Раждането на Nasimo
„Случи се в Полша на един фестивал през 2003 година, Brain damage. Не знам как бяха поканили точно мен, как ме бяха чули. Рисувах с най-големите артисти от целия свят. Представи си километър и половина стена, която трябваше да направим за два дни. Тогава вече се подписвах като Naste от Hello Nasty – един албум на Beasty Boys, който много ми харесваше. Преди това се подписвах Popeye, като Попай Моряка. Той е Popeye The Sailor Man, а аз се бях направил на Popeye The Sprayer Man. Обаче в Търговище започнаха да разбират кой стои зад това име и взе да става страшно, защото а те хванат, а трябва да пребоядисваш. Реших, че е дошъл моментът да сменя името си и взех Nasty, но го написах с Е накрая – Naste. И с българско Т, което изглеждаше като М на латиница. И в Полша, защото не разчели подписа ми, в едно списание бяха публикували моя работа и ме бяха написали Nasim. Като го видях това Nasim и някак си ми дойде Nasimo.
Името Насимо става разпознаваемо в почти целия свят. Канят го да рисува къде ли не, най-заинтригуван е от Индия, провокиран от нейната древна история, от философията и религията.
„Индия със сигурност е най-вълнуващо място, на което съм рисувал. Даже опасно за живота, мога да кажа. Защото там знаеш ли на какви скелета се рисува? На бамбукови. Отвсякъде скачат маймуни. Вземат ти боята, плискат, въобще пълна лудница. Там съм нарисувал поне десетина стени. Ако не и повече. И в ресторанти съм рисувал, и в храмове…“
Отдалечаване от бунта
След престоя си в Индия художникът изучава под наблюдението на декана на Великотърновския университет Иван Узунов техниките на класическото рисуване. Работи денонощно и понякога по 14 часа без прекъсване. „Благодарение на този период от живота ми смятам, че успявам да съчетая наученото от класическата школа на реализма със съвременното изкуство и модерните подходи.“ Когато се връща в София, където вече живее, прави собствено ателие. В момента Насимо има екип от 4-5 човека. „Имам си чирак, когото обучавам, като ми помага. Избирам го по уменията и готовността да жертва себе си и времето си. Ако не е готов, ако ще е на 50%, няма смисъл.“
Днес графити изкуството е на огромна почит. Насимо го усеща по себе си и по отношението на хората към неговата работата и към работата на колегите му. „Като цяло хората започнаха да приемат добре този вид изкуство. То вече е на световната сцена. Влезе в музеи, в реномирани галерии. Хората купуват графити изкуство за безбожни пари. За това се говори по новини, по медии, навсякъде. И тук започнаха да виждат, че не се получава нещо лошо, така започна да се облагородява и нашата среда.“
