Мирослава и Танко Кацарови: Музика и вино под небето на Тракия

Фотография Светослав Караджов

От самото създаване на Джаз ФМ радио джаз певицата Мирослава Кацарова е  автор и водещ на предаването за латино джаз „Дезафинадо” и на предаването за вокален джаз “Сингин енд суинген”. Преди 19 години радиото издава дебютния й албум “Бяло в бяло” с музика, написана специално за нея от Румен Тосков-Рупето по нейни текстове.

От няколко години  Мирослава прави Джаз фестивал в родния си град Пловдив, през сцената на който са минали артисти като Кърт Елинг, Джошуа Редман, Ричард Бона, Майк Стърн, Дейв Уекъл, Дейв Холанд, Крис Потър, Ян Гарбарек, Елиане Елиас, Дони Маккаслин, Джон Скофийлд, Джон Клиъри, Кърт Розенуинкъл, Мария Жоао, Виктория Толстой, Розалия де Соуса, Теодосий Спасов, Влатко Стафановски, Христо Йоцов, Антони Дончев, Петър Славов-младши, най-успешният български джазмен в САЩ.

Мирослава Кацарова и Танко, нейният съпруг, ни посрещат в една гореща августовска неделя в своя рай недалеч от града. Къща на баир с великолепна гледка към Пловдив, откъдето Мира оглася тракийската низина с вълшебния си глас, а Танко се е отдал на винарство. На един дълъг обяд, приготвен от любезната ни домакиня, на хлад под чардака на къщата им се отдаваме на удоволствието от разговора за красивите и важни неща в живота. Едно от тях е музиката, за която Мирослава казва: „Дори и тъжните истории светят през нея!“

Какъв нов проект подготвяш за вярната си публика?

От няколко месеца съм готова с новата си концертна програма Alfonsina y el mar, по името на старата аржентинска песен „Алфонсина и морето“, изпълнена за първи път през 1969 година от иконичната Мерседес Соуса. Тази песен даде заглавие на цялата ми концертна програма, вдъхновена от латиноамериканската музика и душевност. В нея съм включила бразилски боса нова песни, аржентинско танго, няколко мои песни, една перуанска и любимата ми мексиканска Cucurucucu Paloma. Нея преоткрих заради филма на Алмодовар “Говори с нея”, още повече че версията на Каетано Велосо там е моят идеал за тихо, почти изведено от тишината пеене, ненатрапчиво и с овладяна страст, което е по-трудно от всяко викане и атлетично разпяване във високия регистър.

Тази програма бе планирана за април, но поради пандемията отложихме началото с концерт на 12 септември в двора на театъра в Пловдив.

Какво е музиката за теб?

Музиката е отвъд думите. Тя е моят личен изход към светлината и доброто. Един от любимите ми поети Елин Рахнев бе написал текст за моя песен и в нея се пееше “Синчецът на небето си…”. Простор и спасение, утешител на тъгите, епифания. Музиката е и игра, тя пази детето в мен и така ценната ми наивност. Докато пея, се забавлявам, приключенствам, чувствам се откривател. Интересно, че дори тъжните истории светят през музиката. И пак заради нея намирам отговорите на въпросите си, а вътрешните ми лабиринти внезапно се превръщат в лесни за решаване загадки.

Боса нова е любимият ти стил в музиката. Има ли и други?

Боса нова е сред любимите ми стилове, но не единствен. Това е музика, която съдържа в себе си възхитително противоречие: тъга и щастие в едно. Горчиво-сладка меланхолия, уютна болка и всичко подобно на това. Има дума в португалския език, която го изразява: saudade. Това е непреводима дума, която се свързва с чувствата, изпитвани от моряците, след като влизали в морето и дълго не се прибирали у дома. Но изпитвали тъга към брега, към близките си, към любимите, осъзнавайки, че скоро няма да се срещнат. Това чувство се превръща в поетична метафора на насладата от страданието по невъзможното. Невъзможните брегове, невъзможните избори, невъзможните любови.

А като музика боса нова звучи ритмични и мелодично, дори някак по детски лесна, но никак не е. Излъчва непосилна лекота, но тя е привидна. Защото в дълбините си боса нова не е проста музика, заражда се като резултат от срещата на бразилската традиционна музика и джаза. Тъй че тя е разбираема и умна, фина и изискваща, но човешка.

С кои музиканти и композитори обичаш да работиш?

Едно от важните условия, за да работя с някого, е да ми е близък по дух и интелект. Не бих работила с някого, когото чувствам далечен или пък има радикални различия по отношение на естетиката, а и на етиката. Първият ми албум е реализиран с Румен Тосков-Рупето, който написа всички композиции за „Бяло в бяло“. А той бе ангел, рядко благороден и интелигентен музикант и личност. Вторият ми албум Vuelvо al sur направих с музика на Веселин Веселинов Еко и на Пиацола, но аранжирана от Еко. Той ми е пример как на сцената да не се взимаш на сериозно. В албума имаше и две композиции на Живко Петров, когото също много ценя. Третият ми албум My CINÉMA направихме заедно с Мирослав Турийски, отново с Еко и с Христо Йоцов, мой приятел и вдъхновител повече от 20 години. Сега имам пред себе си нови предизвикателства, защото започвам работа по нов албум с един от най-добрите и дълбоки български джаз пианисти – Антони Дончев. Тъй че животът ме среща с изключителни хора, на които се възхищавам и от които се уча. Мой идол, от когото се уча и имам късмета да работя с него, е и Теодосий Спасов.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Ваня Монева – българският Караян в рокля
Ваня Монева е създателка на женския народен хор „Космически гласове”, който от...
Read More
Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *