Милица Гладнишка: Яркото кълбо на щастието

Кое те прави щастлива и колко често се въздигаш до седмото небе?

Имам няколко водещи сентенции – едната е „Няма пълно щастие, има само рядко.“ Не може да си перманентно щастлив, така се усещат само някои душевно болни хора. Не е нормално и да искаш да си щастлив на всяка цена – твоето щастие може да е нещастие за някой друг, нали? Мен винаги ме храни музиката. Другата ми сентенция е „Боговете не са ни унищожили заради музиката“. Заради Бах, Моцарт и „Куин”. Човечеството е вирус, който унищожава планетата. Но заради някои негови представители, създали прекрасна музика, Бог продължава да ни търпи. Всичко друго, сътворено от човека, го има в природата – и архитектура, и живопис, дизайн, технологии. Музиката няма откъде да бъде изкопирана, а с нея може да бъдат описани и вълната, и вятърът, и всичко съществуващо, видимо и невидимо. Обожавам я и съм благодарна на майка ми, че ме е посветила в нея, че ме е водила насам-натам, за да се науча на нещо. Вярно, че нетърпеливата ми душа не позволи да усвоя уменията да свиря на пиано или на тромпет. Сега съм си купила едно укулеле, но питай ме колко съм се научила да свиря… Исках да си акомпанирам така, като запеем в компания. Както и да е, аз съм царица на глупавите покупки.     

Как те търпи приятелят ти такава?

Ами той е като мен, вече осем години сме заедно. Много шантав, весел, музикален, свири на барабани, на акордеон. Още шестгодишен е играл Малкия принц. И на едно турне в Монако самият принц му е дал награда. Бил е и той неуправляем като малък. На своя глава отива в НАТФИЗ. То отвътре като те бута, никой не може да те спре.

Защо не се жените?

Не го мисля, защото не е нещо, което определя връзката ни. Около нас никой от приятелите ни не е женен. Това ни е на заден план. Още повече че нашите се разведоха. Не че ми е нанесло някаква травма, по-скоро ми даде пример, че не искам и на мен това да ми се случва, да живея така. Децата усещат кога родителите им не се обичат и не се харесват, но са заедно било заради тях, било заради финансите и имотите. Баща ми също беше шантав, четеше много, рисуваше карикатури, беше много духовит. Почина рано и не можах да го опозная добре. Но в семейството всичко се въртеше около баба, фокусираше се върху нейното здраве и благополучие, а мама оставаше някак на заден план. Тя изкарваше парите, а нямаше време за удоволствия, за забавления. С нея прекарах по-дълго, успях да я видя като своя приятелка, което за жалост не се случи с баща ми.

Ти по какви причини си се разделяла с мъж?

И аз, и сестра ми сме възпитани да бъдем свободни и самостоятелни. Така че при всеки опит да бъде ограничена личната ми свобода съм казвала край, тръгвам си. Или ако усетя ревност. Сега с моя приятел, като се скараме, пак много бързо паля и заявявам, че си тръгвам. А той е мъдър и разбран човек, винаги ме кара да премисля, да седнем и да поговорим. Сдобряваме се, естествено. И намираме баланса в отношенията си. Непрекъснато си доказваме, че компромисите изграждат връзката. Човек се развива бавно, цял живот се учи. Особено пък аз. Още не съм изживяла детството си.

Какво никога не правиш, Милице?

Хмм, не обичам да се оплаквам. Не се окайвам и самосъжалявам, не ми е в природата просто. А, и още нещо – не гледам в чуждата паница. Много често хората, когато им се сбъдне някоя мечта, я забравят и препускат нататък. Не си оставят време да се порадват, да се насладят на случилото се. Ама то ти се е случило, бе, човек, зарадвай се, бе! 

Като ме попита така какво не правя и никога не бих, се сещам, че няма да ме видиш в кабинет на естетичен лекар. Първо мен много ме е страх от операции, не обичам да пия лекарства и мразя болката. Не бих изтърпяла дори ей тонинко болка само за да се харесам на някого. Всичко, което би ми нарушило целостта и здравето, освен ако не е продиктувано от истинска нужда, ако не е животоспасяващо, определено не е моето. Затова не съм прибягвала до липосукция, каквато приятелки далеч по-слаби от мен си причиниха. Какъв е и смисълът да си набиеш хиалурон,  при положение че нямаш някакъв драматичен дефект на лицето? Било обидно и дискриминиращо да кажеш на някого, че е с патешки устни! Тя била жертва, видите ли!

Как поддържаш това тяло и този дух?

Зарежда ме общуването с природата, но винаги ще търся контакта с хората. Когато ги забавлявам, аз фактически съм енергиен вампир. Радостта и възхищението, които им причинявам, това, което запалвам у тях, го изтеглям към себе си и се чувствам като богиня. Аз и на село да отида да живея, веднага ще организирам нещо само и само да разпалвам огъня.      

Spread the love
More from Ваня Шекерова
Диана Димитрова: Пепеляшка, която не иска да ходи на бала
Кога си направи първата татуировка? Когато бях на 15. Никого не питах,...
Read More
Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *