За всичко интересно в новия и финален сезон на сериала, базиран на тетралогията на Елена Феранте, говорим с неговия създател Северио Костанцо и двете актриси в образите на Елена и Лила
Малко романи са вдъхновили толкова много хора и са създали такава отдаденост на почитатели на литературата и на критици, както тези на италианската писателка Елена Феранте и по-специално нейната неаполитанска тетралогия „Гениалната приятелка“. Историята проследява живота на две приятелки от детството им през шест десетилетия и четири книги, превръщайки отношенията им и бурните промени в Италия в този период в интимно познаване на женския свят и истински епос.
Това лято първата книга от поредицата „Гениалната приятелка“ беше избрана за най-добрата книга на XXI век в анкета на New York Times, в която я описват като „безкомпромисен и незабравим роман“.
Телевизионна адаптация на „Гениалната приятелка“ не закъснява. Още с приключването на тетралогията през 2015-а HBO купуват правата, а Паоло Сорентино става продуцент. Екипът започва работа през 2016 г. начело със сценариста и режисьор Саверио Костанцо.
Режисьорът
„В началото не исках да правя адаптация на нещо толкова популярно, защото ме беше страх, че можене да разочаровам читателите. Вече имах опит с адаптация на роман в Италия и още тогава си обещах никога повече да не го правя. И когато издателят на Феранте се свърза с мен и ми каза, че тя иска аз да адаптирам романите ù за екран, признавам си, хвана ме страх. Препрочетох романите ù наново, оказах се много близък до историята и вече не се страхувах толкова. Защото почувствах, че мога да вляза в обувките ù. Но доверието, което Елена ми заяви, беше много полезно“, казва Костанцо в разговора, който водим по Zoom непосредствено преди премиерата на финалния сезон на „Гениалната приятелка“. „С Елена Феранте работим заедно от самото начало и, да ви кажа, тя може да бъде доста трудна. Имам тонове имейли, които сме си разменили, дълги са километри. Нашата връзка, така да се каже, еволюира през сезоните на сериала по балансиран и лековат начин. Със сигурност не се виждаме на вечеря или на кафе. Истината е, че не я познавам в живия живот, но споделяме нещо в професионалния си път, което беше много полезно и важно за мен“, допълва той. Саверио Костанцо режисира и пише първите два сезона на „Гениалната приятелка“ и остава като създател и сценарист на последните два.
Мистерията
Образът на Елена Феранте е точно толкова мистичен, колко и този на персонажите в книгите ù. „В началото тя се довери на всички ни – на мен, на екипа, на актрисите… И все пак остава усещането, че имаш призрак за приятел. Което е странно по един начин, но по друг работи“, казва Саверио Костанцо. Истинската самоличност на Елена Феранте е една от най-добре пазените тайни в Италия. Още с излизането на първата ù книга през 1992-ра издателите срещат трудности в промотирането, без да показват писателката, а после в това да я опазят от настигащата я популярност и желанието на публиката да разбере коя е. До ден днешен издателите ù – семейство Сандро Фери и Сандра Оцола, разтревожено предупреждават, че при разкриване на самоличността й Феранте ще спре да пише. Независимо от това самата мистерия около личността й ражда различни спекулации. Според критици, блогъри и дори инфлуенсъри зад името Елена Феранте се крият няколко човека, известни италиански автори и журналисти. Според други това е мъж, а според трети – група от мъже, подобно на Кармен Мола – испанска авторка, зад чието име се крият трима испански журналисти. Мнозина са убедени, че псевдонимът, защото е ясно, че това не е истинското име на авторката, е преклонение към авторитета на Елса Моранте – единствената италианска писателка, застъпена в училищните програми по литература в Италия. Писателят и учен Марко Сантагата дори прави анализ, според който зад псевдонима се крие преподавателката по съвременна история в Неаполския университет Марчела Мармо. В онлайн пространството за реалната личност зад псевдонима е смятан писателят Доменико Старноне заради открити стилистични съвпадения. Има и упорита хипотеза, че Феранте е всъщност съпругата на Доменико Старноне – преводачката от немски Анита Рая.
Нито една от тези конспирации и теории не е потвърдена или опровергана, а Елена Феранте продължава да пише.
Сериалът
Последният сезон на „Гениалната приятелка“, базиран на четвъртата книга от сагата за Лела и Лену – „Историята на изгубеното дете“, направи премиера в началото на септември в платформата Max. Сюжетът следва Елена Греко и най-важната приятелка в живота ù Рафаела „Лила“ Серуло. След като се срещат като деца в Неапол през 50-те години, тяхната история продължава повече от 60 години, изследвайки мистерията около Лила – гениалната приятелка на Елена. Четвъртата част от сагата се впуска в живота на Елена и Лила като възрастни. Те се оказват въвлечени в сътресенията на Италия в края на 80-те, към края на десетилетия на политическо насилие и социални вълнения. Елена и Лила отново живеят в един квартал сред очаквания за майчинство и кариера, сред предателства, заплахи, изчезвания и природни бедствия. Най-голямата разлика между предишните сезони и този е смяната на актрисите. На мястото на 20-годишните Маргарита Мацуко, която играете Елена „Лену“ Греко, и Гая Жираче, която влиза в образа на Лила в последните три сезона на шоуто, зрителите срещат доста по-зрелите Ирене Майорино в образа на Лила, за която това е шанс да стане по-известна извън родната си Италия, и Алба Рорвахер, гласът на Елена от самото начало. „Най-голямото предизвикателство в последния сезон е смяната на актрисите, разбира се. Като цяло финалният сезон е история, в която има драма, болка, но също така много живот, страст, чувства. Тук се намираме във възрастния живот на образите – определено силен сезон“, казва Саверио Костанцо.
Актрисите
„Да играя възрастната версия на Елена, беше едновременно трудно и величествено. Но и фактът, че съм глас на образа в продължение на четири години, ми даде почти интимно познаване на Елена. Познавам и актрисите, които влязоха в ролята в по-младежките й години, особено Маргарита. Работили сме заедно и сега в „Гениалната приятелка“ успяхме да споделим преживяване и опит. Двете сме говорили за идеалния образ на Елена, как я виждаме ние. Да поема образа от Маргарита, беше толкова естествен процес“, казва Алба.
„Най-другото при мен, когато говорим за образа на Лила, беше кастингът. Отне близо две години – период, в който можех да работя по моята версия на Лила. Пътуването ми с нея беше доста дълго и независимо от всичко, случило се по пътя, в нито един момент не съм си помисляла да я изоставя“, споделя Ирене.
