Изповед на жена, очакваща да зачене с донорска яйцеклетка, в чиято роля влиза Ваня Шекерова
Утре е Денят. На трансфера. Ще имплантират оплодена от съпруга ми яйцеклетка на друга жена в моята утроба. За да износя и родя така желаното от двама ни дете. Детето, което така и не можахме да заченем по естествен път. Което не се получи и при опита ин витро. Защото се оказа, че на 38 години аз вече нямам годни за оплождане яйцеклетки. И може би много по-рано не съм имала, ама не съм го знаела. Или съм пропуснала да се възползвам от годните във времето, когато съм смятала, че способността ми да стана майка е безгранична или поне дълготрайна, поне докато не вляза в критическата, а тя поне според моите представи не би трябвало да настъпи преди да стана на 50. Толкова време съм прозяпала в колебание и безгрижие, дадох си сметка чак когато ми се наложи да броя дните до появата на подходящата да ме направи майка жена. Почти година чаках, след като влязох в програмата за асистирана репродукция с донорски материал. Приех го с религиозно смирение. Не като една недоволна дама, споделила в интернет форум, че докато й дойде редът за трансфер, може би ще се пенсионира.
Мислите ми се щурат към времето назад, когато ми се случи да забременея от смятания тогава за голямата ми любов колега. Никой от двама ни не бе готов за дете и заедно решихме – аборт. Дали не пропуснахме твърде лекомислено шансовете си за родителство после със съпруга ми, когато смятахме, че сме препълнени един от друг и трети поне за момента няма място във връзката ни… Моментът се проточи повече от десет години. И като сметнахме, че сме готови, не ни огря. Не се поколебахме да пробваме ин витро. Изстрадахме си неуспеха, но не го приехме като доживотна присъда.
Ох, трябва да спра вече да си прожектирам тези картини от миналото. Утре трябва да съм свежа и отпочинала на трансфера, това е гаранция за успеха му. Но не мога да заспя. В главата ми летят образите на жените, донори на яйцеклетки, чиито снимки дълго разглеждах на сайта на фондация “Майки за донорството”. Дали бъдещото ми дете няма да прилича на някоя от тях? Бързо изпарявам тази идея от съзнанието си. Няма такава “опасност”…
От Вики и Мариела, двете сърцати момичета, които са основните действащи лица във фондацията “Майки за донорството”, знам, че трансферите се правят със свежи яйцеклетки, т.е., че пункцията за изваждането им от яйчниците на жената донор, се прави в същия ден, в който се извършва оплождането и имплантирането им в утробата на майката реципиент. В случая в моята. В точния момент, който е утре. Утре…
Колко дълго чаках това утре! В България има недостиг на донорски материал за ин витро процедури, макар Вики и Мариела, които са от самото създаване на фондация “Майки за донорството”, да казват, че в началото е имало по 2-3 дарителки на яйцеклетки за месец-два в клиника “Надежда”, а сега, осем години по-късно, те са по 6-7 на ден! Отговарящи на условието да са майки на поне едно родено от тях дете, както и на много други изисквания – да са физически и психически здрави, да го правят доброволно и безвъзмездно.
Въпреки това при 50 хиляди двойки, чакащи за яйцеклетки, у нас се внася и замразен донорски материал, с който оперират клиники за асистирана репродукция. Има семейства, готови да платят луди пари за внос, убедени, че източниците му са най-малкото модели. И да рискуват да не им се получи желаното дете, тъй като успеваемостта на ин витро със замразени донорски яйцеклетки е по-ниска в сравнение с извадените в деня на оплождането. Така че аз съм изключителна късметлийка, заслужаваше си чакането…
Опитвам се да заспя с тази мисъл, все пак е позитивна. Но не. Стискам клепачи, ама започвам да се питам дали пък няма да я срещна утре тази жена, която ще ми помогне да стана майка. Дали няма да я усетя по енергията, по вибрацията, нали трептим на една и съща честота – на любовта и съпричастието, това е извън биохимичната съвместимост, но е също толкова важно в общата ни мисия.
Без да я познавам, вече обичам тази жена. Обичам я заради готовността да се раздели с частица от себе си, да ми я подари, да ме направи щастлива. Тя ми дава и от своето време, подлагайки се на прегледи и изследвания, инжектирайки си всеки ден хормони в корема, за да стимулира яйчниците си. Заради мен, разбирате ли! При задължителните прегледи на желаещите да дарят яйцеклетки нерядко се установяват неподозирани от тях заболявания – най-често онкологични в много ранен стадий, като рак на гърдата и маточната шийка, аденом на щитовидната или надбъбречната жлеза, както и на хипофизата. В такъв случай донорството се отлага до излекуването или отпада напълно като възможност. А аз вече имам здрава и сигурна дарителка, пак се връщам да благодаря на съдбата… И да потъна в блажен сън.
