Портрети от естествени птичи пера и етно лампи от вълна са сред новите екстравагантности в интериора
Еманципантките в професиите, в които силният пол властва от векове, стават все повече, но най-умните от тях отдавна не се заиграват излишно с феминизма. „Публиката в нашия жанр не робува на клишетата. И класиката, и екстравагантността са предизвикателство за всеки дизайнер в интериора, мъж или жена“, споделя пред D!VA Нели Николова. Впечатляващо образована, тя признава, че в създаването и аранжирането на вътрешните пространства жените често са по-добри заради вродения усет за красота и архетипната интуиция към равновесие. Нели възпитано нарича конкуренцията „благородно състезание“, въпреки че нерядко „изпреварва“ колегите. Между другото подхвърля, че преди време е имало паднали ченета на строители, разбрали, че тя ще командва парада, въпреки че прилича на топмодел, но вече от няколко години работи с една и съща бригада, с чиито членове са се напаснали и изненадани няма.
Колкото и да е невероятно, Нели Николова помни как и кога става ясно, че интересът й към Барбитата не е обвързан с дрехите и прическите на куклите. Момиченцето от Ямбол няма и пет, когато префасонира къщите им, сменя тапицериите в обзавеждането на спалните им, пребоядисва стаите им, променя обкръжаващата ги среда. Нели рисува достатъчно добре, за да я приемат в местната Художествена гимназия. Но е отлична и във формулите. „Гордея се, че съм внучка на един от най-известните и уважавани математици в България – Атанас Радев,. втор на над 55 сборника“. Логично избира архитектурата, за да обедини дарбите си, но родителите й държат на строителното инженерство. Записва и двете специалности, които учи паралелно, после и интериорен дизайн.
Нели Николова е сдържана, стане ли дума за българския вкус. Споменава, че офис минимализмът напоследък става все по-заразителен, че се тиражира увлечението по хотелската атмосфера в сиво и бежово, по 3D обектите, правени от изкуствен интелект, вместо от картини, създадени от човешка ръка. Самата тя умее да убеждава, че уютът и елегантността са не по-малко важни от удобството и лукса. Наскоро е работила за хотел в Троян, където комбинира традиции и съвременност. Когато „отговаря“ за обзавеждането на ресторанти, търси домашната атмосфера в камините, в дървото, библиотеките, скриновете, лавиците. Обича вълната в килимите за пода и стените. Залага и на играта със светлината – от задушевната и романтичната през специално фокусираната върху артефактите до ярката, типична за големите зали. Добавя, че винтидж манията постепенно заглъхва дори у нас, но все още сме на една ръка разстояние от международната динамика в интериорния дизайн.
„Колегите в Европа се вълнуват от опазването на природата, от втория живот за вече използваните материали, от възможностите за рециклиране. Разбира се – и от невероятните приумици в индустрията. Умни хладилници припомнят кои продукти свършват и трябва да презаредиш, смесители за чешма изглеждат като гривни, пускат кафе и правят водата газирана – направо Ферари в жанра. Диван като огромен къс лед с бяла мечка вместо облегалка разкрива, че авторът мисли за Северния полюс. Почти всички водещи модни марки отдавна имат линия за мебели. Долче и Габана всяка година лансират обединяваща тема, както е при колекциите им от кутюр. Печки и бюфети приличат на роклите, с които на ревютата им дефилира Моника Белучи.“

Нели, която е в час с новините, сензациите, личностите и събитията в жанра, прави прогноза за някои от основните тенденции в интериорния дизайн през 2025 година.
„В палитрата ще продължи да властва бургундско червено – царствено, в компанията на позлатени акценти, с контрастиращи бели нюанси, придаващи актуална атрактивност на величествения шик. Вечният черно-бял дует ще изглежда като шахмат. Модерна класика 2025 ще бъдат и фризовете в цвета на стената или ламперията – в замъците и старинните сгради майсторите са ги правели с отливки на калъпи, сега вече има готови от гипс и дърво. Осветителните тела ще изглеждат като произведение на съвременното изкуство, етно или технологично: ръчно направени полилеи от вълна и пендели като снежни топки с молекулата на 4000 инкрустирани снежинки. Всичко е възможно, само не и кичът.“
Нели е категорична – формите следват повелята на природата. „Във флората и фауната няма остри или прави ъгли, затова в мебелите се налагат заоблените форми – като морски камъни. Много нашумели са арките. Огледалният метал паладий, който придава лек привкус на диско, е зрелищен тренд. Килимите са нетипични, не са стандартните кръгли, правоъгълни и квадратни, може да бъдат от естествена вълна и ботаническа коприна, от всякакъв материал, с различна височина на косъма и в най-неочаквана форма. Модата е в дизайна, а дизайнът е в модата – на последното изложение в Милано от „Фенди“ показаха канапе, което прилича на една от прочутите им чанти, а другите им мебели сякаш продължават стила в облеклата.“
Последен писък, който коментира Нели, са и портретите, създадени за конкретния интериор. „Мари-Анж, моя фаворитка от най-лансираните френски артисти, прави картини от натурални птичи пера. Кожа по стените на спалнята и огледала в различни тоналности също са много предпочитани напоследък.“
А как ще изглежда къщата, в която Нели би живяла с удоволствие? Сигурното е, че ще отразява хармонията между функционалност и естетика, природа и съвременни технологии. „Бих променяла стила и цветовете всеки месец, защото постоянно виждам нови визии, които ме изкушават. Би било прекрасно да живея близо до планината или до водата. Всички мебели, аксесоари, детайли да са ръчно изработени, да подсказват индивидуалността и личната история на своя автор. Вътре да е естествено, дишащо, еко. Пространствата да са спокойни, за да провокират творчеството и да създават сигурността на убежището. Но засега това са само мечти“, искрена е Николова. Уточнява, че случайно или не, повечето архитекти, които познава, живеят на последния етаж. „Там е хоризонтът, има видимост в четирите посоки, без сянка, няма съседни сгради. Свободен си. Както и да прозвучи, хората на идеите свързват енергията си с тази на Вселената и нищо не бива да застава между тях и небето.“