Има много силни мъже, които искат сериозни отношения с жени. Проблемът е, че няма адекватни жени, казва сексоложката
Повече от 10 години Наталия дава надежда за промяна във връзката, финансите и живота на много жени (а и мъже), решили да потърсят решение на неудовлетвореността си. Позната у нас предимно с експертността си по секстеми, тя е още психолог, клиничен терапевт и НЛП коуч.
Като жена с два брака и два развода зад гърба си, но запазила романтичната си нагласа, Кобилкина има какво да сподели за любовта.
Как и с кого започва денят ти, Наталия? Ставам в 7 сутринта и приготвям сина ми за училище. Когато го вземе автобусът, обличам се и отивам да тичам в парка един час. После душ, плодове и започвам работата си с клиенти. Имам сесии и след това се посвещавам на себе си. Понякога просто се шлая с детето, с приятелки. Искам да имам повече време за себе си.
Как се отрази вторият развод на работата ти като експерт по отношенията? Не се ли получи ефект ала „обущарят ходи бос“? Дълго обмислях решението за раздялата. Отстрани може да изглежда спонтанно и изненадващо, но нищо не правя без стратегия и внимателен анализ. Дадох си сметка, че имам нужда да поживея сама. Досега никога не съм оставала сама – от дома на родителите ми се преместих при първия си мъж, два месеца след развода с него заживях с втория си съпруг. Осъзнах, че на 39 години не съм имала период без връзка. И усетих, че имам нужда да видя какво е. Не може цял живот да служиш на общественото мнение – винаги ще има хора да те харесват и да не те харесват. С бившия ми мъж сме в прекрасни отношения, пътуваме заедно, поделяме времето с детето, така че няма драма.
Да разбирам ли, че те изкуши животът на съвременните еманципирани жени, които често са сами? Бях щастлива в своите бракове, но сега имам чувството, че съм още по-щастлива. Стадий монада (бел. ред. – период на самостоятелност на индивида – битово, финансово отделяне) беше изпуснат от мен заради житейския ми път. Сега намирам време за приоритетите си – дете, хобита, време за мен. Пълно е със свободни и прекрасни мъже, излизам на много срещи. Но честно казано, не зная дали искам отново да живея с някого. Толкова ми е комфортно и класно да съм сама в бита си, а за важните моменти, празници, уикенди бащата на сина ми е винаги насреща. Нямам усещането, че съм самотен родител, но имам свободата да организирам времето си спрямо моите нужди. Например винаги съм мечтала приятелките ми да идват у дома на гости, да поживеем заедно, да се забавляваме, но мъжете ми не харесват това. Е, сега се случва. След няколко дни идват две приятелки от България, с които ще прекараме уикенда. Самата аз също много пътувам така по света – виждам се с мои приятелки, споделяме общи хобита. Да принадлежиш на себе си, е такова щастие…
С какво се промени ежедневието ти? Почти не се занимавам с битовизми. Имам жена, която чисти у дома. Няма нужда да готвя – една салата ми е достатъчна. Ходя на тенис, на танци. Отворих се за много нови хобита. Срещам интересни нови хора. Вече мога да сравня – грижите за един мъж са повече, отколкото за едно дете.
Толкова добре го рекламираш, че се замислям дали това, което се представя като пандемия от самота, не е всъщност избор на жените да не са в отношения… Мисля, че сега, за да вляза във връзка, трябва да е от много любов. Вече имам няколко предложения за брак, но категорично отказвам да живея с някого постоянно.
Не е ли твърде рано вече да ти предлагат нов брак? Получавам предложения за брак и на първа среща. Никога не съм се оплаквала от интерес, и то именно сериозен. Още след първа вечеря с мъж съм получавала покана да отидем заедно на почивка, след това да заживеем заедно… Засега вежливо отказвам. Има много силни мъже, които искат сериозни отношения с жени. Проблемът, който виждам, е, че няма адекватни жени.
Може би това, че си прекалено самостоятелна и нямаш нужда от мъж, е предизвикателство за силния пол. Знаеш ли какво питат мъжете в Лондон, когато се срещате за първи път: къде живееш, дали кварталът ти е престижен и добър; с какво се занимаваш – доколко си финансово независима и дали ще си му в тежест; третият въпрос е къде членуваш. Само ако отговориш подходящо и на трите въпроса, се интересуват как се казваш.
Тук времето се цени, независимостта на жената се цени. Особено финансовата независимост. Колкото една жена е по-самостоятелна, толкова повече мъжете са джентълмени към нея – с удоволствие плащат сметки, правят подаръци, посрещат разходите.
Тази самостоятелност не обърна ли ситуацията именно в това, че днес жените нямат нужда от мъже? По-скоро обърна нуждите от влизане в отношения. Поне при мен е така – ако сега имам мъж, то ще е само по любов. Мотивацията се променя с годините и моят личен пример го потвърждава – в първия ми брак на 20 аз просто исках да избягам от дома на родителите си. Разбира се, първият ми мъж беше грижовен, подкрепящ, изключително спокоен – той беше моето любящо спасение от живота с родителите, който след една възраст става непоносим. С него преживяхме 15 години без нито един скандал. В един момент обаче се оказахме на различни етапи – аз исках дете, той – не. Толкова години не се случи, въпреки че нямаме проблеми. Започнах да си давам сметка, че ако имам наследници, няма да е с него. В такива моменти следиш вътрешните знаци, които показват пътя. Имам един съвет – от всяко нещо трябва да си тръгнеш не когато вече има проблем, а когато усещаш, че ще има. Осъзнавах, че ако останем заедно, тези 15 години в мир и хармония ще се превърнат в постоянни караници и напрежение. Същото усетих и при раздялата с втория си съпруг. Улових се, че у мен се е събудило свободолюбие, желание за живот, нещо, което не съвпада с неговите възгледи. Може да е моята криза на средната възраст.
Как, започвайки като секскоуч, днес предлагаш менторски програми за цялостна трансформация на живота, на финансите? Както вече казах, при мен нищо не се случва спонтанно, а е добре обмислена стратегия. Когато започвах, с екипа ми маркетолози обсъдихме възможностите и най-удачно ни се стори да се представям като сексолог, защото като психолог никой нямаше да ми обърне внимание. Всичките ми дипломи и години опит нямаше да доведат до ефекта, който постигнахме с това стратегическо решение да вдигнем шум, да привлечем внимание и след това да го използвам в посоката, в която искам да работя, а именно психологическите тренинги.
Това не се ли отрази негативно на личния ти живот? Не мисля. Беше премерена стъпка, както всяка стъпка в живота ми. Дори клипът за бананчето не е нещо спонтанно. Зная защо правя нещо, каква реакция ще събуди, имам топки да устоя, когато хората хейтят. Умея да превръщам хейта в любов. Правя го вече 20 години и всяка реакция е контролирано събудена.
Имаше ли отлив на клиенти, когато се премести от София в Лондон? Едно от най-хубавите неща, които ми се случиха, беше локдаунът. Честно казано, той спаси бизнеса ми. Когато родих и се преместих в Гърция, клиентите ми настояваха за личен контакт. Всеки месец с малко бебе пътувах за по няколко дни до България. Когато започна локдаунът и всички бяха принудени да са онлайн, имах готовност да изместя целия си бизнес в платформата. Бяхме се подготвили да посрещнем хиляди клиенти и реално тази тенденция се запази. Сега работя точно както искам – онлайн, живея в Лондон, но може да е навсякъде…
Локдаунът промени много отношенията и връзките. Полезен или вреден се оказа според теб? Катализиращ – много от моите клиенти се поожениха в този момент. Говорим за хора, които се колебаеха дали искат да го направят. Ситуацията ги принуди да вземат решение, за да се съберат под един покрив с човека, когото обичат. Които нямаха истинска любов, се разделиха, а това също е хубаво.
А тези, които нямаха връзки, не станаха ли още по-самотни? И за тях беше полезно – срещаха се и веднага започваха връзка. Нямаше време за игрички, а се налагаше да се действа. Сестра ми тогава нямаше човек до себе си и се срещаше с мъже не в кафенета, барове и дискотеки, а на разходки, на паркинги… Едно е да ходиш по заведения, друго – да ходиш по улицата и да виждаш човека какъв е в живота си. След локдауна у хората се събуди желанието да се срещат. Сега в Лондон има по 30 събития на ден и хора, които искат да общуват, да се гушкат. Може би се осъзна желанието да се създават връзки.
Какво съветваш хората, когато искат да създадат качествени връзки? В момента чета „Sapiens. Кратка история на човечеството“ на Ювал Харари, професор по история. Гениален труд, в който се повдига следният въпрос: в миналото браковете са били уредени – по икономически, културни или някакви други причини на родителите, а днес сами избираме за кого да се оженим. Но по-щастливи ли сме? В едно вярвам – до 30 години човек трябва да поживее в отношения – семейни, брак, съжителство. Ако не се случи до тази възраст, то след това ще е супертрудно да се създаде такава връзка.
Каква е предварителната работа, която трябва да свършим, ако искаме връзка? Няма правила – често отношенията са от нужда, битова или друга. Малко са тези, които могат да си позволят лукса да създадат връзка не от нужда, а по любов. Моите наблюдения са, че хората, стигнали до това ниво и вече не изискващи нищо от партньора – да ги издържа, да създават деца, създават най-щастливите връзки. Около мен има такива двойки – наблюдавам ги. Те са изградили живота си, ярки алфа личности със своите хобита, стилен живот… Виждам колко са щастливи, колко добре са се реализирали.
Това ли е бъдещето пред връзките според теб? За десет процента от хората – осъзнати, силни алфа личности – да. Те са емоционално независими, не искат някой да ги прави щастливи, имат финансова независимост, свое жилище, не им е необходим брак по юридически причини. Останалите 90 процента ще имат брак или връзка заради общ кредит, деца, родителски натиск, каквото ви харесва. Разбира се, че те не може да са щастливи – ще живеят заедно от нужда.
Какво съветваш жените в такава ситуация? Да развият своята зрялост, да се научат как да са добре с това, което имат сами със себе си – тогава мъжът не се превръща в сламка, за която да се уловят от нужда. Такива жени преливат от любов и имат какво да дадат, без да търсят нещо като сделка.
Интересно! Преди съветваше жените как да получават подаръци. Не казвам, че мъжете не трябва да дават. Когато една жена се появи красива, ухаеща, погрижила се за себе си, естествено е мъжът да го оцени и да иска да направи нещо за нея. Усилията, които идват от любов обаче, са различни от усилията, които идват от нужда.
Какво място заема сексът в една връзка? Индивидуално е. Има хора, които не са сексуални – те гледат други неща във връзката. За силно сексуални хора, разбира се, той е от най-важните елементи. Тук отново е нужно осъзнаване и познаване – какво е сексуалното ти ниво и какво е то у партньора. Несъвместимостта на сексуалните нужди е рецепта за катастрофа. За мен добрият секс в една връзка е изключително важен – той може да те накара да простиш, да забравиш, да не обърнеш внимание на нещо. Ако е неудовлетворяващ, винаги ще има проблеми.
Живеем във времена, в които да си нещастен сякаш е грях и трябва да се крие. Това е причина много хора да изпадат в невроза. Каква е твоята рецепта за баланс? Вярвам, че сме като океан – имаме приливи и отливи и трябва да се научим да живеем в този естествен поток. Има моменти, в които нищо не ни се прави, депресивни сме, отчаяни – трябва да си позволим да ги изживеем. Чисто практично аз творя в такива моменти – пиша, тренирам. Когато мине, се отдавам на срещи, работа, видеа. Уча се да усещам какъв е потокът в тялото ми, следвам го и съветвам и моите клиенти да го правят. Щастието е да си щастлив и в нещастието – изживяваш момента с пълно приемане на себе си, позволяваш си да ревеш, да слушаш музика, да си пишеш нещо…
Когато усещам отлив, се срещам с моя терапевт. С терапевт вършиш много повече вътрешна работа. Иначе има опасност да се застоиш и да повтаряш едни и същи модели на поведение.
Какво скоро да очакваме от теб? Пиша еротичен роман – сама. На български.
Според Юнг фантазиите са опит да се свържем с нашето несъзнавано. Това ли правиш? Аз съм консервативна в личния си живот и сигурно е именно възможност да се развихря, без да правя всичко това на живо. Много фантазии трябва да си останат точно такива, а не да се реализират.
Не живеем ли прекалено много именно във фантазиите си? Съветвам клиентите си да спукаме балоните на нереалистичните очаквания, на илюзиите. Стигаме до същината на нещата, връщаме се в реалността чрез болката. Клиентите ми ме мразят в такива моменти, но след това започва истинската работа.
Кои са болезнените въпроси за теб самата? Болезнено приемам остаряването. Свикнала съм да съм привлекателна жена и ми е странно, че се появяват бръчки, бели коси. Още се мисля за млада и не мога да вляза в друга лига. Ще се боря за това, докато мога.
