127 години след рождението си графинята остава с това, че популяризира двойния наниз от перли, асиметричните рокли, блузите с разкроени рамене и лака за нокти в цвят нюд. Но отвъд тенденциите противоречивият ѝ образ на мъжeмелачка не спира да провокира разговори вече век
Запознайте се с Мона фон Бисмарк – забравена модна икона, първата американка с титла за най-добре облечена в света, дадена ѝ от група велики кутюриери, сред които Шанел, Вионе и Ланвен. Муза е на Кристобал Баленсиага, от когото веднъж поръчва 150 артикула в рамките на един сезон, след като голяма част от дрехите ѝ се губят при влакова катастрофа, и изпада в депресия при затварянето на модната му къща през 1968-а. Труман Капоти дори я използва като прототип за ослепителната героиня Кейт Макклауд в „Сбъднати молитви“. „Нейните необикновени котешки очи и сиво-синя коса са нюйоркски феномени“, разказва той пред Vogue през 1936 г.
Бисмарк в рокля на Balenciaga
Фотография / The Cecil Beaton Studio Archive at Sotheby
Преди да стане едно с каймака на парижкото общество, да я нарисува Салвадор Дали, да застане пред обективите на Хорст П. Хорст и Сесил Бийтън и да преобрази пейзажа на един италиански остров, Мона фон Бисмарк е най-обикновено момиче от Кентъки. Дъщеря на треньор по езда и селекционер в Churchill Downs, Едмона Травис Страйдър е родена в Луисвил през 1897 г. Родителите ѝ се развеждат, когато е дете, и заедно с брат ѝ Робърт са отгледани от баба им.
Омъжена пет пъти, овдовяла три пъти и разведена два пъти, Фон Бисмарк натрупва богатството си чрез бракове – особено третия с Харисън Уилямс, смятан за един от най-богатите мъже в Америка. Но за него след малко.
През 1917-а, когато е на 20 години, Мона се омъжва за Хенри Джей Шлезинджър, с 18 години по-възрастен от нея и син на богат бизнесмен от Уисконсин. Тя му ражда дете – Робърт Хенри, но го оставя на грижите на баща му срещу половин милион долара, когато се развеждат през 1920-а. В крайна сметка Мона се премества в Ню Йорк и се омъжва повторно година по-късно. Запознава се с втория си съпруг – Джеймс Ървинг Буш, банкер, също от Уисконсин, докато е омъжена за Шлезинджър. Младоженецът отново е по-възрастен от нея, този път с 14 години. За него казват, че е най-красивият мъж в Америка. Но това не успява да задържи любовта им жива и през 1925-а отново следва развод, този път на европейска територия в Париж.
Градът на любовта кара Мона да се чувства на мястото си. Там красотата на нежния пол и неговият чар се почитат подобаващо. За жените, идващи от Америка, където трябва да имаш кариера, но да не си твърде амбициозна, да си независима, но не прекалено силна, да си чаровна, но не изискваща, да си секси, но не и лека жена – Париж е същинско облекчение. Най-сетне ти е позволено, даже се препоръчва да показваш извивките си, бръчките си. Да бъдеш себе си, да бъдеш жена.
По това време Мона е съпруга на Харисън Уилямс. По-късно тя се омъжва отново и става графиня Мона Бисмарк
Фотография / Getty Images
Кой би могъл да те съди? И Мона се възползва от това. През 1926-а тя отваря магазин за дрехи в Ню Йорк заедно с приятелката си Лора Мериам Къртис. По това време Лора е сгодена за Харисън Уилямс, смятан за най-богатия мъж в Америка. Но на 2 юли 1926 г. не Лора, а Мона застава пред олтара с Харисън Уилямс. Над 60 години по-късно The New York Times споделят една нечувана до момента клюка за отмъкването на Уилямс от Бисмарк. Когато Лора Къртис отива в Париж, за да си купи сватбен тоалет, тя моли Мона да се погрижи за годеника ѝ, докато избира на спокойствие. Фон Бисмарк се справя толкова добре с възложената задача, пишат от медията, че не мис Къртис, а тя се омъжва за по-възрастния с 24 години от нея вдовец. Съществува и версия, която опровергава тази кражба. Според нея не Мона отмъква Уилямс, а бизнес партньорката ѝ го изоставя в навечерието на сватбата им и Бисмарк се омъжва за него няколко месеца по-късно.
Която и от версиите да е вярна, неоспорим факт е, че числото три е щастливо за Мона: третият ѝ съпруг има състояние, оценено на 680 милиона долара. Дори след като губи по-голямата част от активите си през 1929 г., богатството и позициите му ѝ осигуряват повече от разточителен начин на живот. Двойката притежава две къщи в Ню Йорк, една в Палм Бийч, поредица от апартаменти в Париж и Ил Фортино, както и любимата вила на Мона на италианския остров Капри. Там тя се отдава на любовта си към градинарството. За да се преборят със сухия климат, водата за градините се доставя всеки ден с лодка от Континентална Италия. И където и да отиде, винаги има с кого да прекара времето си качествено. Социалният ѝ кръг обхваща най-елегантните хора от средата на XX век, включително редакторката на американския Vogue Даяна Врийланд, Труман Капоти, Сесил Бийтън, Пол Нюман, херцогинята на Уиндзор, принцесата на Монако Грейс Кели и Умберто II, последния крал на Италия. Мона си извоюва място във висшето общество на Париж и това е моментът, в който става първата американка, обявена за най-добре облечена жена на света.
Бисмарк в Капри през 60-те
Фотография / The Cecil Beaton Studio Archive at Sotheby’s
Състоянието на съпруга на Мона ѝ дава свобода да се развихри и любовта ѝ към изкуството. Тя купува произведения на Гоя, Тиеполо и Фрагонар и с тях окичва имението им в Ню Йорк. Поръчва и на съвременни дизайнери като Хосе Мария Серт и Сири Моъм да декорират домовете им. Наред с изкуството тя колекционира висша мода и бижута. Най-често срещаната марка в гардероба ѝ е Balenciaga, но след затварянето на модната къща залага на Givenchy (чийто дизайнер е последовател на идеите на испанския си колега). „Животът ѝ е достоен за най-красивия роман“, пише за нея Юбер дьо Живанши. Колекцията ѝ включва артикули и на най-конкурентните дизайнерки в света на модата тогава – Шанел и Скиапарели. Обувките ѝ са Roger Vivier, същински бижута за стъпалата. Изложба, посветена на стила ѝ от 2018-а, включва облекла, шапки, обувки, но и брошка Verdura и диамантен маншет от Belperron. Любопитно е, че също като много свои съвременници тя променя дизайна на бижутата си през годините, за да бъдат в крак с модата. Едва малка част от тях достоверно ни показват естетиката на своята епоха. Едно от тях е брошка на Cartier в стил ар деко.
Някои от любимите ѝ рокли на Balenciaga
Фотография / Frazier History Museum
Вляво: В колекцията на Мона фон Бисмарк. Брошка от жадеит, оникс, рубин и диамант, Cartier, около 1925 г.
Вдясно: Част от колекцията й от обувки на Roger Vivier
Фотография / Frazier History Museum
През втората половина от живота на Мона вилата на остров Капри се превръща в нейния малък рай. Докато се разхожда из големия парцел, кучетата им тичат подире ѝ, докато тя се грижи за цветята в ленени панталони, специално ушити за нея от Кристобал Баленсиага.
След смъртта на Уилямс тя наследява огромно богатство и се омъжва за дългогодишния си приятел и интериорен дизайнер от аристократичен род, внук на германския канцлер Ото фон Бисмарк. Двамата се преместват в Европа и през 1956 г. купуват хотел в Париж, който тя напълно преобразява. Мона е бляскава и възхитителна домакиня не само в Париж, а и на остров Капри. Посреща гости като херцога и херцогинята на Уиндзор, Уинстън Чърчил, Аристотел Онасис и Мария Калас. А Жаклин Кенеди Онасис след посещението си пише с благодарност, че се е докоснала до „света на спокойствието и красотата“.
През 1970-а с четвъртия ѝ съпруг се случва най-лошото. Следва нещастен брак с Умберто де Мартини, който загива при автомобилна катастрофа през 1979 г. Едва след смъртта му Мона разбира, че Де Мартини се е оженил за нея заради парите и положението ѝ (както тя прави с Шлезинджър, Буш и Уилямс десетилетия преди това).
След като е била свидетелка на две световни войни, на раждането на десетки движения в изкуството и културата, на изобретяването на всичко – от автомобила до интернет, и вече прехвърлила 80-те си години, Мона изглежда сякаш изведнъж се е превърнала в развалина, пише някогашният ѝ приятел Сесил Бийтън. „Върху останките от някогашното изваяно лице е изрисувана гротескна маска […]. О, сърцето ми се къса за нея!“
Петима съпрузи, едно дете и два континента по-късно Мона умира на 86 през 1983-та. Благодарение на завещанието ѝ е създаден Американският център за изкуство и култура „Мона Бисмарк“ в дома ѝ в Париж. Разбира се, френската столица е най-правилното място за това, защото там признават нейната благородна красота, безупречния ѝ вкус и неповторимия ѝ чар. В Париж женствеността е най-висшият идеал. А именно сътворяващата енергия на Мона и отношението ѝ към красотата оставят дълбоки следи за поколения напред.
„Портрет на госпожа Уилямс” от Салвадор Дали
Критиците смятат, че тази картина е отличен пример за чувството за хумор на Дали. Когато художникът рисува тази творба през 1943-та, Мона фон Бисмарк е омъжена за третия си съпруг Харисън Уилямс, смятан за най-богатия човек в Америка. Цялата композиция на произведението е изпълнена с класически алюзии и сюрреалистичен символизъм, което го прави една от най-амбициозните картини на Дали до момента.
Мона е изобразена на преден план в центъра. Лицето ѝ е красиво и гледа замислено нагоре. Устните ѝ са наситено червени, неособено пълни, но не и изтънели от старост. Художникът я вижда като зряла и привлекателна жена. Около нея има ореол, наподобяващ този на светците от ренесансовите картини. Не е ясно дали е там заради начина, по който Мона гледа на себе си, или защото Дали я изобразява като покровителка на изкуствата.
Цялата картина е в зелено, препратка към цвета на очите на Бисмарк. Но в контраст със светлината са останките от различни произведения на изкуството през вековете. Няма как да не забележите и двете пирамиди вляво от Мона. Макар да напомнят на пирамидите от древността, не са с геометрията на тези от Египет или Мексико. Те са твърде високи и заострени, защото Дали избира да изрисува надгробните плочи на първите двама съпрузи на Мона, с които тя се развежда.
Вдясно на картината срещу пирамидите виждаме две колони с коринтски капители, които блестят малко по-ярко в мътната зелена мъгла. Едната символизира настоящия ѝ съпруг Харисън Уилямс, а другата – вероятно бъдещия ѝ.
Но освен скритите послания, които можем да открием в картината с повече вглеждане и разсъждения, пред очите ни се разкрива нещо очевидно и необичайно. Най-добре облечената жена на света като че ли носи дрипи. Тя е боса, с прилепнала рокля, нямаща нищо общо с впечатляващите ѝ тоалети на Balenciaga и Givenchy. Казват, че когато Бисмарк поръчва на Дали да я нарисува, той най-напред я изобразява гола. Когато тя вижда това, веднага му възлага да ѝ сложи дрехи. Друг ключов момент са ръцете ѝ, поставени така сякаш държи бебе – препратка към изоставения ѝ син, когото продава в замяна на свободата си и солидна издръжка.
Картината е безспорно жестока към Мона фон Бисмарк, към нейното минало и настояще. Тя по-скоро е плод на неприятните слухове, отколкото да описва реалната личност.
