„Като теоретична и приложна област на научното знание психологическата наука разкрива един парадокс от съществуването на хората. Живеем предимно в главите си и
връзката между ум и тяло е почти прекъсната
Идва например човек с тревожност, търсим тригера, който я е отключил. Първо обсъждаме симптомите – как посреща тялото дадена ситуация – споделя опит от практиката си Милена. – Когато човек е в силна емоция, той е в центъра на кръга ѝ. И ако тя е негативна, носителят ѝ получава т.нар. тунелно мислене. Нужно е някой да го издърпа от центъра, така че да погледне на ситуацията отстрани. Само тогава, извън емоциите, може да види всички детайли и да работи върху себе си.”
Целта на комплексната работа е да бъде вдигнат потенциалът, ресурсът на индивида да посреща различните ситуации, сред които е и стресът.
Вероятно на всеки от вас се е случвало в стресова ситуация да не се сеща за елементарни неща, които би могъл да направи. Вижда ги, вече излязъл от кръга на емоцията. Това е защото стресовите хормони имат свойството да трият спомените, обяснява Милена.
Първият етап от изследването ѝ „Мисъл–действие/мозък–мускул“ бил входяща психодиагностика на типа личност и тревожността. Вторият – на систематични занимания с физически комплекс от упражнения. И когато всеки от изследваните 20 души на възраст между 20 и 55 години намерил с помощта ѝ своето, шест месеца по-късно Милена записала данните за
влиянието на физическите упражнения върху нивата на ситуативна тревожност
„Тялото събира чрез клетъчната памет дори това, което сме забравили. То трябва да се отпусне, за да работи човек с него. И за целта най-напред е нужно да се освободи дишането – с изправен гръб, отпуснати рамене… При паник атака например това е много полезна практика, за да се нормализира пулсът. Един от най-ефективните методи за лечение на паник атаки е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), която се фокусира върху променяне на негативните мисли и поведение. Психологът може също така да ви обучи как да контролирате дишането си и да се справяте със стреса“, споделя знанията си Милена, която докато водела курсове по аеробика, забелязала, че тялото реагира по различен начин при силна емоция. И с желание да разбере как работи нервната система, записала Когнитивно-поведенческата школа през 2013 г.
Основните двигателни практики, разработени и прилагани от Милена, са по
оста челюст-диафрагма-тазово дъно
„Периодично чистим къщите и колите си, но не и напрежението, което трупаме – напомня Милена. – И нормата е как се чувствам, а не колко мога да изтърпя.“ От теория и опит Милена знае, че тазовото дъно е като контейнер, в който ситуацията, възприемана от петте сетива, потъва и остава. Затова за разлика от практиките за отпускане на челюстта и диафрагмата препоръчва специфични упражнения за неговото стягане – системи от подбрани упражнения в бутикови двигателни сесии от Пилатес, Йога, Кегел, Barre au sol, фитбол.
На следдипломната си квалификация по сексология Милена базира работата си с двойки, които имат затруднения в интимните контакти. „Напрежението води до спад в интимността. Хората започват да търсят вина, а вината иска наказание – говори тя. – Понякога начинът на живот и заучените поведенчески модели трябва да бъдат променени, понякога да държим деня си под контрол води до повишаване на желанието за интимност.“
И един съвет от Милена към партньорите в една двойка – да не пристъпват към изясняване на отношенията и към сдобряване след конфликт, преди да са минали поне 6 часа от сблъсъка. Помните, че адреналинът трябва да е освободил място за хормоните на щастието, нали, а не те да влизат в сблъсък с него…
