Невинни години

Фотография Salon of naive and intuitive art

Арт наив като лекарство срещу стреса и загубата на смисъл

Наивизмът, известен още като арт наив, винаги е имал своите верни почитатели. Ние от D!VA също сме сред тях и още в един първите ни броеве публикувахме материал за известната му представителка Грандма Моузес, която започва да рисува на 78 години, и нейния самобитен почерк.

В последните години интересът към този пъстър и веселящ окото и душата стил, излязъл сякаш от страниците на детска книжка, непрекъснато нараства. Съвсем закономерно, бих казала. Във времена на кризи, стрес и несигурност подсъзнателно търсим убежище в света на изкуството и красотата, където всичко изглежда наред. И то не в драматичното, разтърсващо изкуство, а точно в това – по детски опростено, изпълнено в ярки цветове, излъчващо добронамереност и представящо живота такъв, какъвто ни се иска да бъде.

Ако не сте запознати със стила наив, нека ви разкажа най-важното за него и неговите характеристики. Основното, което го отличава от останалите стилове в живописта, е липсата на академизъм. Неговите представители са самоуки и това си личи в техниката – при нея няма неща като светлосенки, изграждане на перспектива и полутоновете, характерни за академичната живопис. Не бива да се бърка обаче с примитивизма, при който професионални художници нарочно опростяват стила си. При наивизма всичко е автентично и непресторено – каквото е на сърцето, това е и на платното. Общо взето, и тематиката му е такава – сцени от ежедневния живот, селския бит, различни празници, пасторали, библейски мотиви. Платната на наивистите са населени с фигури на хора и животни, създаващи усещане за общност и излъчващи носталгия по идилията на пред-модерните времена.

Наивизмът като стил се заражда в края на XIX – началото на XX век, макар че корените му могат да се проследят до фолклорното изкуство, племенното изкуство, ако щете дори до пещерните рисунки. За негов „баща“ се счита Анри Русо, известен още като Митничаря Русо (не за друго, а защото това е основната му професия). Той е напълно самоук и започва да рисува в 40-те си години. На всичкото отгоре никога не е виждал джунглата, основен сюжет в неговите картини, а черпи вдъхновение от ботаническата градина в Париж. Това обаче не прави произведенията му по-малко въздействащи, напротив. Макар и със сгрешена перспектива и тромави фигури, те излъчват едно първично тържество на природата, каквото малко от професионалните художници могат да постигнат. Русо не познава правилата и не му пука за тях. За него изкуството е игра на въображението, а не непременно отражение на реалността и в известен смисъл той е не само родоначалник на наивизма, а и на модерното изкуство въобще. Макар в началото да си навлича подигравките на гилдията, с течение на времето Митничаря печели възхищението на художници като Гоген, Матис и Пикасо. Впрочем, точно Пикасо е този, който го лансира пред широката публика. И не без известна завист споделя, че винаги е искал да може да рисува като дете, но академичното образование е осакатило тази му способност.

Дали поради особености на народопсихологията или пък следвайки фолклорните традиции, арт наив изживява бум в Източна Европа. През 30-те години на миналия век в с. Хлебине, Хърватия, група самоуки художници развиват собствен, донякъде революционен стил на рисуване. Основен сюжет на техните картини, както може да се предположи, е селският живот – понякога суров, но и поетичен. Най-видният представител на Хлебинската школа е Иван Генералич, а характерно за него е, че рисува върху стъкло, вместо върху платно, което придава специфична дълбочина на картините му. От 50-те години нататък хърватските наивисти получават европейско и световно признание – отново благодарение на Генералич и неговата изложба в Париж.

Днес наивистичното изкуство отново е в особен разцвет. Може би защото наивността и невинността са ни в недостиг, а технологиите са ни в повече. Може би защото дълбоко в себе си копнеем за един неусложнен свят с дребни, ежедневни радости. Или търсим вратичка за мисловно бягство, когато стресът ни дойде в повече. Каквато и да е причината, арт наив е отговорът и той не е еднопосочен.

Изкуството във времената на пандемия е обширна тема, която си заслужава отделно изследване. Хората не само се интересуват повече и купуват повече изкуство, но и се опитват сами да го създават. Все по-популярни напоследък са различни любителски курсове по рисуване, които не само учат на умения, но и играят ролята на арт терапия и борят тревожността. Изкуството заема важно място и в интериора, тъй като създава една позитивна и ведра нагласа и ни дава дневната доза оптимизъм, особено когато се налага да прекарваме повече време в домовете си. И както споменах по-горе, това важи с особена сила за наивистичното изкуство, което комуникира със зрителите директно и непосредствено, неутежнено от догми и канони и ни кара да се усмихваме.

България не прави изключение от този тренд. През последните години няколко събития с фокус арт наив привлякоха вниманието на любителите. Наскоро бе проведено национално представително изследване на нагласите към наивистичния стил от Фондация за изкуство и наука с подкрепата на Национален Фонд Култура и резултатите от него показват няколко ясно изразени тенденции. На първо място, почитателите на наивизма са предимно жени, живещи в големи градове,  със средни към високи доходи и добър социален статус, заемащи мениджърски позиции или притежаващи собствен бизнес. 97% от тях имат по повече от една картина в домовете си (средно около 6). Голяма част от тях – 84%  са купили арт наив в последните 5 години, за разлика от всички, купили изобразително изкуство независимо от стила ( 74%). Друг интересен факт е, че феновете на наивистичното изкуство купуват картини предимно за себе си, докато преобладаващата част от покупките на картини в други стилове са предназначени за подарък. С две думи – арт наив „говори“ най-много на образованите и активни жени между 33 и 48 години. И едва ли има нещо странно – това е една от най-изложените на стрес от всякакъв вид демографски групи и съответно една от най-нуждаещите се от малко повече положителна енергия около себе си.

Ако съм успяла да събудя интереса ви към арт наив, имам добра новина – ще можете да се запознаете с него и наживо. След големия успех на първата международна изложба миналата година, това лято се състоя Втори Международен Салон НАИВ България 2022, организиран от галерия Le Papillon с подкрепата на Национален Фонд Култура. Ако сте пропуснали изложбата в София от 1 до 12 юни, може да наваксате от 16 август до 5 септември във Варна в Градска Галерия Варна. Повече от двеста произведения на над 70 автори от 20 страни по света ще зарадват ценителите на стила, а най-вероятно ще привлекат и много нови.

Петя Константинова
Spread the love
Tags from the story
,
More from Дона Делова
4 рецепти, които да изпълните тази есен
Салата с мариновани домати Продукти: 500 г домати, 250 г рикота кората...
Read More
0 replies on “Невинни години”