Обожавани, отричани и осмивани, носителките на короната за най-красива българка откриват щастието далеч от светлините на прожекторите и големите подиуми. Спираме вниманието ви върху най-любопитните акценти от историята на конкурсите за красота
Текст: Косара Ангелова
Красотата на българските жени е легендарна, но за жалост – непризната на световната сцена. Изключение е шестото място на Жени Калканджиева на „Мис Свят“ преди почти 30 години. Затова пък покрай българските красавици се водят спорове, въртят се интриги и дори блика насилие. Достатъчно е да си спомним войната за правата на конкурса „Мис България“, довел до взрив по време на церемония и до убийство на собственика на лиценза Васил Папазов, обвиненията в подкупи, задкулисни машинации и прекомерни козметични интервенции…
1906 г.
Първите сведения за проведен конкурс за женска красота в България са от 1906 г. По това време новоосвободеното общество се старае да подражава на европейските привички на всички нива и организира дефиле на красавици във Военния клуб в София. Регламентът е доста свободен: участват девойки и омъжени госпожи без възрастови ограничения. Различни автори сочат за победителка Лора Каравелова-Дренкова, но няма достатъчно информация как е преминало събитието.
1909 г.
След пауза от няколко години в София има втори конкурс за красота. На 21 ноември 1909 г. Дружеството на столичните журналисти организира избор на най-красивата българка под зоркия поглед на политически и културни дейци. Поканени са министър-председателят Александър Малинов, представен от съпругата си и дъщеря си, и министрите Иван Салабашев, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, бившият министър Иван Ев. Гешов. Дворецът се представлява от Страшимир Добрович, Чапрашиков и граф Пол дьо Шевремон. Иван Вазов, Стоян Михайловски, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо К. Яворов, д-р Кр. Кръстев, Петко Ю. Тодоров също плакнат очи в най-хубавите си сънароднички. Участничките са 17, а първите три места се заемат от госпожица Мила Миткова – учителка в I софийска девическа гимназия, която печели с 695 гласа, госпожа Лора Каравелова-Дренкова и Люба Панайотова – певица. Останалите дами също са от знатни и добри семейства, а за фон на събитието звучи концерт от произведения на Бизе, Вебер, Пучини, Вагнер в изпълнение на най-добрите български музиканти.
1929 г.
След 20 години третият конкурс за красота в България е на 30 януари 1929 г. Организиран е от вестник „Зора“ на Данаил Крапчев. Той обявява Люба Йоцова за „Мис България“ в Градското казино в София. След избора тя става рекламно лице на машина за къдрене на коса „Йожен“. Цигарената фабрика „Томасян“ пуска папироси с нейна снимка на кутията. Създаден е одеколон „Люба“ от Фабриката за парфюми на В. Папазов. В ресторант „Юнион палас“ е пуснат сладолед „Люба“. Като победителка Йоцова получава застраховка от застрахователно дружество „Балкан“ на стойност половин милион лева и галавечери в нейна чест в най-добрите софийски ресторанти. Подарени са ѝ множество тоалети от Райна Ракарска и Пелагия Видинска, както и предложения да бъде обслужвана безплатно и за дълго в парфюмерийни магазини, фризьорски салони и ресторанти, кина, театри.
Изборът ѝ не минава без скандал – според слуховете любимка на публиката е друга кандидатка – 21-годишната Радка Йосифова. Короната обаче е връчена на Люба, защото баща ѝ, богат търговец на яйца, е един от спонсорите на конкурса. Госпожица Йоцова участва в първия конкурс за красота „Мис Европа“ в Париж на 7 февруари 1929 г., където се състезава с претендентки от 17 държави. Отказва да участва в конкурса „Мис Вселена“ в САЩ. Омъжва се за първата си любов – Васил Веселинов, и живее скромно до 1987 г.
1930 г.
След успеха на Люба конкурсът „Мис България“ се превръща в привлекателно събитие за градските момичета. Всяка иска да получи привилегиите на Йоцова и напливът от кандидатки е сериозен. Конкурсът обаче завършва скандално. Очаква се да участва и да го спечели подгласничката от предишната година Нора Трифонова, но тя се отказва в последния момент. Печели Кунка Чобанова от Долни Лозен, посрещната от едни с ръкопляскания, от други с освирквания.
В Париж „Мис Европа“ става гъркинята Алики Дипларакос, по-късно лейди Ръсел. Най-известна е французойката Ивет Лабрус, която се жени за принц Ага Хан III.
Красотата на Кунка е оценена високо и тя трябва да замине през септември за Рио де Жанейро за участие в „Мис Вселена“. Неизвестни са причините, поради които се връща внезапно в България. Според тогавашните български вестници Кунка се отказала, защото се сгодила за офицера Никола Недев, син на знаменитата българска актриса Златина Недева. Умира през 1979-а в оскъдица, след като комунистическата власт убива съпруга ѝ и отнема имотите им.
1967 г.
Последвалите войни и смяна на режими изпращат конкурсите за красота в девета глуха като буржоазна приумица, но през 1967 г. България избира единствената си социалистическа Мис. Красавицата Бранимира Антонова е избрана най-напред за „Мис София“, след това и за „Мис България“. След конкурса партийният орган „Работническо дело“ пише: „Не е ли обидно да си качваме момичетата по подиуми и да ги разглеждаме като расови коне?“ Публикацията слага край на конкурсите за красота. Бранимира се насочва към киното – снима във филмите „Процесът“, „Мъже в командировка“, „Танго“, „Прозрачната“, „Бягство в Ропотамо“, „Чудесна катастрофа“. През 80-те прекратява филмовите си изяви и се посвещава на правото и на дъщеря си.
1989 г.
В края на соцрежима „Мис България“ се възражда с интриги и скандали. Първото му издание се провежда в хотел „Родина“ под името „Мис Родина 1989“. Конкурсът е подновен от Страхил Гановски съвместно с БОК с тогавашен председател Иван Славков. Победителката е скандалната Соня Васи, готова на всичко, за да привлече вниманието към себе си. Преди да спечели титлата и да получи право да участва на световния форум в Лондон, тя е известна с отношенията си с дуета Братя Аргирови, а след конкурса отново използва положението си, за да си проправи път в света на шоубизнеса и успешните мъже в него. Не непременно с благоприличие. Години по-късно ще стане известна и като първата българка, снимала се за американския Playboy – съмнителна кариера за една мис.
Любомира Славчева
1990-1993 г.
След Васи короната на „Мис България“ последователно носят няколко красавици. Първа е Виолета Гълъбова, през 1991 г. печели Любомира Славчева, през 1992 г. – Елена Драганова, а Вера Русинова слага короната през 1993 г. Периодът е специфичен, защото за първи път става ясно, че модният бизнес има голям потенциал за печалби. И големите играчи на деня непременно искат да се отъркат в него. Започват спорове за правата на събитието, които през следващите години ще обагрят името му с кръв.
1994 г.
Лятото на 1994-а остава в историята на „Мис България“ с брутален атентат. На 17 юни около 17,20 ч. мощен взрив избухва в зала „Универсиада“ в София, където 10 минути по-късно се очаква да дефилират красавиците. Бомбата с около 600-800 г тротилов еквивалент е първият терористичен акт в новата ни история. Взривът е в тоалетната на залата, а при него загива 68-годишният Георги Караджов от пловдивското село Костиево, дядо на една от участничките – Гергана Караджова. Задържан е Росен Николов, който по това време води спорове с Васил Папазов от агенция „Интерсаунд“ за името „Мис България“, но по-късно е освободен. Победителката е избрана ден по-късно и е Стела Огнянова. Гергана Караджова става нейна подгласничка.
1995 г.
Едва ли има почитател на българската красота, който да не помни успеха на Жени Калканджиева на световния конкурс. Избрана като „Мис България 1995“, Евгения стига до шесто място на „Мис Свят“, а това ѝ дава кураж да основе модната агенция „Визаж“. През следващите години моделският бизнес обаче става все по-ожесточен и Калканджиева го изпитва лично с атака, която без малко не коства живота ѝ. Намушкана е в корема при нападение пред офиса ѝ, като и до днес не са изяснени обстоятелствата около това събитие.
1997 г.
Освен с избора на Симона Величкова за „Мис България 1997“ годината остава в историята на конкурса и с убийството на организатора му. Васил Папазов, собственик на „Интерсаунд“, е застрелян на бул. „Черни връх“ в столицата на 12 декември.
През следващата година вдовицата му влиза в пряка конкуренция за правата на „Мис България“ и в продължение на няколко сезона страната ни е представяна не от една, а от две красавици, които дефилират на световната сцена в различни лицензирани конкурси.
1998 г.
„Мис България 1998“ Наталия Гуркова е сред малкото останали в светлините на прожекторите и днес, 25 години след своя звезден миг. Веднага щом слага короната, клюките започват да преследват Наталия, а злословията гласят, че продава красотата си на родни и чужди бизнесмени срещу скъпи подаръци. Връзките ѝ с подземния свят нееднократно са коментирани и запечатвани от обективите на папараците, но брюнетката запазва мълчание. Убийството на съпруга ѝ Джордже Михалевич през 2018 г. я връща от Южна Африка у нас, където стартира нов бизнес в модата.
2001 г.
Макар да е част от „нелегитимния“ конкурс за красота, Ивайла Бакалова остава в историята с титлата „Мис България“ и с появата си на два международни конкурса. През следващите години името ѝ е свързано с десетки скандали от интимен характер, като основен е този със спонсора на конкурса, който печели – Илия Павлов. Часове преди да получи короната, столичен вестник избухва с новината за нагласена надпревара, но това не вълнува красавицата, която продължава гастрола си по модните подиуми. Публиката я напада и заради говорния дефект, който тя години наред бори в кабинета на логопеда.
2002 г.
Изборът на миловидната Теодора Бургазлиева е приет с въодушевление, но скоро след церемонията става ясно, че тя ще се прости с титлата в полза на подгласничката. Причината – преди години Бургазлиева е снимала естетска еротична сесия. Кадрите от нея мистериозно се появяват в централата на световния конкурс. Мълви се, че това е целенасочен удар върху организаторите на конкурса от българска страна, за да им бъдат отнети правата.
2007 г.
Половин година преди да завоюва короната, Юлия Юревич позира за предизвикателна, макар и не гола фотосесия за списание „Максим“, което явно не притеснява собствениците на конкурса. Във вените ѝ тече и руска кръв от дядо ѝ по бащина линия, което също не води до чак такъв скандал, както с настоящата „Мис България“ Елизабет Кравец заради украинската ѝ жилка. В победната си година Юлия се явява за втори път на конкурса. В предишното му издание изобщо не попада сред финалните 10, но това не я обезкуражава. Затова пък интригата около името ѝ, замесено по грешка в наркоскандал, заплашва сериозно реномето ѝ.
Днес Юревич е съпруга на руския бизнесмен Сергей Синдраков. Преди няколко години красавицата се ориентира към бизнеса с имоти и строителство и не се изкушава от светлините на прожекторите.
2009 г.
Антония Петрова „грабва“ окото седмица преди конкурса през 2009 г. още с телевизионното си участие в „Часът на Милен Цветков“. Двамата имат спор, който е причина покойният водещ да я провъзгласи за „Мис Крокодил“. Този прякор съпровожда и до днес перничанката редом с титлата „Мис България 2009”. Антония е една от първите носителки на короната с естетични корекции. Това дава основания през следващите сезони все повече момичета с видими подобрения да се бутат в надпреварата.
2011 г.
Изборът на Ваня Пенева за „Мис България“ отново не минава без скандали. Красавицата е нарочена за фаворитка на продуцента на конкурса Вили Сечкова и в интимни отношения с бившия работодател на Сечкова Андрей Арнаудов. Опитът цялото шоу да се представи за риалити формат пред очите на публиката също не жъне положителни коментари. Зрителите „оплюват“ красавиците и откровено смятат, че конкурсът е станал голям цирк. Този формат обаче се запазва с различни вариации още няколко години, преди тотално да изгуби интереса на аудиторията.
2012 г.
Логичното развитие на риалити ерата на „Мис България“ продължава с есемес гласуване за претендентката. Скандални манипулации на вота обаче детронират избраната Ина Манчева само 24 часа след финала. За номер едно е провъзгласена завършилата втора Габриела Василева, която получава правото да представлява страната ни на световния форум за красота.
2017 г.
Рядко общественото мнение е било в консенсус с избора на „Мис България“, но през 2017 г. победата на Тамара Георгиева обединява цялата нация. Блондинката с доста характерни черти трудно влиза в калъпа за красота, а това е причина мнозина да нарочат титлата за купена. Тамара обвинява за избухналия скандал некадърни фотографски кадри, които я представят грешно пред публиката. Според клюките години по-късно обаче сама прибягва до пластични интервенции, за да подмени това, което смята за недостатъчно съвършено във визията си – своя специфичен нос.
2020 г.
През 2020 г. скандалите, които тресат конкурса за красота „Мис България“, се приемат за нещо съвсем нормално. Изборът на две красавици от два паралелни конкурса също. Макар вече неофициално да е преглътнат фактът, че повечето претендентки имат поне силикон в бюста, големите визуални промени до този момент не се толерират. Победата на Венцислава Тафкова обаче повдига въпроса за тях, след като брюнетката се появява неузнаваема на финала заради филър в устните. Процедурата не е нова за нея, но, изглежда, дни преди конкурса не е било най-подходящото време за интервенцията. Публиката избухва с коментари и нападки, но в крайна сметка Венцислава удържа короната. Грешката ѝ обаче дава добър пример на кандидатките през следващите години как да прикриват подобренията си по-кадърно.
