По телефона често го бъркат с жена, но той се е приел какъвто е и се харесва, макар да са го скъсали на приемния в консерваторията с мотива, че не може да пее
Високообразован, фин, деликатен, нежен и много изтънчен човек. Трубадур от едни отминали епохи. Джентълмен, който трудно ще срещнете в днешните забързани времена, с други морални стойности и приоритети. Човек, сякаш излязъл от портрет на Рафаело или изпод длетото на Антонио Канова. Малко преди да се преобърне светът и да се заключим по домовете си, той ми дойде на гости, за да направим това интервю, а и да си поговорим за музиката.
Никола Константинов ми направи впечатление с изключително рядко срещания си глас тенор алтино в „Гласът на България“, където стигна до осминафиналите. Свързах се с него и започнахме да работим над една песен, но плановете ни се осуетиха. Оттогава искам да ви представя този прекрасен млад мъж и ето че дойде и това време. Той разказа за списание DIVA! неща, които никога преди не е споделял. Дано този път новата ни обща песен се сбъдне, а вас оставям на крилете на чувствителната душа на Никола, който неслучайно е надарен с ангелски глас.
Кога започна да пееш? Кога осъзна, че има нещо у теб, което напира да излезе?
Не знам дали съм го осъзнавал, но родителите ми явно са го усетили. Пропял съм на съвсем ранна детска възраст, а след това съм проговорил.
А те спомнят ли си какво си пеел или тананикал?
Не, но веднага са регистрирали, че съм музикален и явно имам музикално ухо и интерес към музиката. И ме записват в детска вокална група „Смехоранчета“. Продължих да пея там 15 години.
Осъзнаваше ли тогава какво ти се случва?
Чисто по детски осъзнавах само, че ми доставя удоволствие. Приятно ми беше. Притеснявах се доста като всички деца.
А започна ли сериозно да се занимаваш с музика след това?
Разбира се. Ходех на уроци по солфеж. Родителите ми тогава имаха желание да ме запишат в първи клас на Музикалното училище с пеене или друг инструмент. Но не се случи, защото нещо се бяха разсеяли и изпуснаха срока. Приеха ме в кварталното училище и продължавах да пея във вокалната група. Докато не разбрах, че има паралелка по поп и джаз пеене с Роберта, и веднага реших да кандидатствам.
Можеш ли да свириш на пиано?
Да, имахме облигатно (задължително – бел.ред.) пиано и се предполага, че мога да свиря и да си акомпанирам, докато пея.
