Изложба в Camera Work в Берлин с 30 портрета от 12 световни фотографи засвидетелства внушителното присъствие на Наоми Кембъл в модата и в попкултурата през последните четири десетилетия
Фотография / Camera Work Gallery
Първата публична поява на осемгодишната Наоми Кембъл е в музикалния видеоклип Is This Love на Боб Марли от 1978 г. През 1987-а тя се превръща в първата британска чернокожа манекенка на корицата на британския Vogue със снимка на фотографа Патрик Демаршелие (през 1966 г. за корица е избрана американската манекенка Дониел Луна). Превърнала се в едно от най-стабилните присъствия в модната индустрия, днес 54-годишната Наоми е олицетворение и на моделите, за които дългата смяна на поколенията сякаш не е от особено значение. Изграденият около личността ѝ ореол на екзотичност, мистериозност, включително скандалност и лош характер продължават да презареждат интереса към нея. Любопитно е, че по тези параметри може да се сравнява единствено с друга от „вечните“ модели на последните няколко десетилетия – Кейт Мос. Обожавана и мразена в еднаква степен, самата Наоми твърди: „Тялото ми е въпрос на гени, в семейството ми всички са високи и стройни. Не спирам да ям, защото ако съм гладна, веднага настроението ми се разваля и ставам агресивна.“
Груповата изложба Naomi в берлинската галерия Camera Work показа четири десетилетия (1986-2017) от една от най-внушителните кариери в модната индустрия. 30 портрета, направени от 12 от най-известните световни фотографи, сред които Брайън Адамс, Мишел Комт, Патрик Демаршелие, Хърб Риц, Албърт Уотсън, свидетелстват за силното влияние на Наоми Кембъл върху модата и попкултурата.
Изложбата с потрети, модни и рекламни фотосесии и голи снимки не само отдава почит на изключителната Кембъл, но и документира сложността на работата ѝ, нейната гъвкавост и въздействие върху модната фотография, казват от галерията.
Равна сред супермодели
При всяко сътрудничество Наоми Кембъл разкрива допълнителни аспекти от своя широк диапазон, като без усилие се въплъщава в различни стилове и променя ефекта си в зависимост от постановката. Именно това разнообразие я прави една от най-завладяващите личности в света на модата. Хърб Риц и Патрик Демаршелие разкриват нейната вечна елегантност в стилизирани портрети. Елен фон Унверт възхвалява енергията и чувствеността ѝ в динамични, игриви и често провокативни творби. В своите спонтанни репортажни фотографии Артър Елгорт улавя естествената лекота на Кембъл, докато Ръсел Джеймс и Винсент Питърс я показват в интимни голи сцени. Завладяващата триизмерна творба на Крис Ливайн от 2017 г. заема специално място в изложбата с емблематичната харизма на супермодела в ново художествено измерение. Творбите на Албърт Уотсън пък показват Кембъл в естествена среда и осветление, като подчертават нейното неповторимо присъствие.
Въпреки че през 70-те години на ХХ век вече е имало редица успешни чернокожи модели, включително Бетан Хардисън, Бевърли Джонсън и Иман, от края на 80-те години нататък именно Кембъл носи знамето на разнообразието в модната индустрия и изиграва ключова роля в оформянето на ерата на супермоделите. В продължение на десетилетия тя е защитник на равните права, застъпва се за по-голямо приобщаване в ролята си на един от пионерите на чернокожите модели.
По бельо в кухнята
В издадената наскоро в Испания книга „Супермодели“ с автор Луис Салас най-известните испански модели от последните десетилетия разказват за своите преживявания на и извън подиума. Когато стане въпрос за Наоми, общото между тях е смесицата от уважение и страх, които повечето изпитват към нея. „Никога не съм се осмелявала да я погледна, страхувах се от нея. Една вечер се озовах лице в лице с Наоми. Тя седеше на една табуретка само по бикини, дори не носеше перука. Сякаш беше свалила маската си на звяр и под нея се криеше малко момиче като мен, което посред нощ пушеше само по бельо в кухнята“, споделя Вероника Блум.
Последният скандал
Наоми Кембъл на няколко пъти се изправя в съда вследствие на провокирани от нейното агресивно поведение инциденти, предимно с хора от персонала ѝ. Последният скандал е свързан с нейната благотворителна фондация Fashion for Relief. През септември 2024 г. Британската комисия по благотворителност разкри, че по-малко от десет процента от приходите на организацията са били насочени към благотворителни каузи. Останалите са били използвани за луксозни разходи, включително сметки за петзвезден хотел, СПА и луксозни стоки. На Кембъл беше забранено да ръководи благотворителни организации за срок от пет години. В продължаващо дело тя обаче обжалва тази забрана с твърдението, че е била жертва на измама от страна на своя сътрудничка. Настоява, че никога не е получавала хонорар за ангажираността си, нито е минавала лични разходи през организацията. Според експерти дори това да се окаже вярно, тя надали ще бъде възстановена на поста заради недостатъчния контрол и пасивната си роля като председател на фондацията.
