Фамилията ѝ е интересна и рядко срещана. Не се съмнява, че който я носи, обикновено се оказва неин роднина. „Когато бях малка, отнасях много подигравки. И, естествено, исках да се казвам по-традиционно, да притежавам фамилия, която не се набива чак толкова в слуха – примерно Иванова или Ангелова. Сега обаче я обожавам и не бих я заменила за нищо на света“, разказва пред D!VA Нели Чунчукова.
Публиката едва ли я помни като статист в „Стъклен дом“. По-сериозно присъства в „Откраднат живот“, „Пътят на честта“, а вече и в „Клетката“. В последния засега сериал в кариерата ѝ е затворничката Теодора – бунтовно настроена, с остър плам в излъчването, готова да вдигне всичко и всички на главата си. Кое е това момиче, което явно и извън светлината на прожекторите притежава взривоопасен темперамент? Тръгва от „Мис Пазарджик“ – печели местната корона, а после още един конкурс за красота. Договорът не закъснява – като модел дефилира за световноизвестни марки в Милано и Париж, участва в представяне на Victoria’s Secret в Китай. Приключенията ѝ в Азия нямат край – от несъществуващи проблеми с визата до избора на кулинарни чудатости.
„В момента, в който стъпих на китайска земя, разбрах какво е културен шок. Небостъргачите, йероглифите, сивото небе – накъдето и да погледнеш, истеризираща пренаселеност, движение по улиците… Силно се впечатлих от архитектурата, природата, внушителните реки и невероятната храна, все още ми липсват някои блюда от китайската кухня. Друг свят, друго усещане за реалност. Имаше един площад под светещите небостъргачи, където хората танцуваха – всяка група със своите предпочитания. Аз ходех при бабите с класическа китайска музика. Обожавам автентичните мелодии, идващи направо от душата на който и да е народ.“ Но си дава сметка, че Китай не е нейното място. И въпреки че трябва да се справи с цивилизационните трусове и в Индия – от граченето на гарги до шумотевица от клаксоните на автомобилите, Нели си спомня с по-добро чувство за Страната на свещените крави.
„Там движението е изключително откачено и всички сякаш шофират с едната ръка върху клаксона. Храната не ми допадна изобщо. А мизерията шокира повечето хора.“ Нели събира сили, за да се отърси от влиянието на „минусите“ и успява да усети божествената енергия в приказните храмове, да обиколи исторически места, Тадж Махал, да глътне от екзотиката, да се запознае с истински принц.
Когато търсят дубльорка на Мила Йовович в „Хелбой 4“, Нели се класира първа. Тя е отвлечената мексиканска девойка в „Рамбо: Последна кръв“. В „Откраднат живот“ е пациентка нимфоманка – още в началото бърза да предупреди родителите и гаджето, че ще има по-„разпусната“ сцена. В „Пътят на честта“ е Веска – също с фриволно поведение. В „Аз и моите жени“ е медицинска сестра, в „Съни Бийч 2“ е шведка. Много добре се справя с езиците – английски, италиански, френски, немски, руски и арабски. В Милано завършва курс по актьорско майсторство в киното.
Нели не спира да експериментира в изкуствата. През 2020 г. снима в късометражния филм „Нарисувай ме“ по свой сюжет – селектират го за три фестивала. Димитър Маринов на мастър клас в София ѝ дава полезен съвет: да опише сюжет, който ѝ е близък, да извърти ситуации, в които самата тя е попадала. Библейска истина е, че животът е най-успешният сценарист под слънцето.
„Героинята носи моя огнен и експресивен характер. Другото общо между нас е силното влечение към интровертните момчета. Умея да ги разпознавам, да ги разгадавам. Интересен ми е дълбоко скритият заряд, който има нужда от специална провокация, за да избухне. Малко хора го разбират, още по-малко могат да го предизвикат. Човек, който на пръв поглед е спокоен и равен, без нищо интересно отвътре, понякога крие изключително ценни и важни стойности.“
Когато ѝ звънят за кастинга в „Клетката“, веднага ѝ обясняват, че образът е на затворничка. „Помислих си, че нямам шанс. Направо съм слаботелесна в сравнение с моята представа за мадамите зад решетките – яки, стил мъжкарани. Постарах се да се докарам до готина мацка – бойна, леко прегърбена, постоянно примляскваща дъвка…
Всички момичета на пробите имат един и същ текст, но продуцентите избират за няколко персонажа. Нели е приятно изненадана, че ще е Теодора. Първата ѝ сцена е биткаджийска в двора на затвора – за първи път ѝ се случва нещо подобно пред камерите. С другото момиче се стараят да се щадят, но въпреки това си тръгват с обелени длани, тъй като неведнъж заорават в земята.
„Както знаете, в сериала по-голямата част от действието се развива в женския затвор. Някой може да си помисли, че докато сме снимали, сме имали типичните за този тип работни обстоятелства дрязги или драми. Тъкмо обратното. Станахме приятелки. Заформихме чудна компания. Всяка от нас споделяше нещо интересно от личния си живот – нещо, което обикновено те сближава с този, за чиито уши е предназначено.“
Нели наскоро създава и дебютната си авторска песен – I am coming. „Като малка редовно бях солистка в хора, ходех и на уроци. Музиката е най-голямата ми страст. Тя е най-великото и въздействащо изкуство. Толкова силно ме държи, че понякога буквално блокирам, когато трябва да пея пред хора, изведнъж ставам изключително уязвима и ранима. Все едно се обяснявам на най-голямата си любов, без да знам какво ще отговори той.“
В телефона на Нели има записани „ужасно“ много изтананикани мелодии и текстове на песни. След I am coming подготвя и втора. Това е голямата ѝ цел, нескритата амбиция да прави музика. „Благословена съм с най-прекрасното семейство. Не знам какво бих правила без сестра ми, толкова сме близки. Родителите ни са изключителни, винаги са ни давали свободата сами да избираме важните неща. Никога не са ни налагали мнението си в големите решения.“
Истинска феминистка, тя разказва: „Всеки разбира феминизма различно, както е и с всичко останало. Може би като тийнейджър бях не само бясна феминистка, но и революционно надъхана. Вълнувах се от правата на жените, от това каква роля им отреждат мъжете, от правата на животните, от опазването на природата. Все още се паля, коментирайки тези проблеми, но сякаш успявам да бъда по-умерена. Нека всеки да прави каквото му сърце иска – но с толерантност към различните. Интересното на света е в многообразието. А за мен важното е да съм в хармония със себе си, така я постигам и с останалите. Никога не се бъркам на когото и да било, не давам непоискани съвети, не любопитствам.“
А откъде идва фамилията ѝ, за която стана дума в увертюрата? „В четвърти клас получихме домашно – всеки да опише историята на рода си и да открие откъде произлиза фамилията му. За щастие баба беше наблизо и ми разказа каквото знаеше от по-възрастните преди нея. Оказа се цяла одисея, започнала по време на турското робство – вероятно след Априлското въстание. В един от планинските лагери, където българи се скрили от османска потеря, момче започнало да мята камъни, припявайки, незнайно защо „чунчук“. На една от възпоменателните плочи след кланетата вместо собственото му име написали Чунчуков“.
