Милен Стаматов: да вградиш сянката си в превода

Имате ли успехи в други жанрове? Още в десети клас с моя съученик Петър Бозаджиев си бяхме наумили да правим модерни пиеси, за които нямаше преводи – аз да превеждам сам или в дует с него, а той да режисира и да играе главната роля. Така преведох „Лека болка“ от Харолд Пинтър, после „Играта“ на Бекет. И отидохме в Созопол да се опитаме да влезем в програмата на „Аполония“. Помня, че се видяхме с проф. Димо Димов, представихме се като ученици от английската гимназия в Бургас и помолихме за зала, едно представление и един прожектор. Петьо играеше, аз бях осветител. 

На 22 влизате в телевизията. Как успяхте да се запазите в джунглата на суетата, амбициите и надцакването, та да ви остане време за преводи, което си е душевно удоволствие? Влизането ми в телевизията беше абсолютен шанс. През август 1994-та ми отговориха, че молбата ми за работа е приета и да заповядам в екипа на Нова телевизия. Може да си представите – беше „наливане на основите“, имаше всякакви хора – и студенти като мен, и завършили, и колеги от киноцентъра и БНТ. Джунгла тогава нямаше, тя се появи после. Просто бяхме много млади и се учехме на занаят от добри професионалисти, един от тях беше лицензиран от CNN. През това време с преводи не съм се занимавал много, всичко се възроди през последните 10 години. Но през 1995-а получих разрешение от тогавашната шефка на новините  Албена Маринова, мир на праха й, да интервюирам световния драматург Харолд Пинтър. Гоних великия Пинтър цели три дни из всички места, на които беше поканен в София – от ВИТИЗ до Малък градски театър „Зад канала“. И накрая взех интервюто в хотел „Рила“.

Помните ли първото си посещение в Англия? Беше кратко, през 2002-ра. Бях вече в МобилТел и отивах на конференция по MMS, онези чудни картинки, които си изпращахме вместо SMS. Помня пътуването с влак от летище „Хийтроу“, след това площад „Пикадили съркъс“, „Рийджънт стрийт“, Бъкингамския дворец… Беше чудно! И червените телефонни будки из цял Лондон. Чуден град! Все едно съм роден там в предишен живот, чувствам го като свой дом.

Кои са любимите ви певци, певици, групи, чиито песни можете да превеждате по всяко време и във всяко състояние на духа? Мога винаги да пея или да тананикам от „Бийтълс“ и Елвис Пресли през B.B. King и Ерик Клептън  до Pink Floyd, Queen, Джими Хендрикс, Стинг, Джордж Майкъл, Елтън Джон, Майкъл Джаксън, „Металика“, Принс, „Джемирокуей“, Тина Търнър, „Бийч бойс“… Напоследък и зверските певици – гениалните Пинк, Лейди ГаГа. Изпускам много други – ето AC/DC, Z.Z. Top, Bon Jovi… Страшно много са! Лайнъл Ричи, Бруно Марс, Фарел Уилямс! Къде забравих Стиви Уондър и Earth, Wind and Fire?!Всъщност аз съм Водолей и мога по всяко време и във всяко състояние на духа да превеждам.

Имате ли своя класация: чии текстове за песни са най-скандални? Скандални са текстовете, лишени от смисъл и пълни с ругатни и глупост. Не ме разбирайте погрешно – множество изследвания казват, че интелигентните хора ругаят, но те ругаят добре и интелигентно. Има парчета с нецензурни текстове, които имат смисъл, но има и други, които са просто плява. От гениалните скандални текстове на песни мога да класирам в топ 3 следните, които предизвикват бурен скандал при излизането си:

Light My Fire на Тhe Doors – Джим Морисън е един от идолите на гневните млади мъже през 70-те и неговият живот е пълен с примери за скандално поведение, но то е предизвикано от бунта му срещу статуквото и „изгарянето“ му на кладата на свободата.

Maдона – Like A Virgin – зверски скандал с Ватикана заради откровените закачки на американката с италиански корени с теми табу: религия и секс, образа на свещеника. Всички пеехме това парче, то излезе, докато бяхме в английската (1989) с Express Yourself – скандал след скандал.

Много парчета от Литъл Ричард, Елвис Пресли през Джанис Джоплин, Pink Floyd до Бон Скот от AC/DC – известен скандален тип, уважаван от всички рок и метал фенове. 

Така че няма велик изпълнител, който да не е скандализирал обществото и да не е търсил път към човешки права и свобода.

Що за птица сте вие – филолог, технократ, свирите на китара, пеете. Нощем ли или денем пишете? Може би не съм точно птица: по-скоро съм човек на морето. Дайте ми планина и няма да знам какво да правя. Но оставете ме на морето – там ще ме намерите. И сигурно нещо сериозно ще ме занимава, особено спасяването на света – нали всички Водолеи сме от този род… Иначе и денем, и нощем ми се е случвало да превеждам. Да свиря – не! Съседите имат право на сън все пак!

Spread the love
Публикувано от
Още от Албена Атанасова

Владимир Карамазов: Новите срещи са по-важни от зациклените приятелства

Дали не ставаш все по-изявен индивидуалист? Не е точно индивидуализъм. Отделих се...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ