Ница – изкуството да живееш

Гарибалди, Шагал и Матис са сред гражданите на лазурната столица, включена в списъка на ЮНЕСКО

Изкуството, което французите наричат „удоволствието от живота“, е другото име на Ница. Градът, който италианците връщат на вечните си конкуренти и приятели през XIX век, е вселена, наситена с културата, ароматите и прелестите на двете нации. Англичаните също се пробват да се намесят в митологията на Ница през 1830 година, три десетилетия преди тя да се превърне в столицата на Лазурния бряг – име, използвано за първи път през 1888 г. от писателя Стефан Лиежар. Някой си Луис Уей проектира седемкилометровата крайбрежна улица, по която да се разхождат поданиците на Нейно величество, избягали от дъждовете и мъглите край Темза и спонсорирали „съоръжението“ под палмите. (Днес на всеки 100 метра има велосипеди под наем за по едно евро.)

Вечното „долче вита“ в Ница вероятно датира от V век – тогава тя все още е Никея, един от най-големите търговски центрове на гърците, наречен на богинята на победата. Осем столетия по-късно, през 1294-та, граф Шарл д’Анжу организира първия карнавал на Ривиерата, а неговото поредно издание ще е през февруари 2022-ра – фойерверки, светлинно шоу, шествия с музика, танци и огромни фигури на политици с шаржирани физиономии. Парадът на цветята, който се случва за първи път през 1876-а, също е устойчива традиция – 20 подвижни платформи, украсени с 5000 живи композиции, чиято царица е мимозата, символ на Ница.

Безкрайният празник беше помрачен за дълго на 14 юли през 2016-а, когато при терористичен акт точно по „Променад дез англе“ бяха застреляни 86 души. И въпреки че градът трудно се отърсва от травмата, фестивалите в него продължават. Освен на всички други предстоящи арт събития, обявени засега до втория месец на 2022-ра, ценителите на литературата ще могат да се насладят и на дните, посветени на Албер Камю. Но има още много световни персонажи, свързани с духа край Залива на ангелите. Те се делят на две категории – художници и всички останали. Да поемат от живителната средиземноморска енергия тук, във времето идват Реноар, Модиляни, Тулуз Лотрек, както и Толстой, Мопасан, Ницше. А сред любимите им локации е Старата Ница. В някогашните хроники я представят опасна като крайбрежен вертеп, но тя отдавна е сред най-големите изкушения както за международния джет сет, така и за средностатистическите туристи. Тук е мястото, където трябва да приберете пътеводителите или да се абстрахирате от указанията в мобилните устройства. Все още около някои магазинчета се носят уханията на риба, чесън и зехтин, но скъпите заведения са повече от тези за масовката. Главната атракция за ценители е дворецът Ласкари – една от големите „представителни къщи“, както ги наричат французите. Вратите му са инкрустирани със сребро в стил рококо, а таваните му са изрисувани с романтични фрески. Вътре има френска аптека от XIX век, барокови стълби в наситено розово със златни елементи и изискана сбирка от артефакти. На минути от тясната калдърмена улица е тържището Cours Saleya, което би могло да бъде дефинирано като един от най-известните във Франция „Пазар на бълхите“, но там се продават не само антики, а и  от сирена до бижута за хиляди евро и домашни сапуни с лавандула. Ако пък искате да потънете в по-скъпото или по-евтиното очарование на ретрото и винтиджа, може да прескочите до старото пристанище. Там има живописни магазини, в които ще намерите скъпоценни камъни, аксесоари и мебели от предишни десетилетия. Когато се изморите да обикаляте, обърнете внимание на бързото туристическо меню из Старата Ница. Във „Фарината“ (или разговорното „сока“) – палачинка от грахово брашно с настърган нахут, в „Писаладиер“ – пита с лук, аншоа и маслини, напомняща за пицата, в „Рататуй“ – печени зеленчуци: патладжани, тиквички, чушки, домати, лук, чесън плюс задължителните провансалски подправки, сладолед с вкус на маслини, лавандула, роза, кедрови ядки, лют шоколад, жасмин, авокадо.

Няколко стъпала делят Старата Ница от площад „Масена“, около който всичко е в червено. Във фокус е фонтанът, чийто гол Аполон дълго смущава пуританите нотабили. Трамваите минават през три минути, но без шум. Между релсите се издигат седем постамента, върху които има коленичили мъже – толкова са континентите, а всеки от тях по тъмно свети в различен цвят. В охра пък е решена архитектурата на площада, кръстен на великия италиански революционер Джузепе Гарибалди, роден в Ница.

Двата най-посещавани музея в Ница са в съседство на хълма Симие. Единият е на Марк Шагал – белоруският евреин, чиито съпруга и дъщеря редовно му позират голи, през 1972 година подреждат тук 17 огромни платна с негови интерпретации на известни библейски сюжети. В експозицията има още мозайки, гоблени, витражи, литографии, гравюри, скици и фотографии на специални моменти от живота на Шагал. Другият музей е на Анри Матис, който живее в Ница от 1917 до 1954 година. Той обаче се намира в дворец от  XVII век в червено – 68 живописни творби и характерните за неговото творчество колажи от рязана хартия, 236 рисунки, 218 гравюри, 57 скулптури, 95 фотографии, както и 187 предмета, принадлежали на художника. Матис идва на Ривиерата, за да се лекува от бронхит, но се влюбва в климата и красотата на Ница и остава тук до смъртта си.

Spread the love
Tags from the story
Written By
More from admin
Симеон Владов иска денонощие със 72 часа
Той играе в комедии и драми, пее в мюзикъли и джаз опера,...
Read More
0 replies on “Ница – изкуството да живееш”