родители определено беше голямо. Днес те много се гордеят с преводите ми и им се радват.
