Текст Надя Теодосиева
Родена съм и израснала в Благоевград. Около 18-ата ми година за мен нямаше по-голяма цел от тази да се разкарам оттам. И въпреки наличието на два университета (Югозападен и Американски), нямаше сила на света, която да ме накара да продължа съществуването си в югозападния град. Повече от десетилетие по-късно – осъзнала преимуществата и благините на родното място, съм по-готова от всякога да се завърна. И може би има защо…
Препускане из Малкия Париж
Някога Скаптопара (след 300 г. пр.н.е.), после
Горна Джумая (до 1950 г. ), а днес – Благоевград, това е един от малкото
провинциални градове в България, които изглеждат неособено засегнати от
демографската катастрофа. Населението след 1990 г. остава почти непроменено,
само броят на студентите в университетите расте. Въпреки това за миналата
година статистиката нареди града до бедния Видин по размер на възнагражденията.
Нещо, което за разлика от случая с Видин не може да бъде забелязано с просто
око. Защото Благоевград е известен със своите десетки кафенета, ресторантчета,
бар енд динъри и прочие, повечето от които са съсредоточени на няколко улички в
центъра на града. Препоръчително е човек да си резервира предварително маса,
ако иска да се храни там в обедната почивка.
Ако сте местен или решите да поостанете, непременно ще се запознаете с минимум
дузина господа, за които е известно, че нямат и ден трудов стаж, но пък
демонстрират завиден начин на живот – кръжейки от кафене в кафене, облечени в
най-актуалните дрехи за сезона.
Пак в района на Площада, ще се сблъскате с безброй млади майки с детски колички,
всяка от които на минимална стойност колкото стар автомобил…
Трябва да се отбележи, че градът дава възможност да отгледаш поколението си в
относително спокойствие и удобства. Пешеходната зона обхваща почти целия
идеален център и предлага всякакви забавления за деца. Образованието също е на
ниво. Частни детски градини няма, защото се счита, че и в държавните
наследниците джумалии получават отлична грижа.
Благоевградчанки предпочитат да пазаруват в столичните молове, но държат да
разхождат придобивките в собствения си център. Въобще – външният вид е нещото,
по което най-често посрещат, тъй че бъдете подготвени!
Като архитектурни дадености градът трудно може да се похвали с нещо
изключително. Благоевград добива днешния
си облик след 50-те и площадите, административните сгради и панелките извън
центъра носят именно естетиката на ранния социализъм. Днес обаче трескаво се
санират блокове, изграждат се кръгови движения, засаждат се магнолии. Главната
улица винаги е украсена (най-често с чадъри, висящи от дърветата) и градът
изглежда цветен и поддържан. Вечер Благоевград е огрян от голям светещ кръст,
разположен върху един от прилежащите хълмове. Там, освен че ще се насладите на
чудесна панорама, може да намерите и весела компания, пушеща първокласна
петричка реколта канабис.
А понеже съм се разхождала в Central Park през зимата, гордо мога да заявя, че
градският парк на Благоевград е в пъти по-як – алеята до Бачиново минава покрай
река Бистрица, а в самия парк има езеро с водни колела, патици, гъски и черни
лебеди!
Географското разположение на града е стратегическо. Гръцката, македонската и
сръбската граници са съвсем близо. Река Струма – също. Туристите, пътуващи към
Бяло море и Банско, щат, не щат, минават през Благоевград. И въобще, както
подобава на град, който държи на земните блага – има къде да си почивате, без
да биете много път.
Слънце грее, дъжд вали… хубаво е в
Симитли
(Бел.авт. – цитатът е силно цензуриран!) Емблематичният рефрен е съчинен от незнаен фен на футболен клуб „Пирин”. Отборът няма особени заслуги през последните години, но за сметка на това агитката е вярна, корава и обича да се саморазправя. Несъмнено най-голямата гордост на Пирин и неговите есесовци (така наричат себе си най-екстремните запалянковци) е Димитър Бербатов. В Благоевград почти всеки е близък, роднина или поне приятел на брата на футболиста.
Като една баш благоевградчанка, много исках да се похваля с нещо и започнах да мисля за известни съграждани. И понеже не ми хрумна нищо друго освен гореспоменатия Бербатов, отворих Гугъл. В Уикипедия са изброени десетки революционери (да, гореща македонска кръв да искаш!), още толкова видни комунистически дейци и по-малко настоящи управници. Освен Бербатов и още няколко футболисти, които май са известни основно из застаряващата „парижка” интелигенция (пример: Георги Бачев и Георги Бижев), личностите на града не са застъпени виртуално. Композиторът пианист Константин Цеков от ФСБ например е пропуснат в Уикипедия.
Следващите резултати в търсачката са заглавия от местната преса.
