Разказвали сме ви за Милош Бикович, когато всички момичета у нас, пък и по света бяха започнали да полудяват по младия сърбин – непосредствено след излизането на сериалите „Хотел Елеон“ и „Южен вятър“. Днес се срещаме с него. Поводът е „Южен вятър 2: Ускорение“, но е добра отправна точка Милош да разкаже повече за себе си
Още в първия си уикенд на екран у нас хитовият сръбски екшън „Южен вятър 2: Ускорение“ се превръща в най-касовия филм и съответно най-гледания. Може би това се дължи до голяма степен на близките по темперамент сърби или на факта, че има топла българска връзка. А може би, защото поредицата е вдъхновена от криминалния свят и мрачните събития през 90-те години, когато на Балканите цари безредие и политически хаос.
В заснемането на „Южен вятър 2:Ускорение“ участват най-големите звезди на сръбското кино, а на терен работят екипи от няколко държави, като едни от най-опасните и вълнуващи каскади са поверени на българи.
Една от тези звезди е младият Милош Бикович. Роден в бивша Югославия, и до днес Милош живее в Белград. Често отскача и до Русия, както и до България. В първата снима доста по-често, отколкото в Сърбия, а с втората иска да поддържа топли връзки, защото смята, че българите и сърбите са много близки по темперамент и душа и могат да си помогнат за общия успех на балканското кино. По актьорското майсторство се запалва, когато е на 13 години, и започва да посещава любителска театрална школа. Когато съобщава на родителите си, че киното го влече, те не са особено щастливи. Хубаво, че не ги е послушал обаче. За първия си голям успех смята филма „Монтевидео“, който разказва за група белградски футболисти, живота им, приятелството, любовта и тревогите – за всички събития, довели до участието на националния отбор на Югославия на първото световно първенство по футбол в Монтевидео, Уругвай, през юли 1930 година. Филмът рисува романтична картина на Сърбия от втората половина на 20-те години на миналия век, а Бикович играе известния нападател Александър Тирнанич. Филмът е сръбското предложение за 84-тите награди „Оскар“ и макар да не достига до финалната петица на церемонията, отваря за Бикович нужните врати. Мечтата да прави кино вече не е просто фантазия и актьорът бързо влиза в Университета за изкуства в Белград, където прави докторат по кино и актьорско майсторство. Има амбиции да режисира и да продуцира собствен филм. Прави един сериал, една театрална продукция и участва в поддържаща роля в „Сбогом, Ленин“, което пък води до запознанството му с Никита Михалков. Руският режисьор го кани за една от основните роли във филма „Слънчев удар“.
Днес кариерата на Бикович е в подем – той снима филми и в Русия, и в Сърбия, а понякога му се случва да участва и във филми с международен привкус, какъвто е „Отвъд ръба“, руски екшън с участието на Антонио Бандерас. Бикович говори перфектно сръбски, руски и английски и няма проблем да играе в най-различни продукции. Физиката му също предполага световна популярност, като в Русия и Сърбия е сравняван с актьори като Джеймс Дийн и Леонардо ди Каприо. Препоръчваме ви да следите Милош Бикович отблизо, предстоят му големи неща, а най-лесният начин са социалните мрежи. В официалния му Инстаграм профил @bicovic може да откриете повече за него и за предстоящите му проекти. И да прочетете това интервю, разбира се.
Казвал си неведнъж, че според теб сърбите и българите са близки по темперамент. С това впечатление ли остана, когато снима с българските актьори в „Южен вятър 2: Ускорение“?
Да, останах точно с такова впечатление. Имах го и преди, но докато снимахме филма, първото ми впечатление и мнението ми се потвърдиха.
Как се развива сръбското кино през последните години и къде се Балканите на картата на световното кино?
Да, Балканите присъстват на световната кинокарта, но можем да предложим много повече, имаме толкова много талантливи хора и наистина интересна история, която според мен е основа за добро кино.
Имаш ли любим сръбски филм и кой е той?
Някои от тях са Ko to tamo peva, Maratonci trče počasni krug, Underground, Otac na službenom putu и Lepa sela lepo gore.
Коя е ролята, която си мечтаеш да изиграеш?
Бих искал да играя в някои от пиесите на Шекспир, например в „Хамлет“ или „Ричард III“.
Кое е най-голямото очарование на Балканите, което задължително трябва да бъде показвано?
Това определено е чувството ни за хумор, гостоприемството и голямата ни смелост.
„Южен вятър 2“ е продължение на сериала „Южен вятър“ – какво е да се върнеш в обувките на Петър Мараш?
Той е извън себе си. Извън пътя си, буквално извън къщата и обувките си във втората част. Той е загубил контрол и се опитва да навакса с онова, което се е случило през целия филм. Освен това осъзнава, че не е в състояние да контролира живота си.
Разкажи ми интересна случка от снимачната площадка на филма – имаше ли нещо, което те изненада?
Снимахме в гората. Аз карам мотор и съм толкова съсредоточен, че не виждам огромна дупка, покрита с трева. Паднах в нея, а моторът падна върху мен. За щастие, някак успях да не си счупя крака.
Трудно ли е да си сръбски актьор в световното кино и имало ли е моменти, в които ти се е искало да се откажеш?
Не бих казал, че е трудно да си сръбски актьор, всяка професия и всяка националност има своите трудности и предпочитания. Не мисля, че е по-трудно да си сърбин, отколкото български или американски актьор. Не искам да се отказвам. Просто понякога съм мислел да си тръгна, защото чувствах, че мога да направя и нещо друго след 10 години актьорство. Без да се налага да спирам и без да имам някакви големи пробиви в кариерата.
А преди да решиш да бъдеш актьор, какъв мечтаеше да станеш?
Спомням си, че когато бях малък, исках да бъда дървосекач. Исках да бъда главният човек в гората с брадва и само да сека.
Как стои сръбското и изобщо балканското кино на фона на световното?
Имаме много добра основа да се откроим, добра традиция, много интересни режисьори, талантливи млади хора, история и култура. Единствено нямаме пари, но филмите стават все по-достъпни, достъпно става и желанието за такъв вид съдържание. То расте и става все по-голямо и по-голямо всеки ден. Мисля, че това може да е добра възможност в бъдеще за балкански, сръбски, български и прочие филми.
Какъв човек си извън екрана и ролите?
Не знам какъв човек съм извън екрана. Ако ти кажа добри неща за себе си, може да се счита за реклама и маркетинг, а ако ти кажа лоши – това е признание, така че предпочитам да не говоря за себе си.
Кои са филмовите проекти, с които се гордееш най-много?
Гордея се с всичко, което съм в киното и в театъра. Например когато правих филма Kholop в Русия и той се превърна в най-големия боксофис успех в историята на руското кино. Никога не знаеш как ще се развият нещата в нашия бранш. Понякога не харесвам филм, който съм направил. Но после някой ми казва, че наистина е харесал този филм и той е бил специален за него. Никога не знаеш как нещо ще бъде възприето от публиката и какво ще се случи със зрителите. Трудно или дори невъзможно е да се предвидят такива неща, затова и не мога да кажа с кой проект се гордея най-много.
А кои са имената в индустрията, с които си играл, и онези, с които искаш да снимаш занапред?
Играл съм с Никита Михалков, Арманд Асанте, Джони Деп и Антионио Бандерас. В бъдеще бих искал да работя с Кристофър Нолан, Андрей Звягинцев и Клим Шипенко, който е мой приятел. Работих с Клим и той ще е първият човек в историята, който снима филм в Космоса.
С какво се занимаваш в момента и кое в работата ти харесва най-много?
Сега работя по няколко сериала. Първият е „Телки“ в Русия, или The Chicks, както е преводът му на английски. Снимам и филма „Хочу замуж“ („Искам да се оженя“). Освен това започвам втората част от поредицата „Южен вятър“ и имам някои интересни нови проекти, за които обаче не мога да говоря.
Как се виждаш след 10 години?
След 10 години се виждам слаб, но в страхотна форма, много богат 24-годишен мъж. Да, правилно ме чу – 24-годишен мъж.
